Сега четеш
Сбогом на пелените, време e за гърне

Сбогом на пелените, време e за гърне

Животът ни учи, че всяка раздяла е трудна… Изключение не прави и тази с пелените. Често сбогуването с тях и приучаването към използване на гърне се оказват истинско предизвикателство не само за малчуганите, но най-вече за родителите. Дали не е прекалено рано? Дали пък не закъсняхме? Как да го накарам да седне, като минутка не може да стои на едно място? Защо все иска да бръкне в това гърне? И защо, след като вече отвикна да пишка и ака в памперсапелените, все още понякога му се случва да се изпусне?… Въпросите, които си задаваме, наистина са безброй, но в повечето случаи притесненията ни са абсолютно неоснователни. Най-важното е да знаем, че всяко дете следва свой индивидуален график, който ние, родителите, трябва да уважаваме.
По-подробно за този сложен преход, за родителските притеснения и за най-често срещаните затруднения си поговорихме с психоложката Жулиета Темникова.

 

Кога е моментът да спрем да използваме пeлени и да научим детето да ходи на гърне?
Възрастта за приучаване на детето към ползване на гърне е индивидуална и зависи от неговите физически, физиологични и психични способности. За да бъде ходенето по нужда контролирано, е необходимо процесът на развитие на пирамидалните клетки на нервната система да е завършен и мъникът да извършва волево управление на сфинктера, фините движения на крайниците и мисловния процес.
Обичайно приучаването към сядане на гърне се случва във времето около 18-ия месец и преди навършването на 3 години. Това е възрастта, в която детето има желание да подражава на възрастните и на по-големите деца от обкръжението. През този период е необходимо чрез подходящи стимули и подражание да насочим вниманието на малчугана към потребността за използване на гърне или тоалетна.

 

Как трябва да се случи преходът от пелени към гърне и какво трябва да знаем?
Преходът от памперси пелени към гърне се случва, когато и родителите, и детето са готови за това. За целта е необходимо родителите да отделят време и да имат търпение. Обичайно приучаването започва през топлите месеци и у дома. Също така е важно да няма промени в ежедневието като например пътувания, премествания, раждане на друго дете, развод и други стресови ситуации.
Изключително важно е в процеса на приучаване да няма насилие – ако детето е готово, то само ще пожелае да седне на гърне, ако не желае, опитайте отново след 1-2 седмици. Не забравяйте да му обяснявате редовно, че всички хора, малки и големи, ползват тоалетната и че големите не ползват памперсипелени. Освен това трябва да бъдете последователни – да слагате детето всеки ден по едно и също време, например сутрин след ставане, след хранене, преди лягане. Когато хлапето вече е седнало на гърнето, трябва да му бъде създаден комфорт, за да не се чувства като наказано. За целта може да се пусне музика, да се пее песничка или да му се даде да държи играчка в ръцете си. Когато детето тръгне към гърнето или когато има попадение, то трябва да бъде стимулирано чрез похвала.

 

Какво да правим, ако детето не иска да се откаже от пелената? Има ли хитринки, които да помогнат?
Често децата не желаят да се откажат от сигурния памперс и една от причините за това е, че на тази възраст се намират в период на себеутвърждаване. За да се чувстват независими и самостоятелни, могат да се използват някои хитринки. Например, може да се направи график със снимки на дейностите, които се случват през деня. Детето само може да следва този график, а родителите да асистират при необходимост. Децата обичат да знаят какво след какво следва и тогава са склонни да съдействат.
Друга хитринка, която може да помогне, са подходящите дрешки и използването на памперси с ластик, които детето да може бързо и лесно да сваля само. Ако се случи „беля”, детето може да участва в почистването.
Не на последно място е вашето отношение – ако сте спокойни и търпеливи, и детето ще е спокойно и съдействащо. Важно е то да не се засрамва или унижава, а да се стимулира. Затова отношението на родителите е определящо. Детето би се притеснило, ако усети гняв или разочарование от близките си. Когато го приучваме към контролиране на тазовите резервоари, са необходими нежност, подкрепа, доверие, уважение, търпение и много обич.

 

Въпреки че отказът от пелените е строго индивидуален, все пак до каква възраст е желателно детето да се приучи към гърне. Кога имаме повод за притеснение?
Обичайно между 18- и 30-месечна възраст у децата се поражда желание да ходят на гърне или тоалетна като другите деца или възрастни. Отивайки в тоалетната, мъничето иска да знае какво се случва там. Желателно е родителите да му обяснят. Около 14-тия и 18-тия месец хлапетата започват да усещат разликата между уринирането и дефекацията. Това е и подходящото време да започнем да назоваваме с думи какво се случва. Важно е да не казваме „пфу, мръсно е”. Ако детето говори за миризмата, трябва да му обясним, че това са отпадъци и се отделят, защото са непотребни. При обяснението не трябва да има оценки. До петата година е нормално да се наблюдават изпускания. Ако обаче детето има неврологични или физиологични изменения в отделителната система, е необходима консултация със специалисти по детско развитие.

