Магията на четенето
Всички обичаме да откриваме нови светове, преживявания, емоции… Един от начините за това е чрез книгите. Ние, като родители, имаме отговорността да покажем на децата си този път и то още от най-ранна детска възраст. Защо е добре да четем на децата си, как да провокираме интереса им, дали четенето би трябвало да се превърне в ритуал, разговаряме с Албена Раленкова.
Защо е важно родителите да четат на децата си още от най-ранна възраст, дори и ако си мислят, че те още нищо не разбират?
Никога не е прекалено рано да започнете да четете на детето си. Още от момента на раждането си, то започва да се учи – докато му говорите, докато го храните, докато го приспивате и гушкате, докато му пеете и си играете, вие му помагате да опознава света, себе си, собственото си тяло, да развива уменията си. Усвояването на речта е едно от важните от тях. А това става през говоренето, пеенето и четенето. Мелодията на езика, ритъмът му, правилното произнасяне на думите, звуковите форми на думите, които детето чува, му помагат да започне да гради основите на своята собствена реч. Колкото и малко да е бебето, ще видите как постепенно то започва да откликва на интонацията и емоцията в гласа ви, как се опитва да общува с мимика или гукане, как се опитва да ви имитира. Когато бебето вече е в състояние да хваща, можете да му предложите първите бебешки книжки от пластмаса или плат. Докато на пръв поглед хаотично ги отваря, пъха ги в устата си и ги обръща на различни страни, то се учи как се разтваря книга, свиква с подредбата на картинките по страниците, развива слуха, зрението, тактилните си усещания… всичко това, което по-късно ще му помогне по-лесно и естествено да пристъпи в света на книгите и да се научи да чете.
И още едно изключително важно нещо – четеното е общуване, съвместно преживяване, в което вие взаимно се опознавате. Докато четете на вашето бебе, не само то се учи от вас, но и вие се учите от него. Откривате нови и неочаквани за самите вас неща. Но най-важното е, че тези открития са споделени, а точно споделянето е в основата на доверието и любовта, чиито основи поставяте сега.
Изборът на книга трябва ли да бъде съобразен с възрастта на детето?
Самото дете няма да ви остави да не се съобразявате с възрастта му. Книга, която не е подходяща за него, няма да задържи вниманието му за дълго време. Ако детето за стотен път ви кара да прочетете някоя книга, значи сте направили правилния избор. До към 10-ия месец предлагайте на детето т.нар. „книги за баня”, изработени от мека пластмаса или плат. Илюстрациите трябва да са в чисти цветове, без нюансировки, по-скоро схематични, без детайли и подробности по основните фигури. Най-добре е фонът да е чист и едноцветен, за да може детето лесно да различава изобразения предмет. Очи, уста нос… всичко, което донякъде напомня човешко лице, помага на детето по-лесно да схване изображението. Обърнете внимание дали фигурите са очертани с ясна контурна линия – това също улеснява възприемането. Четенето в този период е по-скоро опознаване на книгите и създаване на първите връзки между дума и предмет.
Към първата годинка може да предложите книги с дебели картонени страници, с повече от една фигура на страница и кратки текстове – не повече от изречение-две на страница. Помнете, че докъм тригодишна възраст децата „четат” основно през картинките. Четете им стихчета и приказки в рими – ритъмът и римата са доказано най-добрият и ефективен начин за развитие на речта и трупане на лексикален запас. Разглеждайте книгата заедно с детето и говорете по картинките. Задавайте въпроси, посочвайте и дайте възможност детето да направи същото.
С течение на времето постепенно удължавайте и усложнявайте четивата – ориентирайте се по реакциите на детето. Когато видите, че то не реагира на историята, разсейва се или е неспокойно, просто прекъснете четенето или сменете книгата.
След третия рожден ден на детето вече можете да въведете и вълшебните приказки, с по-сложен сюжет и повече герои. Преди да започнете да четете, покажете корицата на книгата, разгледайте я заедно с детето, попитайте го какво вижда на нея, за какво си мисли, че ще се разказва вътре… Не изисквайте от детето само пасивно да ви слуша, дайте му възможност да бъде равнопоставен партньор в четенето, като му задавате въпроси, прекъсвате и питате как ще продължи нататък историята или защо някой от героите е постъпил по определен начин…
Може също така да следите с пръст думите, които четете, да показвате отделни букви и т.н., за да подготвите детето за времето на самостоятелното четене.
