Какво представлява морбили
Морбили (“дребна шарка“) е остра вирусна инфекция, една от най-силно заразните болести, от която в годините преди въвеждането на масова имунизация още в детството си са боледували над 90% от всички хора. Много високата заболяемост и тежките последици, свързани с усложненията и смъртността, съпътстващи периодичните епидемии, са причина за разработването на единственото средство за предпазване от това заболяване – ваксината срещу морбили.
В днешно време епидемиологията на заболяването е силно променена. Под влияние на високоефективните имунизационни програми и особено на програмата на Световната здравна организация за елиминация на морбили, броят на заболелите в света постепенно се ограничава, в редица страни заболяването почти не се среща или вече е елиминирано. Тази картина обаче бързо се променя, ако броят на имунизираните започне да намалява. Епидемията от морбили в Румъния, започнала през февруари 2016 г. и продължаваща и досега, е актуално доказателство, че ниският ваксинален обхват води до епидемично разпространяване на заболяването. По данни на Института за обществено здраве в Румъния, към 16 юли 2017 г. броят на заболелите е 7233, а броят на смъртните случаи – 30. Над 96% от болните не са имунизирани изобщо. Най-много са случаите при децата – 19.3% деца на възраст под 1 год. 39.4% деца от 1 до 4 год. и 17% деца на възраст 5-9 год. През 2017 г. се наблюдава подобна ситуация, свързана с нисък имунизационен обхват и натрупване на възприемчиви, които не са ваксинирани или са непълно ваксинирани, в още редица европейски страни – Австрия, Белгия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Испания, Швеция, включително и в България.
Последните големи епидемия в България са регистрирани през 1992 г. (20 258 случая) и през 2009-2010 г. (заболелите са съответно 2249 и 22 004, общо 24 починали). И при двете епидемии са засегнати основно деца в имунизационна възраст, които по различни причини не са били обхванати с имунизация/реимунизация. От март 2017 г. досега у нас са съобщени общо 156 случая на морбили, като 66.7% от тях са на деца до 9-годишна възраст.
Причинителят на морбили е вирус, а източник на зараза са само болните хора, които разпространяват вируса по въздушно-капков път. Заразният период започва 1-2 дни преди появата на каквито и да е симптоми и продължава от 4 до 7 дни след появата на обрива. При кашляне, кихане и говор болните отделят във въздуха много пръски, в които се съдържат вируси. Заразяването става при контакт с болен в затворено помещение, чрез вдишване на въздуха, в който се съдържат вируси. Възможно е и директно предаване чрез целувка или чрез сълзи на болния.
Инкубационният период продължава от 7 до 18 дни (средно 8-12 дни), след което се появяват първите симптоми – висока температура, хрема, кашлица, зачервяване на очите и светобоязън. След още 3 до 5 дни се появява типичният обрив, който започва от лицето и постепенно обхваща цялото тяло, като 1-2 дни преди това по лигавицата на устата (от вътрешната страна на бузите) могат да се забележат малки белезникави петънца, наречени „петна на Коплик“. Заболяването протича подчертано по-тежко при кърмачета, малки деца, деца, страдащи от недохранване, възрастни, както и при хора с имунен дефицит. При тях има рискът от тежки усложнения и смърт е висок. Възможни усложнения са възпаление на ухото, пневмония, тежка диария, енцефалит, слепота. Рядко, но много тежко усложнение е хроничното дегенеративно увреждане на централната нервна система, което може да се развие 6 до 8 години след преболедуване от морбили.
Специфично лечение няма и повечето заболели се възстановяват спонтанно в рамките на 2-3 седмици.
В резултат на прекараната остра морбилна инфекция се изгражда имунитет, който е много траен и на практика пожизнен. Възникване на повторни заболявания е възможно, но това се случва много рядко – при не повече от 0.5-1% от хората.
Предпазването от морбили става единствено чрез ваксинация. Първата доза ваксина осигурява изработването на предпазни антитела при близо 95-98% от децата. При около 2-5% може да няма адекватен имунен отговор (т. е. първоначалната ваксинация да не е успешна). Причина за това може да бъде наличието на пасивни антитела от майката, други биологични фактори или увредена ваксина. Повечето хора, които не са изградили имунитет след първата доза, изграждат такъв при реимунизация – прилагане на втората ваксинална доза. Проучванията показват, че при повече от 99% от получилите две дози ваксина срещу морбили (като първата доза се прилага не по-рано от навършване на 1 година), изработватен имунитет срещу морбили. Епидемиологичните наблюдения, провеждани в продължение на много години доказват, че имунитетът, придобит след ваксинация, е продължителен и вероятно пожизнен при преобладаващата част от имунизираните. Има съобщения за възникване на заболяване при ваксинирани лица, но макар такива случаи да са възможни, те се наблюдават толкова рядко, че нямат епидемиологично значение за разпространението на морбили.
Ваксината срещу морбили се характеризира с висока имуногенност и ефикасност, но постигането на желания резултат се определя не само от отличните качества на ваксината, а и от организацията на нейното прилагане. Необходимо е постигането на най-малко 95% обхват на ваксинациите с две дози морбилна ваксина на национално, регионално и дори на ниво общност, за да се гарантира такъв имунитет на населението, че да няма епидемии и тази тежка инфекция да бъде елиминирана.
Всички пропуски в изпълнението на имунизационната програма крият сериозни рискове от натрупване на групи от хора, възприемчиви към морбили и последващо възникване на епидемични взривове или големи епидемии. Пропуските в имунизациите са свързани с различни причини – затруднен достъп или пренебрегване на профилактичните медицински грижи, прекомерно (в редица случаи необосновано) разширяване на противопоказанията за прилагане на ваксината и др. Независимо от водещата причина, броят на възприемчивите лица днес практически се определя от броя на тези, които по някакви причини не са били имунизирани, т.е. пропуските в имунизациите са определящият фактор, от който зависи дали ще бъдат създадени условия за възникване на епидемия и колко интензивна ще бъде тя.
В България имунизацията срещу морбили е въведена през 1969 г., когато са обхванати хората, родени в периода 1961-1970 г. След 1972 г., наред с имунизацията на всички деца до 1-годишна възраст, са провеждани и няколко кампании за реимунизация. От 1983 г. в имунизационния календар са включени 2 приема на морбилна ваксина, а от 2001 г. се прилага комбинираната триваксина срещу морбили, паротит и рубеола. Ваксинацията се извършва чрез двукратно инжектиране на 0.5 мл ваксина. Първата доза се прилага от 13-тия месец след раждането, а втората – на 12-годишна възраст.
В последните няколко години имунизационният обхват в България е под препоръчваното ниво от 95% за първа и втора доза морбилна ваксина, което означава, че има много деца, за които сега съществува реална опасност да се разболеят от морбили. Внасянето на вируса на морбили у нас през 2017 г. излага на риск от заболяване на първо място най-малките, които не са достигнали възрастта за първата доза ваксина (13 месеца), и разбира се, всички от по-големите възрастови групи, които по някакви причини не са били имунизирани и не са боледували по време на предишните епидемии. Като се има предвид, че за прилагането на ваксината няма горна възрастова граница, пропуските в имунизациите лесно могат да бъдат коригирани.
Важно е само доброто взаимодействие между лекари и родители, които трябва да проявят повече активност и да осигурят правото на всяко дете да получи своите две дози ваксина, което ще му осигури дълготрайна защита срещу заболяването морбили.
