Какво представлява полиомиелитът (детски паралич)

Полиомиелитът (детски паралич) е силно заразна болест, една от най-опасните ваксинопредотвратими инфекции. Най-често засяга децата до 5-годишна възраст, но боледуват и възрастни. Детският паралич е бил водещата причина за необратими парализи и пожизнено инвалидизиране преди въвеждането на масова имунизация. До 1988 г., когато Световната здравна асамблея приема програма за изкореняване на полиомиелита, ежегодно от паралитичен полиомиелит са боледували около 350 000 души. Благодарение именно на тази програма броят на заболелите е намален с над 99% и през 2015 г. са регистрирани само 74 случая в целия свят. Свободни от полиомиелит са Америка (от 1994 г.), Тихоокеанският регион (от 2000 г.), Европа (от 2002 г.) и Югоизточна Азия (от 2014 г.). Независимо от този безспорен прогрес, полиомиелитът все още не е само лош спомен от близкото минало. В две страни – Пакистан и Афганистан, разпространението му досега никога не е спирало. Като се има предвид колко лесно се пренася полиомиелитният вирус, дори и в страните, в които заболяването е изкоренено от години, рискът за децата, които не са ваксинирани, ще бъде реален, и това ще продължава, докато тази инфекция съществува някъде по света.

В България последните случаи на полиомиелит са регистрирани през 2001 г., когато с полиомиелитен вирус, внесен от Индия, са заразени три неимунизирани деца от Бургас.

Причинител на полиомиелита е вирус от семейството на човешките ентеровируси, наречен полиовирус. Съществуват три типа полиовируси – 1, 2 и 3, които се различават помежду си и поради това имунитетът към един от тях не гарантира защита срещу останалите два.

Източник на зараза може да бъде само човек. Предаването на вируса от човек на човек става главно по фекално-орален път. Причинителят се отделя с изпражненията на заразени хора (болни и такива с безсимптомно протичане на инфекцията) и попада в организма на околните през устата (мръсни ръце, замърсена храна, вода, контакт с канални и поливни води, предмети). Най-голяма роля в разпространението на инфекцията имат лицата с безсимптомна инфекция, защото те са видимо здрави, но в продължение на няколко седмици отделят вируси в околната среда, а оттам те бързо се разпространяват сред населението, особено при лоша хигиена.

Инфектираните хора са най-заразни (и опасни за околните) непосредствено преди появата на клинични симптоми до 1-2 седмици след това. Отделянето на вируси с изпражненията може да продължи от 3 до 6 седмици, като средната продължителност на заразния период е 4-6 седмици. Инфектирани лица с имунен дефицит могат да отделят полиомиелитни вируси в продължение на години.

Инкубационният период е средно от 7 до 10 дни (между 3 и 35). Обикновено 3 до 6 дни след заразяването се проявяват началните, нетипични симптоми, а парализите настъпват 7 до 21 дни след заразяването. Полиомиелитът може да протече по различни начини. Най-често (90-95%) се среща безсимптомната форма, при която вирусите остават локализирани в храносмилателната система и инфекцията протича без видими симптоми. Към непаралитичните форми се отнася т.нар. „малка болест“ (при около 4-8% от инфектираните), която протича най-често с повишена температура, отпадналост, болки в гърлото, главоболие, гадене, повръщане, схващане на врата, болки в мускулите на крайниците. При 1-2% от всички случаи се развива менингит, без да настъпят парализи. Парализа (паралитичен полиомиелит) се наблюдава при около 1% от заразените, при които вирусът достига до централната нервна система. Увреждането на нервни клетки в гръбначния мозък довежда до нарушаване на функциите на мускулите (по-често на краката) и възникване на необратими парализи. В най-тежките случаи може да бъде засегнат и главният мозък, което се проявява с проблеми в дишането, гълтането и говора. Особено опасно е засягането на дишането, което може да завърши със смърт.

Лечение на полиомиелита със специфични антивирусни лекарства няма и до днес. Използват се симптоматични средства, които обаче не могат да повлияят парализите.

Предпазването от полиомиелит чрез ваксинация е единствената ефективна мярка срещу това тежко заболяване. В този смисъл разработването на ваксините срещу полиомиелит е едно от най-големите постижения на медицината през 20-и век. Приложена няколко пъти, ваксината може да осигури пожизнена защита.

Има два вида ваксини срещу полиомиелит:

Виж още

Ковид: как да предпазим децата

1. Ваксина, съдържаща живи, отслабени полиомиелитни вируси, които не предизвикват заболяване, но стимулират изработването на защитни антитела от имунната система. Тази ваксина е използвана във всички страни в периода преди изкореняването на полиомиелита. Прилага се през устата, а не инжекционно и стимулира изработването на антитела, които се съдържат не само в кръвта, но и в чревната лигавица (местен имунитет). По този начин живата ваксина предпазва както от заболяване, така и от носителство на вируси.
2. Ваксина, съдържаща убити вируси (инактивираната полиомиелитна ваксина), която се прилага инжекционно и осигурява изработване на антитела, които се намират в кръвта. В случай на инфекция антителата пречат на вируса да достигне до централната нервна система и да се развият парализи. Ваксината е високоефективна по отношение на паралитичните форми, също така е една от най-добре поносимите ваксини. Тя обаче не осигурява местен имунитет, т.е. защитни антитела в чревната лигавица, които да предпазват от носителство на вируси. Това означава, че ваксинираният човек е защитен и със сигурност не може да се разболее, но в случай на инфектиране може да отделя вируси с изпражненията си и да заразява околните, ако те не са ваксинирани.

В България от 1959 г. до 2006 г. се използва жива полиовирусна ваксина, а от 2006 г. се въвежда инактивираната полиомиелитна ваксина. В съответствие с настоящия Национален имунизационен календар за имунизация и реимунизация на децата срещу полиомиелит се използват многокомпонентни ваксини, които съдържат инактивирани полиовируси. Имунизационната схема се състои от 5 дози инактивирана полиомиелитна ваксина в състава на многокомпонентна ваксина. Основният имунизационен курс включва 3 последователни приема след навършване на 2-, 3- и 4-месечна възраст (I, II, и III прием). Първата реимунизация (IV прием) се извършва на възраст 16 месеца (но не по-рано от 12 месеца след третия прием); втората реимунизация (V прием) е на 6-годишна възраст.

Важно е да се знае, че дълготрайна протекция срещу заболяването може да бъде гарантирана само чрез своевременен прием на всичките пет дози полиомиелитна ваксина. За съжаление, традиционно високият обхват на имунизациите и реимунизациите с полиомиелитна ваксина в България е значително снижен през последните няколко години, което заплашва здравето на хиляди деца. Тази негативна тенденция е особено силно изразена по отношение на реимунизациите, при които обхватът е най-нисък за последните 20 години. Така, с първа реимунизация през 2014 г. са обхванати 78% от подлежащите деца, а през 2015 г. – 65.1%. Обхватът с втората реимунизация през 2014 г. е 62.0%, а през 2015 г. – едва 49.4%. Необходими са спешни мерки и активно съдействие от родителите за ваксиниране на всички деца, включително и на тези, които в последните години са били пропуснати по някакви причини.