Малките бунтари
Децата преминават през различни етапи на своето развитие. Ако имате 2-годишно дете, вероятно често изпадате в ситуации, когато се чудите как така малкото ангелче се е превърнало в неуправляемо хлапе. Спокойно, това е само временен период, който психолозите наричат „бебешки пубертет“ и скоро ще отмине. Но дотогава е добре да знаете какво да правите и как да реагирате – не само за да минете по-леко през този период, но и за да помогнете на детето да расте самостоятелно и уверено в себе си. По темата за бебешкия пубертет разговаряме с психолога Магдалена Данаилова.
Какво означава бебешки пубертет? За коя възраст е характерен?
Терминът „бебешки пубертет“ донякъде говори сам за себе си. Всички знаем какво представлява пубертетът между 13- и 19-годишна възраст – време на емоционални, психични и биологични промени. Това е преход между два периода – този на детството и този на зрелия човек със собствена индивидуалност. Неслучайно за децата между 1 и 3 години също казваме, че преминават през период на пубертет. За тях това също е време на емоционални и психични промени, с изключение на биологичните, разбира се. Бебешкият пубертет е времето, в което детето осъзнава, че може да прави съзнателни избори, да контролира хода на някои събития, да налага волята си и да се бори за самостоятелност. Най-често този период настъпва около 2-годишна възраст, но има и деца, при които виждаме признаците на пубертета още с прохождането, т.е. около първата годинка. А при деца с изоставане в развитието този преход може да настъпи и на много по-късна възраст – например около 4-тата или 5-тата година.
Бебешкият пубертет е естествен етап от развитието на детето и колкото понякога и да е труден за родителите, по-добре е мъникът да премине през него и да пристъпи към следващите периоди на своето развитие, отколкото да развие чувство на непълноценност или вина от това, че не успява да упражни своите нови умения, а именно – правото на избор и самостоятелност.
По какво се разбира, че детето преживява бебешки пубертет?
Бебешкият пубертет се характеризира, най-общо казано, с опити за независимост от страна на детето и с борба за надмощие. Това е периодът, в който малкото дете открива, че може да ходи само и да стига до все повече предмети (някои от които забранени) и за първи път му се налага да се сблъсква с ограниченията, поставени от родителите. Докато е било бебе, то е имало всичко, от което се е нуждаело и го е постигало без никакви усилия. Но сега вече, например, вижда контактите и иска да ги изучи. Тогава, за да го предпазят, родителите се намесват и го спират, а детето започва да се тръшка за това, че не му разрешават да направи каквото е поискало. И колкото по-забранен е даден предмет или действие, толкова по-желани стават те за него. Ходенето в магазина също може да се окаже трудно вече поради факта, че мъничето започва да има предпочитания към определени храни и играчки. Ако не му бъде дадено това, което така силно желае в дадения момент, то се опитва да се бори за него с всичките си налични средства. А те докъм 2-годишна възраст не са много и тъй като в този период децата все още не могат да се изразяват добре вербално, затова го правят с поведение – лягат на земята, започват да ритат с крака, удрят или просто плачат, докато не постигнат своето. Това е техният начин да изразят желанията си и да се противопоставят на забраните. А при по-големите, които могат с часове да умоляват родителите си да им купят дадена играчка, накрая след неуспешните опити идват сърденето и обидите (например „много си гадна, нищо не ми даваш“).
Какви са особеностите на бебешкия пубертет?
Особеното в този период е именно поведението. Допреди пубертета децата са били кротки, послушни, плачели са само тогава, когато нещо ги е боляло или са били гладни, или пък им се е спяло. В един момент обаче, родителите сякаш се сблъскват с напълно непознато за тях дете. То се налага, пищи и се тръшка. Няма родител, който да не се е притеснявал от чуждите погледи и мнение в тези моменти. Децата започват да правят сцени навсякъде – на площадката, в магазина, пред градината. Все на места, където родителите са най-склонни да отстъпят и да дадат на детето това, което иска, само и само да спре да ги „излага“. Истината е, че децата са много по-интуитивни от нас, възрастните, и на едно несъзнавано ниво знаят какво да направят, за да се преборят за самостоятелността, към която се стремят.
