Остър (среден) отит
Често се случва, когато вече всички спим, детето внезапно да заплаче, защото нещо го боли. В голяма част от случаите се оказва, че тази болка идва от ушето. И това не е случайно – именно вечерта и нощта са най-характерното време за проява на болките в ушите. Много родители, независимо от часа, тръгват веднага да търсят лекар, други се опитват да успокоят детето…
На какво се дължи болката в ухото, какво представлява острият среден отит, коя е най-уязвимата възраст за подобни проблеми и какво е лечението, попитахме един от най-добрите специалисти по УНГ-заболявания доц. Петко Кабакчиев.
Доц. Кабакчиев, какво представлява острият отит?
Острият среден отит е възпалителен процес на ухото, при който средното ухо показва белези на инфекция – наличие на гноен секрет, болка и намаление на слуха, в продължение на няколко седмици, което налага терапия. Средният отит е подостър, когато оплакванията продължават от три седмици до три месеца, а когато те са повече от три месеца, процесът се превръща в хроничен.
Каква е честотата на заболяването сред децата?
Според статистиката 70% от децата през първите две години от живота си страдат поне от едно остро възпаление на средното ухо, като някои водещи институции посочват и по-високи проценти. Общоприето е, че до 7-годишна възраст 97% от децата са боледували поне веднъж от остър отит.
В коя възраст децата са най-уязвими към това заболяване?
Малките деца, във възрастта между 3 и 18 месеца, са най-податливи на инфекция на ушите, като статистиката показва, че момчетата боледуват малко повече. След тази възраст има тенденция за намаляване на заболяемостта, като това се забелязва отчетливо след 5-ата година. След появата на постоянните зъби при децата, заболяването се среща още по-рядко, по-скоро епизодично. Разбира се, има и определени рискови фактори – недоносени деца, много ранната възраст (Евстахиевата тръба, свързваща назофаринкса и средното ухо, при кърмачетата е права и къса, липсва придобит имунитет и др), увеличена и боледуваща назофарингеална тонзила („трета сливица”), семейно предразположение (родителите са боледували по-често), имунодефицитни заболявания, кранио-фациални аномалии (Синдром на Даун, цепнато небце и устна), посещение на ясли и детски градини, изкуствено хранене, есенно-зимен период, гастроезофагеален рефлукс, пасивни пушачи.
Кои са причините за острия отит?
Вирусните инфекции на назофаринкса (и назофарингеалната тонзила) с последващо възпаление на мукозата на Евстахиевата тръба играят водеща роля в патогенезата на острия отит. От назофаринкса (понякога и от средното ухо) се изолират основно два вируси – Respiratory syncytial virus (RSV) и Influenza virus. Установено е, че ваксинираните с противогрипна ваксина деца боледуват по-рядко от отит по време на грипния сезон.
Причинители на гнойни инфекции на средното ухо са четири вида бактерии – Streptococcus pneumoniae (Рneumococcus), H influenzae, Moraxella catarrhali и Streptococcus pyogenes. Макар и значително по-рядко заболяването може да бъде причинено и от Staphylococcus aureus и Pseudomonas aeruginosa. За причинител на над 50% от случаите на остро възпаление на ушите се смята S pneumoniae, като след въвеждането на поливалентната пневмококова ваксина се отчита значително намаляване на заболяемостта от отит.
Какви са симптомите?
Симптомите на острото възпаление на средното ухо варират в различните възрасти. При новородените понякога единственият симптом може да бъде нарушеното хранене – прекъсване на процеса на кърмене с периоди на проплакване (поради налягането в средното ухо, което се получава при сученето). В други случаи налице са слузно-гноен секрет в ухото, летаргия, фебрилитет.
При по-големите деца заболяването протича с характерните симптоми – болка, плач, показване/потъркване на ухото, повишена температура, оторея. Те обикновено се появяват на фона на протичаща (или вече отминаваща) инфекция на горните дихателни пътища, хрема, болки в гърлото, зачервяване, понякога налепи.
Едва големите деца (и възрастните) на фона на описаните вече симптоми съобщават и за другото основно оплакване – нарушение/намаление на слуха или шум в ушите.
