Първите храни на бебето. Кога и как?

Безспорно захранването е тема, която вълнува всички родители. Знаем, че храненето е пряко свързано със здравето на децата ни и затова искаме да им предложим най-доброто. Разбира се, има различни схеми на захранване и не бихме могли да кажем коя е най-добрата. Важното е да сме запознати с вариантите, да наблюдаваме и опознаваме детето си, да не пренебрегваме интуицията си, но и да се вслушваме в мнението на педиатъра. С д-р Поповска разговаряме за видовете захранвания, за първите най-полезни храни за детето, за правилата при въвеждане на нови храни.

 

Защо кърмата е най-ценната храна за новороденото?

Няма по-естествен начин от кърменето за изхранването на детето в първите дни и месеци от появата му на света. Кърменето е също така най-достъпният, лесен и стерилен начин за хранене. Кърмата дава възможно най-ценните и уникални вещества за всяко дете. Никое адаптирано мляко не е достигнало като състав кърмата. Особено ценно е първото мляко – коластрата. Една майка, решавайки да кърми своето дете, му дава най-добрия старт в живота. Дава му вещества и минерали, които са уникални:

• олигозахариди, които предпазват стомашно-чревния тракт;
• протеини, които са в такова съотношение, че да се усвояват най-добре, за да осигурят растежа на бебето;
• имуноглобулини, които предпазват детето от инфекции.

И не на последно място – допирът на мъничето до мама му дава сигурност и обич, така необходими, за да расте то здраво и щастливо.

Какви са видовете захранвания и какво е характерно за тях?

Колкото и да е пълноценна като храна кърмата, идва моментът, когато детето трябва да се запознае с храните на възрастните. Това се случва към 6-ия месец. Тогава се изчерпват запасите от желязо, детето има нужда от допълнителни минерали и градивни вещества. Предстои захранване, тоест замяна на млечното хранене с немлечно. По този въпрос е известно, че има различни мнения – различните школи предлагат различни методи. Бих обобщила три вида захранвания.

1.Захранване, ръководено от родителя

В този случай може да започнете със зеленчуково пюре или с кашата. Захранването трябва да става постепенно, с по една-две лъжички, докато накрая се замести едно млечно хранене. Започването със зеленчуково пюре е най-разпространената схема, като в началото пюрето може да е монокомпонентно – само от картоф или само от тиква (това са лесноусвоими зеленчуци), а постепенно да се предлагат различни зеленчукови комбинации. От плодовете като начало за предпочитане са ябълката и крушата, те могат да са в комбинация и да се дават под формата на сокове.

След въвеждането на всяка нова храна родителите трябва да следят за реакция. Ако има реакция – запек, разстройство, обрив, колики (те могат да се засилват от непоносимостта към определена храна), захранването със съответната храна трябва да спре и тя да се предложи отново след 10-14 дни. Ако и тогава отново има реакция, се изчаква месец.

Идеята на захранването е зеленчуковото пюре постепенно да замести обедното хранене. Седмица, след като вече е заместено едно цяло хранене, може да се продължи със заместването на друго (сутрешно, следобедно, вечерно) – например, каша без глутен за следобед. Пак се започва с по една-две лъжички, ако има реакция се спира. След това се въвежда и месното пюре, като за предпочитане е то да бъде приготвено от пуешко, заешко, телешко месо и зеленчуци. От 7-8-ми месец може да се предложи за закуска попарата, която е български патент. Чрез нея всъщност запознаваме детето с глутена и млечните продукти, като постепенно се добавят маслото, сиренето или изварата. Към 10-ия месец се преминава към т. нар. преходно хранене, което е близко до това на възрастните, но не съдържа сухи подправки, запръжки. Консумацията не колбаси е нежелателна, избягват се все още и някои плодовете – малини, ягоди, мъхести плодове, цитруси.

2.Захранване по т.нар. руска школа

В този случай на детето се предлагат микродози – например зрънце ориз между кърменията, като в началото е добре да се започне с до три микродози на хранене, докато заместим постепенно едно хранене. Съвместно с кърменето се предлага и немлечна храна и няма фиксирани количества за определено хранене. Това е малко по-свободен начин за детето да се храни.

3.Захранване, водено от бебето

Бебето се оставя да се храни самостоятелно. Предлагат му се на парченца или лентички различни храни и то решава какво и колко да опита. Храната не му се слага в устата, то си взема с пръсти каквото пожелае. Може би това е доста разпространен начин в момента, но за мен е по-скоро мода. Считам, че по този начин не можем да регулираме количеството и качеството на храната. Не съм привърженик на традиционните методи, но според мен те са изпитани във времето и децата ги възприемат добре.

При този вид захранване детето ще посегне към храната, ще си играе с нея и ще прецени дали да я опита, а ако не му хареса ще премине към друга храна. Но това означава ли, че то ще поеме достатъчно от необходимата му храна, за да расте? Хигиената също ме притеснява.

Кое е най-важното, независимо от избора на вида на захранване?

Добре е родителите да знаят, че детето е готово за захранване, когато слага в устата предмети, отделя повече слюнка, седи самостоятелно, любопитно е към света и съответно е склонно да опитва нови неща. Важно е всеки родител да избере вида захранване според характера на детето си и да има предвид, че чисто механичното пренасяне на някаква мода или опита на другите върху собственото му дете, невинаги дава добри резултати. И тогава виждаме връщане в теглото, недостатъчно натрупване на растежен материал. Децата трябва да растат свободни личности без съмнение, но трябва и родителят да познава детето си, за да му осигури свободата да расте здраво.

Кои са най-добрите храни за старт?

Като видове храни това са: плодовете и зеленчуците, кашите и въглехидратните храни на зърнена основа без глутен, месото и месните продукти (без колбаси). Добре е да захраним детето с храни, традиционни за региона, в който е родено то.

• Зеленчуци: картоф, морков, тиква, пащърнак и сладък картоф;
• Плодове: ябълка, круша, праскови и кайсии – ако са бланширани. Мъниците обикновено обичат и банани, които са по-силни алергени, но не се изключват от менюто до 1 година;
• Месо: заешко, пуешко, телешко. Рибата е много полезна, но трябва да се въведе по-късно – след 9-ти-10-ти месец.

Ако бебето отказва дадена храна, има ли повод за притеснение?

Нужно е да се следят реакциите на детето и да не се насилва. В никакъв случай не бива да го оставяме и без храна, без внимание. Трябва да предлагаме, но в никакъв случай да не настояваме, защото това пък може да има обратна реакция и загуба на удоволствието от храненето. Най-добре е да се храним заедно с детето, да му създаваме положителни емоции, да му позволим и свободата да се храни самичко.

Съвети към родителите

Родителят трябва да ръководи процеса на захранване, но и да дава свобода на детето да прояви вкус и инициатива. Има различни начини на захранване и задача на всеки родител е да намери най-подходящия за детето си и да го приложи без насилие. Всяко дете е уникално и не може опитът на други жени, майки и деца да се пренася механично. Нека майките се вслушват в своята интуиция, но и в съветите на педиатъра.