Хремата, г-жа Досадна
Няма майка, която да не го знае – хремата е продължителна, упорита и досадна! И ако в бебешка възраст заболяването може да се овладее сравнително лесно, с тръгването на детето на ясла и градина хремата се превръща във враг номер 1 на семейното спокойствие. Госпожа Досадна се появява без предупреждение, тормози малкото хлапе и притеснява родителите, докогато… тя си поиска. Повече за най-често срещаното заболяване при децата научихме от доц. Кабакчиев.
Кой е виновникът за хремата?
Острият ринит е комплексен остър възпалителен синдром, причиняващ се от над 200 имунологично различаващи се вируси, представляващи различни сезонни варианти и способни да причинят и други клинични синдроми. Потвърждаването на вирусната диагноза е клинично предизвикателство – резултатите от пробите обикновено изискват време, което ги прави клинично неприложими, а за някои вируси няма и бързи антигенни тестове.
Най-честият причинител на заболяването са риновирусите – те обикновено се появяват пролет и есен и засягат основно горните дихателни пътища, като при кърмачета могат да предизвикат и бронхиална хиперсензитивност.
Какви са симптомите на заболяването и през какви етапи на развитие минава?
Симптомите на острия ринит се развиват много бързо и по правило достигат кулминация на 2-рия-3-тия ден – запушен нос, кихане, водниста секреция от носа, главоболие. Често се наблюдават и увеличена слъзна секреция, зачервяване на очите и сърбеж. Дискомфортът от затрудненото носно дишане е значителен, като при най-малките деца той е свързан с намален апетит, нарушения в храненето и в съня. При около 25% от случаите за около ден-два температурата при децата е субфебрилна, но при новородените и кърмачетата може да достигне 38°С. Болните деца са неразположени, плачливи, нерядко са налице и болки по врата, мускулите и ставите. Понякога заедно с острите прояви се появяват и увеличени шийни лимфни възли, децата могат да се оплакват и от болки в ушите и/или намален слух.
Какво точно значи задна хрема и защо е толкова характерна за малките деца?
Симптомите на хремата обикновено отзвучават в рамките на седмица, но в някои случаи – например при деца с увеличени сливици, с изразена алергия или с бронхиална астма, стичането на назофарингиалния секрет продължава до 2-3 седмици и повече. Това може да доведе до гноевиден вид на сгъстените носни секрети (особено сутрин) и трудното им почистване, както и до появата на кашлица. При преглед се виждат оточна и зачервена лигавица на фаринкса и стичащ се слузно-гноен секрет по задната фарингеална стена. Стичащият се секрет, както и задържането на секрета върху назофарингеалната („третата“) сливица се определят накратко с не съвсем точния термин „задна хрема“.
Какви опасности крие хремата?
На фона на огромния брой деца и възрастни, боледуващи от остра хрема, усложненията са сравнително редки. Едно от най-често срещаните усложнения (засяга поне 25% от случаит) е острата инфекция на средното ухо. Често се среща и т.нар. серозен отит – заболяването не е болезнено, но е причина за намален слух. При децата с хронични белодробни проблеми (алергия и бронхиална астма) най-честите усложнения са свързани с долните дихателни пътища и могат да отключат астматичен пристъп.
Какво да направим веднага, още при първите симптоми?
Няма описано конкретно лечение за острия ринофарингит. Добре се отразяват няколкодневната почивка и грижите в домашен режим – симптомите са по-лесно поносими за детето, а също така поради липсата на физическа и психична умора имунната му система би се справила по-лесно с болестта. Освен това така се ограничава и разпространението на инфекцията в детските градини и училищата. При липса на специфична терапия усилията са насочени главно към симптоматичното лечение – промивки на нослето, инхалации, противовъзпалителни медикаменти (антипиретици – при температура над 38°С), топли билкови чайове.
Защо инхалациите и солевите разтвори са толкова важни?
Носната хигиена не само облекчава симптомите на болестта, но и намалява присъствието на бактерии, които по принцип са предпоставка за усложнения. Промивките на носа трябва да се извършват с физиологичен серум или подходящи за деца солеви разтвори („морска вода“). При употребата им е препоръчително главата на детето да бъде наклонена назад – за ефикасно промиване на носните кухини и назофаринкса, а течността да бъде леко затоплена. Инхалациите (с минерална вода или серум) също са препоръчителни.
Какви са най-честите грешки на родителите в лечението на детето с хрема?
Най-честата грешка е използването на антибиотици при ринити и риносинузити с вирусна етиология. Това е ярък белег на невежество в световен мащаб!
Въпреки мнението, че антибиотиците могат да предотвратят евентуални бактериални усложнения, проведените анализи не потвърждават това. Освен това неправилната употреба на антибиотици може да попречи за диагностицирането на сериозни бактериални инфекции и най-важното – да създаде условия за растеж и разпространение на резистентни бактериални щамове.
Кои признаци показват, че има усложнения и трябва задължително да се потърси мнението на УНГ специалист?
Консултацията с оториноларинголог и/или педиатър трябва да се има предвид, когато слузно-гнойната секреция от носа и в назофаринкса остане обилна в продължение на повече от 10-14 дни (остър риносинузит); при повишена секреция и бронхоспазъм с изразена кашлица, продължаващи 2-3 седмици; при съмнение за инфекция на средното ухо (отит).
Вярно ли е, че промяната в цвета на секретите – от прозрачен към зеленикав или жълтеникав цвят, е сигнал за развитието на бактериална инфекция и за започването на антибиотично лечение?
При нормален ход на острата хрема след 2-3 дни носните секрети претърпяват промени – сгъстяват се, добиват гноевиден вид (особено сутрин), започват да се почистват трудно… Промяната в цвета им се дължи на биохимичните промени на протеините в носния секрет и не налага антибиотично лечение, нито дори снимка на синусите, ако е в рамките на седмица.
Защо в яслата и детската градина хремата е постоянно явление. Някои лекари дори говорят за „яслена хрема“. Коя е причината за това?
Острият ринит, известен още като остър ринофарингит, остър вирусен риносинузит, остра хрема, е най-често срещаното заболяване при децата, като инфекцията се предава по въздушно-капков път – с кихане, кашляне или говорене. Установено е, че близо 90% от болните пренасят инфекцията и през ръцете (оттам към лигавицата на носа и очите) и посредством повърхността на предметите (играчки, кърпи, чаши и чинии). Заболелите от остър ринофарингит са най-заразни през 2-рия-3-тия ден на заболяването (когато и симптомите са най-силно проявени), като след 7-ия ден опасността намалява напълно.
В детските градини и ясли проблемът се дължи в голяма степен на многообразието и бързата модификация на вирусите причинители, както и на факта, че в тази възраст имунната система на децата все още не е развита пълноценно.
Каква профилактика бихте препоръчали на родителите?
Ефективната профилактика на острите ринити е свързана най-вече с хигиенните мерки. Най-ефикасната и евтина мярка е честото миене на ръцете – доказано е, че намалява разпространението на риновирусите с 60%! За превенция на заболяването от изключителна важност е спазването на добра лична хигиена – използването само на лични чаши и прибори за хранене, на еднократни носни кърпички, честото почистване на играчките и вещите на децата.
Възможно е прилагането на витамин С (над 1 грам) както за превенция, така и за намаляване на симптомите на заболяването, но при високи дози и продължителна употреба не трябва да се подценява възможността от образуване на бъбречни камъни.