Тормозът в училище съществува
Системна кражба на джобни пари, злобни подигравки и неуместни шегички, понякога дори бой. Тормозът в училище не е измислица на медиите. Надявайте се да не се случи на вашето дете, но бъдете готови да го разпознаете. Бъдете готови и да действате!
Едно от най-големите предизвикателства за родителите е да знаят, че детето им има проблем, а не е способно да говори за него. Някои деца не са склонни да споделят своите тревоги. Но вие можете да работите върху това детето да свикне да споделя с вас.
Какво можете да направите, за да споделя детето с вас?
- Слушайте внимателно. Всеки иска да бъде изслушван, включително и децата. Когато те започнат да изразяват своите идеи за света, слушайте с уважение какво говорят.
- Не прескачайте направо на заключението. Понякога на децата им отнема много време да стигнат до същността на историята си. Опитайте се да не им отговаряте, преди да сте чули края.
- Похвалете децата, когато ви помолят за помощ. „Аз съм много щастлив, че ми казваш това!” Ето един добър начин да окуражите детето да дойде отново да сподели своите страхове.
- Уважавайте техните проблеми, дори да смятате, че нямат такива. Ако се подиграете на детето заради страха му от чудовището под леглото, по-късно то няма да сподели с вас за побойника, който го тормози.
- Припомняйте периодично на децата, че трябва да дойдат при вас и да споделят, ако някой ги заплашва или се чувстват застрашени от нещо.
Повечето деца, започвайки училище, имат трудности във взаимоотношенията със своите връстници. За психичното здраве на малчуганите е важно те да са спокойни за своята сигурност в чуждата среда. Полезно е, преди проблемите да възникнат, да установите правилата за безопасността на детето.
Когато усетите, че има някакъв проблем с вашето или с някое друго дете, не се колебайте да споделите с класния ръководител. Заедно с него ще намерите решение, което може да помогне по най-добрия начин. Бихте могли да включите и училищния психолог. Ако тормозът продължи, не спирайте, а се обърнете към по-високостоящи органи.
Как да говорим с детето при възникнал проблем?
Да кажем: „Ако някой те тормози или тормози другите, трябва да споделиш, дори да ти е казано да пазиш тайна”
Защо да го кажем? От ранна детска възраст децата имат развито чувство за лоялност и се страхуват да не бъдат наречени клюкари. Те трябва да се научат обаче, че има неща, които трябва да споделят относно техните приятели, защото понякога това може да е животоспасяващо.
Да кажем: „Ако не можеш да споделиш с мен какво се е случило, хайде да помислим за някой, на когото можеш да разкажеш”
Защо да го кажем? Децата невинаги споделят с родителите си, но се чувстват по-спокойни да го направят с някой друг. Хубаво е и вие, и детето да се замислите на кой друг възрастен може да се довери.
Да кажем: „Не очаквам това да се случва с тебе, но ако се случва, искам да съм сигурен, че знаеш как да поискаш помощ”
Защо да го кажем? Говоренето за безопасността с децата не означава, че те трябва да са наплашени и ужасени, както и да ги подлъгвате, че нищо лошо няма да им се случи никога.
Как да постъпите, ако детето ви е в ролята на насилник?
Допускайте, че освен жертва детето ви може да се окаже в ролята на насилник. От родителска гледна точка тази ситуация е доста по-трудна. И все пак, ето няколко съвета, ако това ви се случи:
- Изяснете фактите. Поискайте максимално подробна информация какво точно се е случило, без да допускате да се влиза в квалификации по въпроса за вината.
- Изразете съчувствие за сложната ситуация и покажете готовност да предприемете мерки за изясняване на проблема.
- Запазете спокойствие, критикувайте конкретното поведение и се въздържайте от емоционални изблици и квалификации за личността на детето като цяло. Потърсете съвета на педагогическия съветник.
- Ако проблемът се появи повече от три пъти за два месеца, приемете, че не се справяте успешно и потърсете специализирана помощ от психолог.