Кaкво означава ОМН?

Какво представляват орофациалните миофункционални нарушения (ОМН)?

Орофациалните миофункционални нарушения обхващат лицево-челюстните мускули и техните основни функции като дишане, сукане, дъвкане, преглъщане и говорене. Причините за появата на тези нарушения могат да разпределят в три основни групи:

• хронично запушване на горните дихателни пътища в резултат на уголемени сливици, аденоиди или алергии, което води до постоянно дишане през устата;
• ограничаващи меки тъкани в устната кухина – къса подезична връзка, къс френулум на горната и/или долната устна, къси връзки на бузите;
• вредни орални навици – продължителното смучене на пръст или биберон, гризането на нокти и др.

В резултат на тези нарушения се появяват различни дисфункции в орофациалния комплекс – постоянно отворена уста и език между зъбите,  ниска позиция на езика в устата, страничен натиск на езика върху зъбите, нарушения в храненето, нарушения на съня (хъркане, сънна апнея), неправилна захапка, промени в количеството и качеството на слюнката, бруксизъм (скърцане със зъби), тинитус (шум в ушите), говорни нарушения, лицева асиметрия и др.

Каква е ролята на т.нар. устно дишане за възникване на ОМН?

Хроничното устно дишане не само е в основата на ОМН, но оказва и негативно въздействие върху цялостното здраве на човек. Постоянното дишане през устата води до промяна на стойката – изкривявания и болки в областта на шията, раменния пояс и гръбначния стълб. Наблюдават се още: издаване на главата напред, издължаване на лицето, увисване на бузите, вдлъбване на очите и тъмни кръгове под тях. Устното дишане води и до неправилни растеж и развитие на горната и долната челюст, тясно и високо твърдо небце, изкривяване на зъбите, ниска позиция на езика в устата, слаб мускулен тонус на лицево-челюстните структури и засягане на техните функции. В допълнение, дишането предимно през устата носи по-голям риск от вирусни и бактериални инфекции.

А какво влияние оказват ОМН върху говора?

Говорът може да бъде засегнат в различна степен. Например, ако детето диша предимно през устата, артикулацията се измества напред в устната кухина и може да звучи неясно, замазано и „кашаво“ поради обилното слюноотделяне. Засегнати звукове най-често са Т, Д и Н, както и С, З, Ц, Ш, Ж и Ч, които се изговарят предимно междузъбно. Когато пък е налице къса подезична връзка, езикът не може да заеме естествената позиция в устата в състояние на покой, а именно плътно върху твърдото небце. Така, той започва да се „измества“ напред, оказвайки натиск върху зъбите по време на покой, хранене и/или говорене. Засегнати отново са изброените малко по-горе звукове.

При вреден орален навик – например смученето на палец или биберон, също се отчитат говорни нарушения, които са следствие от предната отворена захапка.

Каква е връзката между ОМН и храненето?

Недоносените бебета са изложени на по-висок риск от появата на орофациално миофункционално нарушение в детска възраст. Това може да се дължи на липсата или недоразвиването на сукателния рефлекс, на нарушена координация между сукане, преглъщане и дишане, на наличието на къса подезична връзка и др. Също така научно доказана е и връзката между кърменето и правилния растеж и развитие на лицево-челюстните структури и техните мускули. Например, при децата, които не са кърмени или са кърмени недостатъчно дълго време, по-често се отчитат малоклузии (горната челюст силно припокрива долната челюст, кръстосана захапка, предна отворена захапка).

Как влияе ОМН върху качеството на съня?

Хроничното устно дишане е основна причина за неспокоен и некачествен сън. Нарушенията на дишането по време на сън включват дишането през устата, хъркането и обструктивната сънна апнея.

През последните години все повече се обръща внимание на това как точно спят децата. Ограниченият и некачествен сън води до промяна на хормоналните нива, контролиращи апетита. Ето защо и повечето деца с тези симптоми страдат от затлъстяване. Липсата на пълноценен сън води и до хиперактивност и дефицит на вниманието, трудности в ученето и емоционално-поведенчески проблеми като депресия и тревожност.

Какво лечение се изисква?

Орофациалните миофункционални нарушения са обект на екипна работа от логопед, хранителен терапевт, педиатър, отоларинголог (УНГ), ортодонт, зъболекар, лицево-челюстен хирург, алерголог, невролог и др. Според съвременните препоръки орофациалната миофункционална терапия (ОМТ) включва изграждането на нови невромускулни пътища чрез комплекс от упражнения, които оказват въздействие върху развиващите се или вече развити лицево-челюстни структури и техните функции. Терапията включва изотонични и изометрични двигателни упражнения за долната челюст, устните, езика, бузите и други структури от орофациалния комплекс. Целта е постигането на сила, стабилност и издръжливост на мускулите, което благоприятства и изпълнението на техните функции.

При провеждането на функционална терапия логопедът има няколко основни задачи, съобразени с индивидуалния случай и възрастта:

• постигане на постоянно носно дишане;
• правилна позиция на устните и на езика в състояние на покой;
• правилна позиция на говорните органи по време на артикулация;
• правилно преглъщане.

Как да разпознаем, че детето има ОМН?

Децата с ОМН лесно могат да се „разпознаят“ по време на хранене. Обикновено то е шумно, бързо и неефективно, тъй като устните не се затварят по време на дъвчене. Устното дишане води до нарушена координация между дъвчене и дишане – детето трябва да избира дали да диша или да се храни. Често поетата храна се „смачква“ между езика и твърдото небце и не се дъвче ефективно. При децата с вредни орални навици се отчита намалена сила на захапката. Освен мляскането се наблюдава и инфантилно гълтане, при което езикът оказва натиск върху зъбите.