 

Кои може да са причините за неуспеха по време на приучаване на гърне?
Причина за неуспеха може да бъде, че приучаването към гърне съвпада с изграждането на чувството за независимост на детето и формирането на Аз-а. В резултат на това понякога, колкото по-настоятелни са родителите, толкова по-съпротивляващи се са децата. На подсъзнателно ниво те решават да ходят с мокри гащички, вместо да седнат на гърнето и да се откажат от усещането си за контрол и власт. Място за притеснение няма – това е естествен и очакван етап в развитието на детето. Работеща стратегия в такива ситуации е родителите да помолят децата си за съдействие.
Понякога чрез умишлено изпускане и нежелание да седне на гърнето, детето се опитва да привлече повече внимание към себе си. Същото се случва и при изразяване на протест.

 

Много родители споделят, че сравнително лесно са научили детето си да ходи по малка нужда в гърнето, но по отношение на голямата нужда, мъникът отказва. Каква може да е причината за това?
Най-вероятно причината за това е продължителността на престоя върху гърнето при двата процеса. Ходенето по малка нужда е по-бързо и по-малко отегчително, докато другият процес може да бъде по-продължителен, дори болезнен в някои моменти. Това води до реакция към гърнето или тоалетната.
Ако сте забелязали, че детето има трудности с дефекацията, може да ползвате една хитрост – докато е седнало на гърнето, предложете му да прави сапунени балончета. Напъването при издухване на балончетата може да стимулира процеса на отделяне.
По-чувствителните деца пък могат да се плашат от вида и консистенцията на екскрементите. Поради това са необходими разговори, обяснения и много търпение.

Виж още

 

Къде е добре да сложим гърнето – там, където му е мястото, тоест в тоалетната, или пък в банята, хола, детската…?
Представете си, че сте малко дете. Знаете, че мама и тате искат да седнете на гърнето и да бъдете голямо дете. Докато играете, внезапно усещате онова странно усещане, тичате към банята, чувствате, че белята може да стане всеки момент. Знаете, че трябва да свалите панталоните, гащичките, но копчетата трудно се откопчават, катарамите пречат. Искате да помолите мама или тате за помощ, но докато съобщите, вече сте мокри. Това гърне, толкова е далеч…
Ако детето е на около 18 месеца, гърнето може да се остави в стаята, където е неговият свят. Ако е по-голямо, може да се остави в тоалетната, където е редно да се случва процесът. В един следващ етап гърнето може да се замени със самата тоалетна чиния, адаптирана с детска седалка. Когато детето пожелае да стане голямо и чисто, отива в тоалетната, където ходят големите. То изпитва удоволствие да направлява своята отделителна система. Гордее се от себе си, когато се справи.

 

Как да изберем подходящото гърне – обикновено гърне, гърне тип играчка…?
Когато избирате гърне или седалка за тоалетната чиния, желателно е да включите и детето – отидете заедно в магазина и му дайте възможност да направи своя избор. Така ще бъде по-мотивирано да го използва. Все пак, имайте предвид, че гърнето трябва да бъде съобразено с детската ергономия, да бъде изработено от леки и здрави материали, да няма остри ръбове. Желателно е да бъде семпло, за да не се възприема като играчка и за да не се създаде у детето погрешна представа за процеса.

 

Ето кои са сигналите, че мъникът е готов да бъде приучен на гърне:
– Детето има способности за волево управление на мускулите (обикновено около 18-месечна възраст). Може да се катери, да се качва и да слиза по стълби, да хваща и да подава топка, да пренася предмети, да си сваля панталонките. Формирана е и фината моторика – например откопчаване и закопчаване на копчета, ципове и др. Ако при детето не се откриват тези двигателни умения, вероятно е рано да се мисли за приучаването му към гърне.
– Разбира езикови послания и следва инструкции.
– Пелената на детето остава суха поне два часа, както и след сън – знак, че пикочният мехур е узрял за промяна.
– Детето демонстрира любопитството към гърнето – може да поседи върху него, да стане, след време пак да седне.
Премахването на пелените и приучването на децата към използване на гърне е сложен процес. Основната цел на родителите е да провокират мъничетата да подражават на големите и да им осигурят психически комфорт. Правилният подход изключва санкциите и наказанията и залага на толерантността и разбирането.

Каква е твоята реакция?
Вълнувам се
0
Глупаво
0
Любов
0
Не знам
0
Щастие
0
Виж коментарите (0)

Остави коментар

Your email address will not be published.

Нагоре