По малка и голяма нужда…

Знаем, че редовното ходене по малка и голяма нужда са част от доброто здраве на детето. Но знаем ли на какъв приблизително интервал би трябвало да пишка детето, а колко време трябва да не е ходило по голяма нужда, за да твърдим, че има запек? И още – до какво може да доведе стискането и кога е добре да се проведе консултация със специалист… Отговори на тези и още важни въпроси по темата потърсихме от д-р Иванова.

 

Защо редовното ходене по малка и голяма нужда при децата е важно?

Регулярността в процеса на уриниране и дефекация при децата осигурява нормалното им осъществяване, както и предпазва от различни по рода си отклонения. Много често, дали поради това, че са се заиграли и не желаят да прекъсват игрите, или поради това, че са на чуждо място и им е неприятно или невъзможно, или просто в знак на протест, децата отлагат във времето или „стискат“, което не е правилно. Все пак това са механизми, чрез които се освобождаваме от натрупаните в организма отпадни продукти. Мястото им не е вътре в нас.

На какъв приблизително интервал от време детето би трябвало да пишка?

В зависимост от количеството на поетите течности и условията на околната среда се уринира средно от 2-3 до 4-5 часа или около 6-7 пъти в денонощието. Разбира се, тези интервали зависят и от това дали детето приема някакви лекарства, дали е болно, дали повишава температурата си. Заедно с промените в цвета на урината, те са индикатор за това дали страда отделителната система.

До какво може да доведе стискането?

Когато стискат, децата пренапрягат мускулатурата, която не позволява на съдържимото на пикочния мехур или ректума (крайният отдел на дебелото черво) да излезе на свобода. Е, представете си един механизъм, който е под постоянно напрежение – в един момент той ще изпусне и ще спре да функционира. От една страна, би могло да се стигне до недостатъчност на тази мускулатура и изпускане по малка или голяма нужда, а от друга – до запек или задръжка на урина.

А прекалено честото уриниране на какво може да се дължи?

Mоже да се дължи както на болестни състояния (най-често инфекция на пикочните пътища, простуда, нефролитиаза, но тогава ще е съпроводенo с допълнителни симптоми), така и напълно физиологични механизми – прием на повече течности, прием на храни или медикаменти с диуретичен ефект, по-студен и влажен микроклимат, наличие на нервно напрежение, тревожност, стрес.

Какви може да са причините детето да не иска да ходи до тоалетна, било то по малка или голяма нужда?

Преди всичко причините могат да бъдат чисто психологически – чуждо място, недобри условия, остават самички в тоалетната, или обратното – постоянно има някой покрай тях, което ги смущава. Нерядко неходенето до тоалетна може да се дължи и на различни форми на кожни или лигавични раздразнения в съседство, които при напъване пораждат болкови усещания. Промяната в обстановката, различните форми на стрес, напрежението в семейството или просто инатът – също допринасят за това.

Кога можем да считаме, че детето има запек и какво следва?

За запек говорим , когато има промяна в честотата на изхожданията, консистенцията на изпражненията и тяхното количество. В кърмаческа възраст изхожданията са кашави, по 6-7 пъти в денонощието, или поне три, в зависимост от вида на храната. След тази възраст честотата в денонощието намалява до 1-2 пъти дневно или през ден. Самият акт на дефекация трябва да се случва плавно, безболезнено и без да води до неприятни осезания в детето. Първата стъпчица, която биха могли да предприемат родителите при съмнение за запек, е да увеличат приема на течности – вода, чай и храни, богати на влакнини (плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни). На помощ идват и хранителните добавки с растителен състав, сиропчетата на билкова и плодова основа, свещичките и микроклизмите.

Как и на каква възраст да научим детето да казва, че има нужда? А да ходи на гърне?

Все по-често се забелязва как дори големи дечица – на по 2, 3 дори и 4-годишна възраст, все още са с пелени. Това не бива да се допуска! За съжаление, както цялостният процес на растеж и развитие на детето, така и този важен момент изисква изключително постоянство, търпение и усилия от страна най-вече на родителите, но и от самото дете. Първите опити за ходене на гърне трябва да започнат още преди детенцето да е навършило годинка – когато е способно да седи само без опора, то трябва да се слага на гърне за по няколко минутки, за да свикне и да опознае гърнето, а впоследствие се създава и рефлекс.

Моментът с махането на пелената също е много деликатен, защото, ако избързаме или прекаляваме с настояването, можем да постигнем обратен ефект. Най-лесно това може да се случи през топлите месеци, когато детенцето може да бъде оставяно голичко, за да усети какво е усещането да бъде без пелена. Хубаво е да разбира какво се иска от него или до сочи, някои дечица дори си казват, че памперсът им е за смяна – това е добър знак, че е дошло време за приучаване към ходиене на гърне. В други случаи добър резултат би дало гъделичкането на самочувствието – „нали вече не си бебе, само бебетата имат памперс, ти си голямо дете и можеш всичко сам“.

Никой не може да обещае, че този процес ще бъде лесен и елегантно случващ се – при някои деца се получава много бързо, при повечето обаче отнема време, усилия и търпение. Най-важното е да не става под напрежение, родителите да говорят и обясняват на детето. Така приучаването ще се случи плавно и постепенно, като детска игра.

Кога се налага консултация със специалист?

Най-честата причина за запек е сухата и бедна на фибри храна, както и липсата на достатъчно течности в ежедневието. Именно затова първоначално е хубаво родителите да се опитат да коригират тези липси и така да повлияят състоянието. Ако въпреки това не се наблюдава положителен резултат, хубаво е детето да бъде консултирано със специалист, който да изключи различни функционални смущения, анатомични дефекти, психологични проблеми.