Д-р Захаринка Гочева
Д-р Захаринка Гочева е семеен лекар и педиатър в 29 ДКЦ, София, където работи от 1990 г. През 2012 г. е обявена от Българския лекарски съюз за най-добър общопрактикуващ лекар на годината. Родителите, които се включиха в нашата кампания „Моят любим педиатър“, я номинираха за техен любим лекар.
Срещнахме се с д-р Гочева в нейния кабинет, за да й връчим грамотата и за да си поговорим за здравето на децата, за българското здравеопазване и за това какво превръща един педиатър в любим за малките пациенти и техните родители.
Колко малки пациента обслужвате?
Около 3 000 деца.
Дневно по колко деца минават през кабинета ви?
От 20 до 75 в зависимост от сезона.
Кои са най-често срещаните оплаквания, за които ви търсят?
Заболявания на горните дихателни пътища, най-често с вирусен причинител, инфекциозни заболявания, алергични реакции, проблеми при захранването и нервно-психическото развитие.
Какво е вашето мнение относно:
Кърменето. При наличието на кърма това е най-добрият вариант, но не трябва да бъдем фанатици и да оставяме детето да не се развива добре в името на идеята да бъде кърмено на всяка цена до шестият месец. Всяко дете е индивидуална личност и има индивидуални нужди.
Захранването. При кърмените деца захранването трябва да стане между петия и шестия месец, а при децата на адаптирано мляко – от четвъртия месец. Захранването започва със зеленчуци.
Проходилките. Повече вредят, отколкото помагат. Препоръчвам уокъри, защото смятам, че те са по-физиологичния начин за прохождане.
Залъгалките. Добре е да са анатомични, защото не изкривяват захапката и зъбите. И ако трябва да отговоря „за“ или „против“, бих казала по-добре залъгалка, отколкото детето да си смуче пръста.
Хомеопатията. За мен тя не е основно средство на лечение, а помощно. Работя с нея, но предпочитам билкови продукти и при медицински показания – класическа медицина.
Какви са наблюденията ви относно имунизациите – от какво се страхуват родителите? Кои са най-често срещаните нежелани реакции?
За съжаление, българинът разбира най-много от „футбол и медицина“ и често некомпетентни хора коментират „авторитетно“ неща, които нямат нищо общо с научно доказаните факти.Това важи и за страховете, свързани с имунизациите. Родителите се страхуват от консервантите, които се използват във ваксините, но не знаят, че например количеството на алуминий в някои от ваксините се равнява на това, което има в един морков. Количеството на тиопентал, който преди години се използваше, беше равно на количеството му в една порция кърма. След като през 2010 г. се въведоха задължително „убитите“ ваксини, нежеланите реакции са сведени до минимум – локално зачервяване на мястото на поставяне на ваксината и фебрилитет в рамките на един до три дни.
Кои са основните фактори, за да бъде едно дете здраво?
Закаляване, правилно хранене и добро възпитание.
Какво бихте посъветвали родителите?
Намерете златната среда при отглеждането и възпитанието на децата си. Не ги обгрижвайте прекалено, закалявайт еги, помогнете им да бъдат по-самостоятелни, за да могат да израснат здрави и интелигентни, за да поемат своят път в живота, без да се нуждаят от вашата опека.
Кои са най-голeмите трудности, с които се сблъсквате във вашата професия?
На практика, общопрактикуващите лекари не разполагаме с личното си време. Даже по време на отпуск телефоните ни са включени, като много често родителите звънят с куриозни въпроси, като например „На детето му миришат краката, какво да направим?“. И това се случва в дванайсет часа през нощта…
Претрупани сме с изисквания от Здравната каса, РЗИ, РЦЗИ, НОИ, МНЗ и др.
Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?
Смятам, че педиатрията трябва да бъде обособена като отделна специалност в доболничната помощ, т.е. ние да не бъдем общопрактикуващи педиатри, а да работим само с деца. Това ще доведе до по-добро обгрижване на малките ни пациенти и по-целенасочено лечение.
Имате ли случай, който няма да забравите никога?
Естествено! За нас, лекарите, незабравимите случаи са тези, които сме диагностицирали трудно. За мен такива са: синдром на Кавазаки, остра миелоидна левкемия, майка и дъщеря с туларемия, дете с варицела и скарлатина едновременно, мононуклеоза и коклюш при две сестри и още много други.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си?
Пациентът трябва да бъде посрещнат с усмивка и изпратен с диагноза.
Колкото и да се опитваме да удовлетворим всичките си пациенти, това на практика е невъзможно.
В медицината 2+2 не винаги е равно на 4.
Разкажете ни чисто човешки за вас – как се справяте със стреса, с напрегнатото ежедневие, как си почивате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?
Понякога съм толкова натоварена, че даже не усещам умората, докато работя. Осъзнавам я вече вкъщи, когато не мога да заспя, мислейки за изминалия ден. Успокояват ме разговорите с близките и приятелите. Обичам да чета, да си почивам в планината и да слушам музика. Най-много ме разсмиват малките пациенти, които винаги са искрени и добронамерени.
Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново, бихте ли избрали същата професия?
Разбира се, бих избрала същата професия. За мен това е една сбъдната детска мечта. Работата ми носи удовлетворение, зарежда ме с енергия и ми помага да не изгубя детското в себе си.
Нашите читатели ви посочиха като един от любимите им педиатри, ето защо ви връчваме и отличителния знак на нашата кампания „Моят любим педиатър“. Какво означава за вас това признание?
Това признание за мен беше колкото неочаквано, толкова и приятно. Радвам се, че усилията, които влагам в работата си, желанието и всеотдайността са оценени от малките ми пациенти и техните родители. Искрено ви благодаря!