Как да провокираме любовта на детето към книгата и четенето?
Когато самите ние четем. Децата повтарят това, което правят възрастните. Колкото и да повтаряме, че е хубаво да се чете, ако детето не ни е виждало с книга в ръка, няма да го убедим, че това е така. Ако детето расте, обградено от книги, ако вижда възрастните около себе си да четат, ако е влизало в книжарница и библиотека, ако самото то има своя библиотека у дома, пътят към света на книгите, четенето и знанието за него ще бъде отворен. Любовта към книгите и четенето се гради още от най-ранна възраст и ние, родителите, сме отговорни за това. Едно американско изследване показва пряката връзка между броя на книгите в дома на детето и резултатите, които то показва в училище. Колкото по-голям е броят на книгите у дома, толкова по-бързо се научава да чете детето и толкова по-лесно се справя с учебния материал.
Хубаво ли е да превърнем четенето в ритуал?
Децата обичат ритуалите. Те им дават чувство за сигурност и спокойствие, тъй като са предвидими опорни точки в ежедневието им. Ако всеки ден четете на детето си, вероятността, когато порасне, само да продължи да си чете, е много по-голяма. Но има и нещо друго – всеки ден се храним, спим, грижим се за хигиената на тялото си, все неща, без които няма как да живеем. Ако четенето е наредено сред тях, ние отправяме на децата си послание – четенето е също толкова важно.
Много деца обичат да им се чете една и съща приказка за лека нощ. Коя е причината за това?
И на възрастните не им омръзва да преживяват нещо, което им носи удоволствие. Децата не са по-различни. Първо, също като нас, те обичат да са в позицията на по-знаещия. Това ги кара да се чувстват някак „по-големи”. Когато познават добре един текст, когато знаят какво ще се случи, кой какво ще каже и как ще свърши приказката, те се чувстват по-сигурни и по-уверени, а това значи и „по-големи”, което им носи голямо удоволствие. Между другото подобен механизъм се използва в много от сапунените сериали. Сценарият е направен така, че зрителят да знае повече от героя, което го поставя в по-висша позиция, носи удоволствие и засилва любопитството. Това, че детето познава добре приказката, не пречи на пълноценното й преживяване с всичките й емоции, радости, страхове, напрежение… Сигурно сте забелязали как детето затаява дъх пред някоя напрегната сцена, независимо от това, че я слуша за 101-ви път или започва да се превива от смях, преди да е дошла смешната част, как ви поправя, ако сбъркате някоя дума или пропуснете редче.
Второто нещо, което носи удоволствие в повтарянето на една и съща приказка, е споделеното време с мама, татко, баба или дядо. През приказката детето заедно с героите преминава „на ужким” през различни предизвикателства, но в това преминаване, то не е само, а с мама или с татко – големите и силни негови закрилници, които са тук, за да го пазят и за да се смеят заедно, и то като равни.
Как да запазим интереса към книгите на по-големите деца, които вече могат да четат сами? Как четенето да бъде удоволствие, а не мъчение?
Четенето е като дишането – не можем да казваме на децата колко често и колко дълбоко да вдишват, но можем да ги водим на чист въздух, на места, пълни с аромати, и да споделяме преживяването с тях. Ако излезем от метафората, това означава, че ако сме успели да им вдъхнем любов към книгите и четенето, т.е. ако сме ги научили да дишат, няма от какво да се притесняваме, а само трябва да им отваряме и показваме нови възможности. Те сами ще намерят пътя си сред тях. И няма нищо притеснително, ако не посягат към книгите, с които ние сме израсли. Това не означава, че не четат. Но за да продължат децата ни да четат, на първо място трябва да имат достъп до книги – да има книги у дома, да използват училищната или читалищната библиотека, да разменят книги с приятели. Децата ни имат нужда от нашата подкрепа, а не от контрол, имат нужда от споделяне, а не от назидание. Вместо да им определяме кога, по колко и какво да четат, по-добре е да споделим нещо от това, което ние сме прочели, да подхващаме разговори за книги и писатели, ако щете дори от време на време да им четем на глас, нищо, че те и сами могат.
Но всичко това ще е напразно и ще звучи като кухи думи, ако децата не ни виждат нас самите с книга в ръка.