Сладко и солено. Кога, как и колко?

Децата са по-чувствителни на вкусови стимули от възрастните. Това означава, че те усещат по-ниски концентрации на сол и захар от родителите си. Затова не е необходимо допълнително да „овкусяваме” детските храни – те са вкусни на детето и без да се осоляват или да се добавя лъжичка захар. Имайте предвид, че вкусът към сладко е вроден (майчината кърма е най-сладкото животинско мляко) и е закодиран в човешките гени, но колкото по-късно добавим сол и захар към храната на децата, токова по-малък е рискът те да се „привържат” към подправените храни и да пренебрегнат натуралните продукти, които не са толкова наситени на вкус. Това обяснява защо често пъти детето отказва пресни ягоди, но търси „ягодово” плодово мляко (което съдържа по-малко от 1% ягоди, но за сметка на това е силно подсладено) или защо не иска да яде готвено ястие с месо, но налита на пикантната луканка.

Така че колкото по-късно въведете сол и захар в менюто на децата, толкова по-добре. До 1-годишна възраст категорично не солете ястията на мъниците, тъй като незрелите им бъбреци се затрудняват с елиминацията на солта. Съобразете се и с това, че много продукти съдържат „скрита” сол – кашкавал, шунка, маслини, корнфлейкс и др.