Често се случва детето да заплаче от внезапна болка в ухото нощем. Как могат родителите да облекчат болката, ако все още не са направили консултация с лекар?
Обикновено болките в ушите започват вечер или нощем. Те са много силни, „щракащи” на периоди или непрекъснати, детето плаче, държи се за ухото. Картината е драматична и много родители тръгват да търсят лекарска помощ веднага през нощта. Това обаче, което трябва да се направи, е много по-лесно. Първо, необходимо е да се поставят обезболяващи капки за ухо, леко затоплени до температурата на тялото (внимание – капки, извадени от хладилника, могат да предизвикат още по-силни болки). В краен случай може да се постави и леко затоплен зехтин или олио. След това може да се даде обезболяващ сироп или таблетка нестероидни противовъзпалителни (парацетамол, ибупрофен, аналгин или др.) според възрастта на детето. Върху болното ухо може да се постави и леко затоплен компрес. Всичко това постепенно ще успокои детето, а на сутринта вече може да бъде потърсена и лекарска помощ.
А как се поставя диагнозата? Какви изследвания са необходими?
Диагнозата се поставя от оториноларинголог, педиатър или общопрактикуващ лекар посредством отоскопия – с помощта на отоскоп/пневматичен отоскоп или микроскоп. При остър отит има следните белези: зачервяване и уплътняване на тъпанчевата мембрана със загуба на т.нар. светлинен триъгълник, подуване най-често на задните квадранти на мембраната, перфорация, слузно-гноен ексудат, покриващ мембраната и изпулващ външния слухов канал, понякога пулсиращ. Тези симптоми, на фона на болка и фебрилитет, са достатъчни за поставяне на диагнозата на този етап. Добре би било да се вземе секрет за микробиологично изследване и антибиотична чувствителност. По време на острата фаза на отита не се налага изследване на слуха, включително тимпанометрия.
Какво е лечението, приемът на антибиотици задължителен ли е?
Консервативното лечение на острия гноен отит на първо място включва антибиотици – единствените медикаменти, демонстриращи ефективност. Назначените антибиотици трябва да покриват с активността си най-честите причинители на заболяването, да бъдат индивидуално съобразени с детето по отношение на дозировка, алергия, толерантност, предишен прием на антибиотик, наличие на възможна резистентност (среда), не на последно място и цена. Продължителността на антибиотичната терапия се определя както от самия антибиотик, така и от хода на заболяването, но най-често е около 10-14 дни.
Като важна част от консервативното лечение трябва да отбележим и симптоматичните средства – поставяне на обезболяващи капки за уши, обезболяващите сиропи или таблетки, нестероидни противовъзпалителни лекарства, промивки на носа със солеви разтвори, приемане на обилно количество течности.
Когато болката е много силна и продължава повече часове/дни, когато липсва очакваното подобрение от антибиотичното лечение, когато общото състояние на детето не се подобрява, когато има опасност от или поява на усложнения, се налага хирургично лечение. То включва извършването на тимпаноцентеза (с игла, с цел да се вземе материал за бактериологично изследване) или парацентеза (с цел да се предизвика дрениране на събралата се в средното ухо гной).
До какви усложнения може да доведе отитът?
В съвременната медицина усложненията от острото възпаление на средното ухо са значително по-малко. За това съдейства въвеждането на 7- и 13- валентните пневмококови ваксини, които според големи статистически проучвания в Япония и САЩ значимо намаляват заболяванията от остър гноен отит, особено при децата под тригодишна възраст. Значение има също и навременното и правилно лечение на острите инфекции на горните дихателни пътища, на риносинузитите и аденоидитите.
Най-честото усложнение, което може да се смята и като част от оздравителната фаза, е серозният отит. Независимо от лечението, той се среща при 70% от децата, две до три седмици след началото на болестта и в 10% от болните след третия месец. Принципно, състоянието налага проследяване и контролни прегледи.
Родителите трябва да знаят, че всички усложнения на острото гнойно възпаление на ухото се лекуват незабавно, в специализирани болнични отделения, с масивна антибиотична терапия, а много често се налагат и големи оперативни интервенции.