Силен имунитет = здраво дете

Знаем, че през есенно-зимния период вирусите и бактериите „атакуват“ мъниците твърде често, особено ако точно сега са тръгнали на детска градина. Родителите се интересуват как да повишат защитните им сили, могат ли да повлияят на имунитета им. С д-р Цонкова разговаряме за формирането и развитието на имунната система, за особеностите на детския имунитет, за това какви стъпки е необходимо да предприемем, за да осигурим повече здраве на детето.

Какво представлява имунитетът?

В процеса на еволюция човешкият организъм е придобил способността да разпознава „своето“ от „чуждото” и по такъв начин да се предпазва от проникване на чужда генетична информация, пренасяна чрез вируси, бактерии, чужди клетки и тъкани или променени собствени. Тази сложна функция се изпълнява от т. нар. имунна система. Тя е част от защитните механизми на организма, които могат да са неспецифични и специфични.

Неспецифичната имунна защита включва бариерната функция на кожата и лигавиците, фагоцитиращите клетки, системата на комплемента, интерферона и др. и се изгражда още преди раждането. Специфичната имунна защита се развива след раждането и е резултат от срещата на организма с генетично чужди агенти. Тя се осъществява от два вида клетки – Т- и В-лимфоцити, принадлежащи към разпространената в целия организъм лимфоидна тъкан. Основните структури на тази тъкан са лимфните възли, слезката, костният мозък, тимусът, Пайеровите плаки в червата, сливиците.

Т-лимфоцитите са отговорни за развитието на специфичния клетъчен имунитет. Обособяват се в няколко групи, като според функциите си биват: убийци, помощници, потискащи, усилващи, диференциращи, клетки на имунната памет.

В-лимфоцитите чрез производство на антитела от имуноглобулини са елемент от специфичния хуморален имунитет. Известни са няколко класа имуноглобулини – А, D, Е, G, M. Имунглобулин А се съдържа предимно в секретите – слюнка, сълзи, храчка, кърма. Не преминава през плацентата от майката към плода. Осъществява локалния имунитет. Имуноглобулин D се открива в малки количества в серума и има противовирусна активност. Имуноглобулин Е има роля при алергичните реакции от бърз тип. Имуноглобулин G съставлява най-големия процент от антителата – 70-80% и осигурява основната защита на организама от инфекции. Имуноглобулин М е около 5-10% от всички имуноглобулини. Образува се в началото на имунния отговор и има роля в ранната фаза на възпалителния процес.

Как се формира и развива имунната система?

Част от компонентите на имунната система са функционално активни още вътреутробно през 20-та гестационна седмица, но продължават да се развиват до пубертета под въздействие както на генетичните фактори, така и на фактори от околната среда. Развитието на лимфоидните клетки започва в края на първия ембрионален месец от една родоначална клетка, която дава начало на всички кръвотворни клетки. От третия месец на ембрионалното развитие тези клетки, след колонизация в костния мозък, дават начало на два вида лимфоидни клетки – едните преминават през тимуса и впоследствие отиват в периферните лимфоидни органи (слезка, лимфни възли, тонзили) – Т-лимфоцити; и други, колонизиращи ги директно – В-лимфоцити. Т-лимфоцитите осигуряват специфичния клетъчен имунитета, а В-лимфоцитите – специфичния хуморален имунитет.

Най-общо имунният отговор може да се обясни по следния начин: организмът има специфични структури, които след определен външен стимул (вирусен или бактериален, или друг агент, носещ чужда генетична информация) имат способността да произведат субстанции, които да атакуват и унищожат агента.

Какво е характерно за детския имунитет?

Анатомо-физиологичните особености на детския имунитет се характеризират с незрялост, незавършено развитие и лесна ранимост. При новороденото голямо значение има пасивният имунитет, обусловен главно от предадените от майката антивирусни и антибактериални антитела, принадлежащи към имуноглобулини G.

