Когато детето иска домашен любимец…
Още от най-ранна възраст децата проявяват интерес към животните. Много родители обаче упорито се съпротивляват срещу присъствието на домашен любимец, защото искат да предпазят детето от болести и алергии. Тревогите в това отношение обаче са неоснователни показват резултатите от ново мащабно изследване на учени от университета в Упсала, Швеция. Според тях съжителството през първите години от живота на детето с куче или със селскостопански животни намалява риска от астма и респираторни заболявания. Освен това, както твърдят всички психолози, общуването на хлапето с домашен любимец подпомага хармоничното му развитие.
Какви са ползите от това детето ни да си има домашен любимец, в коя възраст обикновено се проявява това желание, как да обсъдим евентуалния ни отказ да вземем животинче, така че да не нараним детето? За да отговорим на тези въпроси, както винаги потърсихме мнението на специалистите. Вижте какво сподели по темата психоложката Яна Алексиева.
Защо психолозите са толкова категорични в твърдението си, че домашният любимец носи само позитиви/ползи за развитието на детето?
Децата и домашните любимци е тема, за която е писано много и която почти винаги е свързана със спорове, провокирани основно от риска от алергии и заболявания, които може да предизвика едно животно. Никой обаче не оспорва голямото влияние на домашния любимец върху психичния свят на детето и върху цялостното му развитие.
Домашният любимец дава възможност на детето да общува по един различен и изключително пълноценен начин, да се грижи за някого, да носи отговорност, като в същото време получава радост и спокойствие.
Родителите искат детето им да се научи да полага грижи, да е търпеливо, да носи отговорност, да поема задачи и да следи за изпълняването им. Какъв по-добър начин от това да имаш домашен любимец?! Да знаеш, че трябва да го нахраниш, да го обгрижваш, да си търпелив към него… Да се научиш, че ако имаш куче, трябва всеки ден да го разхождаш, независимо от времето, или че ако имаш котка, трябва да уважаваш нейното пространство вкъщи…
Доказано е, че съвместният живот с животно оказва благоприятен ефект не само при здрави деца, но често се включва и като част от терапията при деца с различни заболявания или психични проблеми, при деца с тревожност или висока степен на стрес. И в тази връзка, нещо любопитно – едни от най-успешните терапии за деца са с коне или кучета.
Има ли някаква връзка между това какво животинче иска детето и определени черти от характера му?
Какво животно ще избере детето ви зависи от характера му и неговите интереси. Преди да вземете обаче решение дали ще отглеждате куче, котка, гущер, заек, папагал, хамелеон, порче или нещо друго, трябва да сте абсолютно сигурни, че сте съгласни да имате любимец. Трябва да сте добре запознати с нуждите на съответното животинче и с грижите, които изисква то, както и да прецените дали е подходящо за възрастта на детето. Трябва да сте наясно, че ако детето е малко, то няма как да поеме напълно грижите и трябва да сте готови да го правите вие. Ако детето е по-голямо, хубаво е предварително да договорите задълженията, като съобразите какво може да прави детето ви и какво не.
В коя възраст обикновено се проявява желанието за притежание на животинче?
Индивидуално е. След третата си година детето вече съвсем съзнателно започва да проявява интерес и желания към много сфери на живота. Вече забелязва, че някои хора имат домашни любимци, започва да харесва някой филм с гущер, папагал или костенурка. Във всеки един момент то може да ви помоли да си вземете любимец. При децата на родители, които имат силно изразено положително отношение към животните, съвсем естествено интересът към животните се проявява много по-рано.
Какъв е правилният начин да откажем на детето да му вземем коте, куче и т.н.? Може ли това да има последствия?
Ако родителите не са готови за домашен любимец, трябва да намерят начин да обяснят на детето защо не са съгласни. Важно е да бъде зачетена нуждата на детето от информация. Няма как да очакваме то да ни разбере, ако просто му кажем „Няма да ти взема хамстер, точка!”. Важно е, след като говорим с хлапето, да му оставим време и пространство то да приеме отказа ни, което може да е съпътствано с плач, сърдене, ядосване, затвореност – не се притеснявайте, децата имат нужда да приемат отказа по своя си начин.
И така, ако сте решили, че не искате животно вкъщи по каквато и да е причина, съвсем спокойно, но категорично обяснете на детето вашите доводи. Много по-рискован вариант е да се съгласите, а вътрешно да сте убедени, че не искате. Или пък да вземете животно и след време да видите, че не можете да се грижите за него и да се наложи да му търсите нови стопани.
Един добър съвет и за вас, и за детето – чудесен вариант е, ако ваши близки хора имат животинче и когато пътуват някъде, го вземете у вас. Така ще може реално да видите какви грижи са необходими и да възложите на детето си част от тях.
Вие също сте майка. Какво е вашето лично мнение?
Моят син се роди в къща с котарак. Дори и за миг не ни е минавала мисълта, че след като имаме бебе, трябва да се откажем от котарака. Синът ми вече е малко по-голям и е приел котето като част от семейството ни – говори си с него, грижи се дали е закусил, дали спи… Домашният ни любимец ни дава много поводи да си говорим със сина ми. Така, през темата за животните, често успяваме да проведем разговори и за всичко различно, за различните от нас по света.
И накрая – какъв е вашият съвет към родителите?
Следвайте и подкрепете детето си в това да опознае животните и да се научи да ги уважава! Дайте му свобода да намери начин да общува с тях, но същевременно бъдете съвсем ясни и категорични, че това не е поредната играчка, а е живо същество, което се нуждае от грижи и любов. Защото след това връщането назад и отказването от едно животно не само е изключително болезнен процес за всеки член от семейството, но и задава модел на детето за лесната възможност да се откажем от някого, защото ни е трудно да се грижим и да живеем с него.