Това е и времето, в което децата искат да правят всичко сами, дори и да не се справят с тези задачи. Например казват, че сами ще си обуят обувките, а ако ги поправят за начина, по който ги слагат, отново ще се ядосат, че не им е дадена напълно свободата, която смятат, че заслужават.
Как да се справят родителите?
Най-важното за този период е търпението. Има дни, в които родителите се чувстват напълно безпомощни и смятат, че този бебешки пубертет няма да отмине никога. Но това е само етап, който рано или късно отшумява, като най-важно е как подхождаме ние към него, за да имаме накрая едно уверено, търсещо нови предизвикателства дете, а не дете, което е научено да потиска чувствата си и да расте с чувство за вина, че не оправдава очакванията на родителите си. Това са периодите, за които говори и известният психолог и психоаналитик Ерик Ериксън. Той нарича периода между 1 год. и 6 мес. – 3 години „етап на автономия срещу съмнение и срам“. Ако родителите дават на детето известна свобода и право на избор, ако му показват, че вярват в него и неговите способности, ако не го придърпват постоянно близо до себе си с цел да предотвратят всяка възможна опасност, тогава то израства като вярващ в себе си и способностите си човек. Ако обаче родителите са прекалено авторитарни и постоянно забраняват всичко, опитвайки се да предпазят детето, след време то няма да може да изразява свободно чувствата си, няма да е увeрено в себе си, ще расте с ниско самочувствие и чувство за вина, че не се е справило така, както се е очаквало от него…
Трудно е да се намери баланс, но най-важното за бебешкия пубертет е родителите да знаят, че не трябва да дават на децата си това, което са поискали чрез тръшкане и рев. Например – ако детето поиска да остане още на люлката, но сме казали, че не може, защото трябва да тръгнем бързо, и то започне да се тръшка на земята, в резултат на което ние отстъпим и кажем „добре, само още 5 минути“, то тогава губим авторитета си и затвърждаваме поведението, което всъщност не искаме да виждаме. Посланието, което стига до детето, е, че ако се наложи малко повече с викове и лягане на земята, то тогава постига всичко, което желае.
Най-важнотo е родителите да дават право на избор на детето в някои ситуации, а също така и да знаят кога е най-вероятно да се случи отново криза, за да я предотвратят с търпение и хитрост. А когато са казали „не“ за нещо, трябва да го отстоят докрай, въпреки последствията, защото да отстъпиш от думите си е най-лошата услуга, която можеш да направиш на едно дете. Тогава вече не си авторитет, а лесен за манипулиране човек без собствено мнение, на който детето след време ще подражава, защото примерът на родителите е най-важен.
Терминът „бебешки пубертет“: поредният етикет или…
Така нареченият „бебешки пубертет“ е съществувал винаги. Едва отскоро обаче психологията като наука навлиза в нашия живот и ни помага да си обясним различен тип поведения и състояния. Терминът навлиза в нашето ежедневие през последните няколко години именно поради желанието на хората да си обяснят промените, настъпващи в техните деца. Всеки родител се тревожи за това колко „нормална“ е дадена промяна или състояние и търси начини да я разбере, след което и да се справи с нея по подходящ начин. Много хора негодуват срещу поставянето на етикети за дадено поведение, но истината е, че именно те ни помагат да разберем напълно случващото се и да открием как да подходим към него. По същия начин кашлицата, например, може да е следствие от най-различни болести и промени в тялото. Но когато лекарят ни каже, че сме болни от бронхопневмония, едва тогава вече знаем с какво се борим и знаем какво да направим, за да се излекуваме.