Как да разговаряме с децата за сексуалността

Как се развива сексуалността при малките деца?

На Зигмунд Фройд дължим откритието за спецификата на детската сексуалност. Той поставя началото на едно ново мислене и отношение към бебето и малкото дете. Сексуално той нарича това, което носи удовлетворение на тялото. Изучавайки детето, Фройд открива, че сексуалното съществува във всички отвори на тялото, на всички места, където е стимулирано от физиологични функции. Тези телесни отвори (например, устата) са гранични зони между „вътре“ и „вън“, освен това в тях се извършват жизненоважни функции. Фройд определя нагона като търсене на сексуално удовлетворение. Първият етап на нагона е автоеротичният – детето понася сексуалния нагон, без да бъде участник в него. Вторият етап е, когато детето се насочва към друг, обикновено към майката, която се грижи за неговите основни телесни потребности.

Детската сексуалност се развива в няколко фази. Първо, тя се характеризира чрез играта на частичните нагони, свързани с източниците на телесна възбуда и определени като ерогенни зони. Тези частични нагони в началото функционират по независим начин, но постепенно се уеднаквяват и организират в пространството на гениталната зона. Това се случва в периодa между 3 и 6 години и окончателно приключва в пубертета. Стадиите на еволюцията на либидото се характеризират с доминирането на една ерогенна зона (орална, анална, фалична), а също и чрез начина на свързване с обекта на любовта (майката), белязан от активността на ерогенната зона.

В оралния стадий, който приблизително обхваща първата година от живота на детето, частичните нагони се организират около зоната на устата и устните, чиято чувствителност е изключително повишена. Начинът на свързване с обекта е инкорпорирането, белязано от храненето и придаващо на общуването с майката орални значения като „ям“, „бивам изяден“ и т.н.

Аналният стадий обхваща приблизително периода между втората и четвъртата година. Той се характеризира с организацията на частичните нагони около аналната зона, с овладяването на контрола върху сфинктерите, с ограниченията, които приучаването към чистота налагат. През втората си година с постепенното овладяване на волевия контрол над сфинктерите детето открива нови източници на удоволствие – пасивно удоволствие от отделянето на фекалиите и активно удоволствие от задържането на фекалиите. Удоволствието в този етап обаче се дължи в най-голяма степен на контрола, който детето вече има възможност да упражнява върху продуктите, произхождащи от неговото тяло. Продукти, към които то далеч не изпитва отвращение, а проявява жив интерес. Аналният стадий съвпада с това, което психолозите наричат „стадий на противопоставянето“ или „кризата на личността на 3-те години“ – периодът се характеризира с изостряне на чувството за „Аз“, което тласка детето да се утвърждава, противопоставяйки се силно на своето обкръжение.

Фалическият стадий бележи достигането на детската сексуалност или момента, в който частичните нагони се обединяват в пространството около гениталиите. Откритието за анатомичната разлика между половете, сведена до присъствието или отсъствието на пенис, поражда и организира фалическата фаза.

На каква възраст можем да говорим с децата си за половите разлики?

След третата година детето вече има представа за своето тяло като за едно цяло, което е отделно от тялото на майката. Тази представа се диференцира и обогатява през целия период от 3 до 7 години. Както вече споменахме, във фалическата фаза детето започва да забелязва наличието на пенис и неговата липса. Тогава то се превръща в истински изследовател и започва да задава въпроси. Родителите са тези, които могат да отговарят на тези въпроси. На този етап отговорите следва да са свързани с опознаването на тялото, с особеностите на тялото на момчето и на момичето…

Как да разговаряме за половите органи, да ги назоваваме ли с истинските им имена? Много родители използват евфемизми от типа на „пилето“, „патето“, „пиш-пиш“…

Ще се въздържа да дам конкретен отговор на този въпрос, защото всяко семейство си има свой собствен речник. Думите, с които се назовават половите органи, са част от този особен речник. Предпочитам обаче да обърна внимание на следните факти: малкото дете (възрастта от 0 до 7 год.) е в процес на опознаване на своето тяло, като половият орган е част от това тяло; малкото дете все още не разбира метафорите и понякога може да си помисли, че наистина в тялото му има „пиле“, „пате“ или нещо друго… И още един малък детайл – само в главата на възрастния половият орган е свързан със сексуалността, което го кара да използва „евфемизми“, за малкото дете неговият полов орган е просто част от тялото му.

