Късното проговаряне

За времето от раждането до навършването на 3 години децата преживяват изключително бурно развитие, което няма равно на друг период през живота.   Периодът на ранното детство е изключително сензитивен и за развитието на езика и говора. Кога да очакваме детето да проговори, кои са причините за късното проговаряне, кога първите думички са въпрос на време и кога са признак за аномалия… Тези и още въпроси, свързани с късното проговаряне, зададохме на Ивелина Стаменова.

 

Кога да очакваме детето да проговори?

Това е един от най-често задаваните въпроси от родителите в нашите центрове. Истината е, че всяко дете се развива с индивидуални темпове, както и че самото детско развитие е асинхронно – в даден аспект детето може да се развива по-бързо, за сметка на друг, където нещата да се случват малко по-бавно. Въпреки тази особеност е важно родителите да знаят, че има определени граници, до които може да се изчака, след което вече е необходима намесата на специалист. И колкото по-своевременно това се случи, толкова по-лесно може да се помогне на детето да преодолее своите затруднения. Ранната интервенция и превенцията са възможно най-добрият ход на действие при проблеми с проговарянето.

Докога можем да изчакаме и кога е необходимо да направим консултация с логопед?

Първите осмислени и целенасочени думи се появяват около 12-месечна възраст, като може да се изчака до 6 месеца предвид индивидуалните темпове на развитие на всяко дете. Това означава, че до 18-месечна възраст е важно детето да си служи поне с 10-тина осмислени думи от близкото битово обкръжение – „мама“, „тата“, „мляко“, „шише“ и т.н.  Ако това не се случи – консултирайте се с логопед!

Според педиатрите децата трябва да бъдат в състояние да кажат една дума на около 1 годинка, две словосъчетания в периода от 18-ия месец до 2 години, а на възраст 3 години да могат да казват изречения, състоящи се от три думи и да говорят свързано. Най-правилната реакция е да се посети специалист – невролог, логопед, психолог, ако детето не проговаря до 2-3-годишна възраст.

Какви са причините за късното проговаряне при децата?

Отговорът никога не е еднозначен, тъй като това най-често е комплексност от въздействия и фактори на средата, като например:

• Говорене на детето „на бебешки“ – честа причина появата и развитието на речта да се забавят значително. Затова е важно още от раждането да се общува с бебето и малкото дете, като се използват целите думи и изречения с правилна граматична структура.
• Включване на втори език през кърмаческа и ранна детска възраст– ако не е неизбежно, е добре да няма ранно чуждоезиково обучение, тъй като това обърква децата и допълнително натоварва мозъка им с обработка на повече информация. В това число влиза слушането на песнички и гледането на детски на други езици.
• Биберони и залъгалки – бибероните ограничават възможността на езика да се движи свободно в устата и така неусетно забавят говорното развитие. Затова е важно родителите да се опитат максимално да ограничат употребата им.
• Продължителен прием на пасирана храна и късно захранване – своевременното включване на храна с друга консистенция (различна от течност) е изключително важно за проговарянето, тъй като се променя работата на лицевата мускулатура. Твърдите храни и тези, които съдържат разнообразни по вид съставки (течни и твърди, например супа с нарязани зеленчуци), подпомагат овладяването на специфични движения на езика и бузите, необходими за проговарянето.
• Злоупотреба с време пред екрани – много изследвания сочат за промяна в мозъчната организация при деца, които прекарват средно около два-три часа на ден пред екрани – телефон, таблет, телевизор. В тези изследвания учените наблюдават усилен  растеж на бялото мозъчно вещество за сметка на сивото, което неизбежно води до забавено двигателно, психично и речево развитие. Много често злоупотребата с времето пред екрани е причина за хиперактивно поведение при децата и дефицит на внимание.
• Наследственост и темперамент – децата, при които по майчина или бащина линия има късно проговорили родственици, са по-предразположени също към по-късно проговаряне.
• Липса на активно общуване с бебето през първата година – липсата на говор и реч, насочени към самото дете, от страна на родителите е сериозна грешка. Постоянното говорене и пеенето заедно (но не и гледането на телевизия!) са изключително полезни в стимулирането на бебето да започва да изказва първите срички, а после и първите си думи.
• Стрес или уплаха – по-чести и вероятни причини за късното проговаряне. Но тъй като детето не може да ви сподели за конкретната причина, ролята на специалиста в случая е повече от важна и необходима.
• Автоматично задоволяване на нуждите – например, ако не оставяте детето да покаже признак на изразяване, та дори и с ръчички, можете да го приучите и по този начин то да сметне, че съвсем не е нужно само да се изразява вербално
• Медицински причини – преждевременно раждане; прекалено ниско тегло на новороденото и в процеса на развитието му до 1-годишна възраст; хронични инфекции на ухото; аномалии в устната кухина като анкилоглосия или т. нар. къса подезична връзка и др.