Окончателното му изграждане продължава до пубертета под въздействие както на собствената наследствена информация, така и в резултат на взаимодействието на организма с външни стимули от околната среда. Този динамичен и сложен процес обуславя и специфичните особености на детския имунитет:

• добро развитие на неспецифичната защита и особено на макрофагеалната система, което обуславя и склонността на детския организъм към бурни възпалителни реакции;
• забавено развитие на клетъчния имунитет, особено по отношение на регулаторните Т-лимфоцити;
• по-късно развитие на системата на имуноглобулин А, което обяснява склонноста на децата да боледуват от белодробни и чревни инфекции и по-високата честота на алергичните състояния.

Обикновено тръгването на детска градина се свързва със зачестяване на боледуванията. Доколко това е свързано с имунитета?

През есенно-зимния период децата, посещаващи детска градина, прекарват дълго време в затворени помещения, контактувайки помежду си, което допринася за по-интензивната обмяна на вируси и бактерии. Незрелият детски имунитет е предпоставка за чести инфекции, предимно на горните дихателни пътища. Срещата с различни инфекциозни агенти подлага на изпитание имунната система на подрастващия организъм и става една от най-честите причини за консултация с педиатър.

В ежедневната практика широко се използва терминът „често боледуващо дете”, без да има нозологична дефиниция на това състояние в медицинската литература. Правени са изследвания както в чужбина, така и у нас, с цел да се открият някакви имунни дефицити при тези пациенти. Повечето автори са единодушни, че при около 80% от често боледуващите деца не може да се открие обяснима причина за това състояние.

Смята се, че здравото дете (без вродени или хронични заболявания) боледува 6-7 пъти годишно от инфекции на горните дихателни пътища, а ако посещава детско заведение или има брат или сестра, посещаващи такова – броят на заболяванията може да стигне до 10 и повече. Тези инфекции са предимно вирусни, преминават бързо и в случаи на бактериална етиология се повлияват добре от антибиотично лечение. Средната продължителност на една остра инфекция е около 8 дни.

Има ли начин родителите да повишат защитните сили на детето?

Както стана ясно, имунната система е изключително сложен механизъм, осигуряващ равновесие между организма и околната среда. Всички неспецифични фактори, укрепващи детския организъм, са важни за изграждането на имунитета. Така например от ключово значение е детето да бъде хранено правилно и да му бъде осигурен адекватен прием на белтъчини, което е предпоставка за изграждането на добър имунитет – това е така, защото протеините са основните градивни елементи на имуноглобулините. И още – добрата физическа активност, закаляването, достатъчното време за сън и почивка също са необходими за развитие на неспецифичния имунен отговор и база за изграждане на специфичния.

Виж още

Детето има кърлеж: какво да правим

С какви природни средства можем да се погрижим за детския имунитет?

В имунния отговор роля имат редица витамини, минерали и микроелементи. Пълноценното и здравословно хранене, осъществявано в необходимото време и количество, е задължително условие за това едно дете да бъде здраво. Приемът на сурови зеленчуци, плодове, фибри, ненаситени мастни киселини и белтъчини, подходящата термична обработка и разнообразието на храната са от значение за набавянето на всички необходими вещества за детския организъм.

В аптеките се предлагат достатъчно количество витамини, имуностимулатни – родителитe могат ли сами да изберат или е нужна консултация с педиатър?

В компетентността на лекаря е да прецени дали едно дете се нуждае от допълнителен прием на имуностимулиращи препарати и витамини. Предозирането или даването на неподходящ препарат може да се окаже дори опасно за детето.

От кои витамини и минерали децата се нуждаят най-много?

За развитието на детето и за добър имунен статус е важен балансът на всички витамини и минерали, участващи в жизнената дейност на човека. Счита се, че особено значение имат витамините А, С, D и Е, както и микроелементите желязо, калций, селен, цинк и фосфор.