8 грешки във възпитанието и как да ги поправим

Знаете какви са резултатите, ако поставите на детето си ултиматум… „Обличай се веднага или никъде няма да ходим!“. Естествената реакция на детето е „Ми, добре… ще си стоим вкъщи“. И планът пропада с гръм и трясък. Разбира се, има и битки, които просто не си заслужава да се водят. Детето ви ще завърши училище, без значение дали ще се приготви бързо преди лягане или не. Вредите, които могат да бъдат нанесени върху детската психика от един скандал заради нещо дребно обаче, се превръщат в пъти по-значим проблем, отколкото самото лягане навреме, например. Има моменти обаче, в които категорично трябва да покажете кой е родителят вкъщи. Ето как да избегнете няколко големи подводни камъка в детското възпитание.

Първият начин да се издъните е, като кажете „малка невинна лъжа“

Малките лъжи са много изкусителни. Понякога може дори и да ни се размине без последствия. Казваме на мъничетата „ако не слушаш, ще те вземе Баба Меца“, „ако не тръгнеш веднага от площадката, тръгвам без теб и ти ще останеш сама“, „ако не си изядеш всичко, ще те пратя при лошите съседи“. Често майките плашат децата си не само с торбалан, а с някой друг познат персонаж, който стряска детето. Груба грешка! Тя носи само страх, но не и разбиране. Ако детето ви не иска да ходи на детска градина, не му казвайте „тръгвай или ще те дам на Баба Яга“ или „в детската градина ходят само добрите деца, лошите не ги пускат“. Обяснете му простичко, но категорично – „време е за детска градина, ти трябва да ходиш там, както аз трябва да отида на работа“. Всичко трябва да се обяснява и то възможно най-близо до реалността, с която детето скоро ще се сблъска. Никога не залагайте на страха като инструмент, с който да постигнете желаните цели!

Вторият начин е да отстъпите

Искате ли сигурен начин децата никога да не ви слушат? Много просто – заплашете ги с нещо, но не го изпълнявайте. Не е приятно да си лошия герой, но понякога се налага. Хипотетично, ако детето ви замеря другите хлапета с играчка и вие му кажете „спри, това е лошо, ако не престанеш, ще ти взема куклата“, но то продължи, а вие не предприемете нищо… бъдете сигурни, че занапред ще си имате проблеми. Действайте веднага и ако обещаете нещо – ами. изпълнете го!

Третият начин да сгрешите е да играете на доброто и лошото ченге

Каквото и да става, бъдете „обединен фронт“. Децата не бива да смятат, че ако направят нещо лошо, мама наказва, а татко спасява или обратното. Единият родител никога не бива да отменя дисциплинарните мерки на другия и да му подронва авторитета.

Четвъртата възможна издънка е да прекалите с подкупите

„Ако си изядеш супата, ще получиш шоколадче“ работи безотказно само първите няколко пъти. Да, вечерята е изядена, но само след броени дни дечко очаква шоколадчето веднага след първата хапка. Въобще шоколадчето става напълно задължително при всяка вечеря. И „подкупът“, за да се ядат и зеленчуците, може само да става по-голям, не по-малък. Да, полезно е да имаме по някое „рушветче“ в ръкава за всеки случай, но експертите препоръчват вместо него да насърчавате добро поведение. Погрешно е да приложим следната тактика – „Ако се държиш добре, докато сме у баба ти, ще ти купя играчка“. Правилната е да кажем след посещението при бабата „много се гордея от това как се държа ти днес, искаш ли да си отидем на въртележките“.

Издънка номер пет – сами да нарушите правилата си

Не може правилата, които важат за децата, да не важат за вас. Или за другите деца. Ето лошият възпитателен пример на Ани Уеарс от Ню Йорк, САЩ. Нейният 2-годишен син, Брандън, имал навика да си открадва по нещо – ключовете от колата, мобилен телефон, чужда играчка. В такива случаи майка му го плесвала през ръцете с думите „не се прави така“. Да, но синът й е гонен вече от втора забавачка, защото, когато друго дете го изпревари на опашка или му отмъкне играчка, Брандън го плесва през ръцете и му казва, че не бива да прави така. Децата копират всичко, което видят! И ако на хлапето му е забранено да хвърля предмети, но види, че понякога татко прави така, макар да е забранено, ще започне голямото разхвърляне. Правилата важат или за всички, или за никого.

Издънка номер 6 – да си изтървете нервите

Грижите за активното мъниче изискват невероятно търпение. Играта навън действа отлично на палавите деца. На родителите им също. Експертите препоръчват, когато сте много ядосани, без значение дали на детето си или на някой друг, просто спрете, бройте до 10, движете се, излезте навън, успокойте се и тогава се върнете. Детето не бива да е жертва на вашия емоционален изблик, без значение дали има вина или не.

Издънка номер 7 – да изчаквате прекалено дълго

Децата не следват определен график и не помнят особено какво са яли предишния ден. Не обмислят и какво ще правят след месец. Ако искате дадена възпитателна мярка да има ефект, тя трябва да се случи на момента. Например, ако детето се опита да отвори вратата на колата, докато шофирате по магистрала, няма да има резултат да му кажете „довечера няма да има приказка за лека нощ, ако не стоиш мирно“ или „другата седмица няма да ходим в парка“.

Издънка номер 8 – говорите, и говорите, и говорите…

Децата ще бъдат възрастни един ден, но все още не са. И въпреки че е добре, когато попитат „защо“, търпеливо да им обясним, не бива да затъваме в „дълбоки“ обяснения с идеята, че пред нас стои напълно зрял човек. Когато дойде време за лягане и мъникът попита „защо“, няма смисъл да му обяснявате всички ползи от здравия сън, за фазите на съня, мозъчния алгоритъм, биологичния часовник, за това колко отпочинал ще се чувства на следващия ден в забавачката… Дългите обяснения просто им минават покрай ушите.

Ето няколко лесни съвета от Нанси Шулман, автор на „Практическа мъдрост за родители“, за правилно възпитание:

Създайте прости и ясни правила – не само за децата, но и за цялото семейство! Следвайте ги! Не затрупвайте децата с правила, и то безсмислени. Изберете 3-4, а не 20!
Никога не правете глупости като например тази да крещите на децата си да не ви крещят. Помнете, че те копират всичко от вас.
Всички допускаме грешки. Не го забравяйте. Всички родители и всички деца.
Необходимо е постоянство. Навици не се градят нито премахват от първия път. Трябва време.
Запомнете – вкъщи трябва да сте деца и родители, не подчинени и командири. Съобразявайте се с желанията на децата си, не им налагайте волята си винаги и за всичко.

Източник: http://www.parenting.com/article/8-discipline-mistakes-parents-make