Малките бебета и деца понякога опипват интимните си части. Това трябва ли да бъде повод за притеснение или е абсолютно нормално?

Този въпрос е много интересен и засяга една тема, която е ключова за ранното детско развитие – формирането на представа за собственото тяло и изграждането на образ за него. Това не е лесна задача, защото макар, че при раждането телата на майката и новороденото се разделят, задълго те функционират като една обща психика. Постепенно обаче малкото дете започва да опознава границите на своето тяло, неговите части. То започва да разграничава тялото си от това на майката, да проумява, че между неговото тяло и тялото на другия има дистанция, да формира представа за „вътре“ и „вън“ и пр.

Схемата на тялото не е вродена, а се изработва постепено. Това изработване става по различни механизми: чрез вътрешните мускулни и ставни усещания, които ни информират за различните пози и движения на тялото; чрез усещанията, предавани посредством кожата; чрез зрителните възприятия, които позволяват на детето да види собственото си тяло и това на другите, да види образа си в огледалото… Особено важно място в този процес заема говорът – възрастният „облича“ в думи всичко това и го фиксира у детето под формата на система от кодирани представи.

Изследването (или както е формулирано във въпроса – „опипването“) на тялото е един от процесите, които формират психичната представа за собственото тяло. Детето започва да се интересува от своето тяло около 3-месечна възраст – то открива ръцете си, гледа ги как се доближават, докосва устата си. На 4 месеца започва да изследва лицето си и да слага пръсти в устата си. На около 5-6 месеца вече хваща стъпалата си, пипа ги, наблюдава ги, слага ги в устата си, разтрива си ушите. Към 9-ия месец хваща бедрата си, дърпа си косите. В края на първата годинка изследването на тялото се прецизира, разширява се и се разнообразява – детето започва да опипва главата, врата, корема, гениталите.

Процесът на разпознаване на детето като отделен индивид, различен от другите, започва към 6-месечна възраст. На 8 месеца бебето разбира, че то е отделно същество от своята майка и тя от него. На 9 месеца то започва да разграничава ръцете си от обектите, които те държат.

Виж още

Как да кажем на детето „не“

Зрителна представа за собственото си тяло детето добива между 6-ия и 18-ия месец, благодарение на огледалото и на образа си в огледалото. То започва да сързва своето тяло със своя образ. Това постижение представлява важен факт в осъзнаването на собственото тяло от детето.

Детето започва да разпознава частите на тялото си между 2 и 8 години. Най-напред то може да ги показва, а след това идва способността да ги назовава.

А на каква възраст децата започват да изпитват чувство на срам от голотата си?

Чувството за срам се проявява около 3-та година, когато детето започва да проявява стеснителност, когато се съблича, къпе и т.н. Това е индикатор, че то разграничава тялото си от това на другите, че вече има изградена представа за собственото си тяло като за нещо цяло и самостоятелно. И тук най-важното нещо, което родителите могат да направят, е да подпомогнат у детето да бъде изградена и поддържана т. нар. от мен „политика за уважение на неприкосновеността на тялото“. Трябва да подкрепяме детето, за да се научи да разпознава и отказва неприятни за него телесни контакти, като казва категорично „не“. Така то получава уважение към неприкосновеността на собственото си тяло и изгражда опори, които го регулират в отношенията му с телата на другите.

Как да отговорим на въпросите „аз как се появих“ и „откъде идват бебетата“ и на коя възраст обикновено това започва да интересува детето?

Тези въпроси обикновено започват, когато в семейството или в приближен до семейството кръг се появи друго дете. Родителите трябва да знаят обаче, че тези въпроси не са насочени към анатомията и физиологията на сексуалния акт. Това, за което всъщност питат децата, е желанието – въпросът „от какво желание съм се появил на света“ е фундаментален за човешкото същество и живо вълнува детето. Ако искате на едно дете да му стане скучно и да престане да ви пита, можете да му говорите за сперматозоиди и яйцеклетки.