Послушно или непослушно дете?
Искате послушно дете? Сигурни ли сте? Психолозите предупреждават, че това не винаги е добре.
Може би повечето родители мечтаят за дете, което изпълнява всичките им молби почти мигновено, от първия път запомня какво сте му забранили, не капризничи, винаги е вежливо с възрастните, ляга да спи без възражения… Да продължаваме ли? А няма ли да ви плаши едно такова роботизирано дете? И не, нека да не отиваме в другата крайност – това съвсем не означава, че трябва да разрешаваме на хлапето всичко и да го оставяме да прави когато и каквото си пожелае. Хубаво е да можем да очертаем границите на позволеното и забраненото – това ще помогне на детето да се чувства добре, а на нас, родителите, да не се чувстваме безсилни.
Според специалистите…
Психолозите са на мнение, че често пъти самите ние като родители провокираме децата да не ни слушат, тъй като им даваме противоречиви указания или имаме несъобразени с възрастта им изисквания. Добрата новина е, че това може да се коригира сравнително лесно – само с лека промяна на подхода.
А защо специалистите имат основания да се плашат от послушните деца? Послушните деца, като правило, са тихи, но тревожни и буквално по изражението на лицата ви „разчитат“ как трябва да постъпят. Тяхната задача е да не разочароват мама и тати. Но и тази ситуация не е безнадеждна. Вашата промяна в отношението към детето, ще промени и него.
Възпитанието е сериозна работа
Обикновено ни се струва, че възпитанието е занимание, с което може да се справи всеки. Да, вероятно е така. Но да се изградят хармонични отношения с детето е сериозна работа. Може би понякога е трудно да не крещим, да не се дразним, да не се ядосваме. Дори често пъти решаваме, че детето „изпитва“ нашето търпение. Защо не променим гледната си точка и не приемем, че то просто търси помощ.
Когато заповеднически изкрещим нещо – означава, че оставяме детето само с неговия си проблем. Но това не е изход от ситуацията. Изход е да подкрепяме детето и да му предложим решение.
Когато заемаме позицията на „силния“ и крещим, детето просто престава да ни слуша. Вместо това по-добре би било да приседнем до него (като е важно да бъдем на едно ниво), да се погледнем очи в очи и със спокоен тон да си поговорим. Ще видите, че детето е много по-готово на отстъпки и съответно – по-послушно.