Нощното напикаване: причини и решения

Нощното напикаване е сравнително често срещано състояние при децата, което понякога може да продължи чак до пубертета. До каква възраст всъщност нощното напикаване е нещо нормално и кога се счита за проблем, който налага консултация със специалист и лечение? Потърсихме отговор по темата от д-р Емил Атанасов.

 

Нощното напикаване здравословен проблем ли е или е нещо нормално до определена възраст?

Нощното напикаване (Enuresis nocturna) е често срещан проблем при децата, понякога продължаващ и до пубертета. То не е болестно състояние, а симптом при различни състояния. До определена възраст се смята за физиологично, но ако детето продължава да се напикава нощем, може да е и патологично. За да се преодолее този симптом, трябва да се установи причината, водеща до него.

Нощното напикаване се приема за нормално и не се лекува при децата до 4-5-годишна възраст. След първите осемнайсет месеца центърът на уриниране и на задържане на уринирането започва да съзрява и честотата на нощното напикаване намалява. Въпреки това при някои деца този проблем продължава дори и след петата година, а при други – и през пубертета. Много често причина за това са извживени тежки емоционални страдания, стрес или повишена чувствителност на мускула на пикочния мехур.

 

 

Какви могат да бъдат причините за нощното напикаване?

Нощното напикаване се дели на неврогенно и неневрогенно, както и на първично и вторично.

При първичното нощно напикаване не се откриват нито отклонения в параклиничните изследвания (урина и кръв) на детето, нито вродени анатомични аномалии. Причини за него могат да са неврологични заболявания, засягащи центъра на уриниране, променена чувствителност на мускула на пикочния мехур (атония или свръхактивност), невроза, психосоциални или други емоционални състояния, нарушена цикличност в отделянето на хормона вазопресин, отговарящ за потискане освобождаването на течности от организма през нощта (тогава нощем се отделя голямо количество урина, която не може да се събере в малкия пикочен мехур).

При вторичното нощно напикаване винаги е налице някакво заболяване, на което то е симптом (захарен или безвкусен диабет, инфекции на пикочните пътища и т.н.), или пък се наблюдава анатомична аномалия на отделителната система или на гръбначния стълб.

 

 

Памперсите имат ли връзка с нощното напикаване? По-продължителното им използване може ли да повлияе на този проблем?

След навършване на година и половина е редно родителите да се опитат да спрат ползването на памперси през деня, тъй като те до голяма степен правят мехура ленив с времето и имат съществена роля в персистирането на проблема с нощното напикаване и след петгодишна възраст. Памперсите са удобство за през нощта, тъй като децата са спокойни, че няма да намокрят леглото и чувството за вина не ги затормозява допълнително.

 

 

Нужен ли е режим на уриниране?

Често се случва дете, което е спряло да се напикава през нощта, след няколко години отново да започне. Причините най-често са поведенчески – децата не ходят регулярно до тоалетната (увлечени от електронно устройство, игра с приятели, мръсни тоалетни без врати в училище и т.н.) и отлагат уринирането за последния момент. Нередовното уриниране през деня и задържането на уринирането до краен предел обаче правят пикочния мехур свръхактивен и безконтролен през нощта. Родителите трябва да обяснят на детето, че е важно интервалите между уриниранията да не са по-продължителни от 3 часа. Те трябва да проявят постоянство и упорство, за да изградят у детето си режим на уриниране през деня.

Често родителите свързват нощното напикаване неправилно с това, че детето спи дълбоко и затова го будят през нощта с цел да не се напишка. Това е погрешно, тъй като не води до подобряване на състоянието, дори напротив – може да го влоши. В подкрепа на липсата на връзка между напикаването и „дълбочината“ на съня са и случаите на деца, които спят изключително леко и повърхностно и въпреки че се събуждат от позив, не успяват да стигнат до тоалетната. Ето защо най-важно е да детето да се изследва и да се установи първопричината.

 

 

Вярно ли е, че при момчетата енурезата се среща по-често, отколкото при момичетата?

Нощното напикаване при момичета и момчета е еднакво в ранната възраст и в случаите, когато това се наблюдава в пубертета. След 7-годишна възраст до пубертета при момичетата се среща двойно по-рядко, отколкото при момчетата. Няма ясно обяснение за този факт, отдава се на по-бързото психоемоционално съзряване на момичетата в тази възраст.

 

 

С какъв специалист е нужна консултация?

Когато нощното напикаване се запази след 5-годишна възраст и описаните по-горе режими не водят до успех, е необходимо да се направят консултации с тесни специалисти. Подходът е мултидисциплинарен, тъй като симптомът може да се дължи на различни заболявания. Желателно е да се направи консултация с детски нефролог, ендокринолог, уролог и невролог – само така може да се установи дали симптомът е първичен или вторичен и кое е най-ефикасното решение. Ако не се открие органичен проблем при детето и то е соматично здраво, родителите трябва да се обърнат към детски психолог, с чиято помощ да се установи източникът на емоционални проблем или безпокойство.

 

 

Ако детето се напишква нощем…

• Детето не трябва да се наказва или обвинява за това, че се напишква, трябва да му се обясни, че засега това е нормално и ще изчезне с времето.
• Когато не се е напишкало, не забравяйте да го похвалите!
• По отношение на приема на течности – погрижите се за това през деня да е нормален, но след 18:00 ч. го редуцирайте.
• Желателно е да спазвате ежедневен режим на заспиване, като той трябва да важи и за почивните дни, когато детето не посещава детско заведение.