Кога закъснението в говора е въпрос на време, приспособяване и индивидуалност?

Както при всички човешки функции, така и говорът следва определен ход на развитие. Някои дечица проговарят на 10-месечна възраст, други – на годинка и половина, а и по-късно. Както вече споменахме, тяхното развитие може да бъде повлияно от външни фактори, както и от генетичните им заложби. Ако в рода е регистриран случай на закъснение в говора или ако някое дете расте в среда, в която се говорят два езика, би могло проговарянето да закъснее. Но и дори когато започне да говори, възможна е появата на по-малки или по-големи проблеми, тъй като това дете се нуждае от по-голямо време на адаптация.

Някои дечица проговарят по-късно, защото предпочитат да научат нещо ново в някоя друга сфера, напр. в движението, в рисуването и др. Други, въпреки че са започнали да говорят на около 8-месечна възраст, спират за определено време и отново започват, говорейки толкова правилно и чисто, че изненадват приятно родителите си. Затова много е важно родителите да знаят, че развитието на речта варира и че не трябва да сравняват езиковия напредък на детето си с този на другите деца.

Също от полза е да знаем, че по статистически данни момичетата проявяват способността да проговарят по-бързо от момчетата, при които съвсем не е рядкост да закъсняват с говора, тъй като между другото се занимават с „нещо по-интересно” като например да изучават заобикалящия ги свят. Дечица, които имат по-големи братчета или сестричета, също е възможно да проговорят по-късно, тъй като по-големите деца говорят вместо тях или поради това, че и тези по-големи братчета и сестричета са закъснели с говора.

Кога закъснението в говора се дължи на нервна аномалия или на затруднения в заучаването?

Съществуват обаче определени възрастови граници, които, щом детето премине, би трябвало да се потърси мнението на специалист. В случай че говорът и речта на малкото се развиват значително по-бавно от нивото на развитие на говора и речта на връстниците му, не трябва да се утешаваме с фразата „няма нищо, малко е – ще проговори по-късно”.

Закъснението в говора може да се дължи на ред проблеми в развитието на нервната система, напр. аутизъм, глухонямост, дислексия и т.н. Ако детето закъснее да проговори с повече от шест месеца от нормалното или изведнъж спре да употребява дори думите, които е говорило преди, тогава трябва да наблюдавате и за наличието на други признаци на усложнение, каквито са:

–     Общо закъснение в развитието, в движенията, в ходенето, в умствената сфера.

–     Не жестикулира и не посочва с пръстче след първия си рожден ден. Не синхронизира много движения.

–     Не комуникира с очите, не проследява с лекота различни движения, затруднява се при имитирането на звуци, не прави опит да показва с очите, не дава признаци, че прави разлика между хората и предметите, не се занимава  с градивни игри (напр. да построи къщичка с кубчета или да приспи куклата).

–     След 8-9-месечна възраст използва все още само гласни.

–     Не произнася нито една дума след 16-18-месечна възраст.

–     Подрежда играчките една до друга, но не играе с тях. Хвърля играчките.

–     Опитва се да говори, но не може, нервира се и плаче.

–     Не показва, че разбира какво му говорите, ако не придружавате думите с пояснителни жестове.

–     Не ви чува, ако стоите зад него.

Вероятни причини за проблеми в говора

1.   Физиологични причини. Аномалии в анатомията на устната кухина, стоматологични проблеми и патологични състояния като мозъчна парализа, недочуване, афазия.

2.   Усложнения в развитието. Проблемите в говора и речта е възможно да представляват симптом на патологично състояние на развитието, каквито са аутизмът, умствената недостатъчност и др.

3.   Външни фактори. Детето се развива в околна среда с недостиг на дразнители.