Скарлатината: шарка, но не съвсем

Наричаме скарлатината шарка, но това не е съвсем така… И причините за това са две – за разлика от другите шарки, тя не се причинява от вирус, а от бактерия, и освен това организмът не успява да си създаде траен имунитет срещу нея. Което пък ще рече, че никой не е застрахован от повторно разболяване, дори и възрастните. Като цяло обаче пурпурната треска, както още я наричат, „обича“ децата. Как протича заболяването, защо по-страшни от самата болест са усложненията, които може да предизвика, и коя е причината винаги да се назначава антибиотично лечение, попитахме д-р Герганова.

 

Какво представлява скарлатината и защо от нея боледуват основно  малките деца?

Скарлатината е една от детските „шарки”, заразно заболяване, което протича с ангина, висока температура и характерен обрив. Причинява се от група бактерии, наречени бетахемолитични стрептококи от група А.

Възрастта 2-6 години е времето за първа среща с много причинители на болести, в това число и с причинителя на скарлатината. В кърмаческа възраст бебето все още има пасивен имунитет от майката, а и незрялата му имунна система не може да реагира с типичните прояви. По-големите деца пък вече са се срещали с причинителя и имат изграден имунитет към токсина, те могат да боледуват от стрептококова ангина или фарингит. В около 10% от случаите обаче са възможни и повторни заболявания.

Какви са симптомите и как да я разпознаем? Често се бърка с ангината…

Началото на скарлатината не е типично и започва като обикновена ангина – с болки в гърлото, с повишена температура, често с едно или няколко повръщания. Може да има втрисане, главоболие, болки в корема, обща отпадналост. В този етап най-характерен е видът на гърлото – огненочервено, с оформящи се гноевидни налепи по сливиците, обложен език, който впоследствие започва да се очиства от налепа и става т. нар. „малинов език” (с повърхност като малина). Шийните лимфни възли се увеличават и стават болезнени. Диагнозата става по-лесна при появата на обрива, тоест около 12-48 часа по-късно – кожата става грапава и настръхнала и се появява много дребен обрив по цялото тяло, особено изразен по сгъвните повърхности. Лицето е без обрив, но със зачервени бузи и избледняване в зоната около устата.

Вярно ли е, че детето може да боледува без характерния обрив?

Да, скарлатината има и по-леки форми, при които не се проявяват всички гореизброени симптоми. Така може да има скарлатина и без обрив, която е трудна за разпознаване. Единственият задължителен признак е ангината, т.е. няма скарлатина без ангина.

Как да реагират родителите при появата на първите признаци на болестта у детето?

Родителите могат да предполагат, че се касае за скарлатина, ако знаят, че детето им е контактувало с болно дете. Дават се обичайните лекарства при температура, повече течности и се осигурява преглед от лекар за поставяне на диагнозата и назначаване на лечение. Личните лекари и педиатрите могат да поставят диагнозата, в редки случаи се налагат изследвания и консултация с инфекционист – при нетипични и комплицирани случаи.

Как става поставянето на диагнозата?

Поставянето на диагнозата се основава на данните за контакт с болни с потвърдена диагноза (инкубационният период най-често е 2-4 дни), на типичните симптоми – температура, болки в гърлото, повръщане и обрив, и на резултати от проведени изследвания (при необходимост), показващи наличие на бактериална инфекция. Съществува бърз тест за наличие на стрептококи в гърлото, резултатите от който винаги трябва да се интерпретират заедно с останалите симптоми.

Лекарите често казват, че последиците от скарлатината са много по-страшни, отколкото самото заболяване. Разкажете ни повече за тях!

Скарлатината може да даде усложнения в хода на самото заболяване чрез разпространение на стрептокока извън гърлото и развитие на пневмония, отит, синуит, ендокардит, септичен артрит, менингит, дори сепсис. Изключително редки, но застрашаващи живота са токсичните усложнения в хода на скарлатина – миокардит и токсичен шоков синдром. Възможни са и късни усложнения (след приключване на острото заболяване), които се развиват по имунни механизми – гломерулонефрит, ревматично заболяване със засягане на сърце, стави, нервна система. Усложненията се развиват при нелекувани пациенти.

Какво лечение се прилага?

Стрептококите са чувствителни към редица антибиотици, обикновено се назначават пеницилини или макролиди. Освен антибиотик често се назначават антихистамини и витамини. Лечението се провежда у дома, рядко се налага постъпване в болница – при усложнения или при съчетаване с друго заболяване или състояние.

Задължително ли е прилагането на антибиотици, няма ли вариант те да бъдат избегнати?

Скарлатината е единствената шарка, налагаща антибиотично лечение. Антибиотиците са задължителни именно поради тежките усложнения при нелекувана скарлатина. Много важно е лечебният курс да не се прекъсва по-рано, въпреки подобреното състоянието – той трябва да е 10 дни, толкова е и карантината за болното дете. 

Освен медикаментозната терапия, какви грижи трябва да се полагат за болното от скарлатина дете?

На първо място – домашен режим! Топла стая, топли течности и покой. Без специална диета, но с леки храни – супи, чай, плодови и зеленчукови пюрета, мляко (да не забравяме, че гърлото е болезнено при преглъщане!). Редовно проветряване на помещението. Няма лекарство, което да може да замести грижите и любовта.

Какви мерки за безопасност е необходимо да се предприемат, за да не се заразят останалите членове на семейството?

За застрашени от заразяване се считат само контактните деца, тъй като възрастните имат изграден имунитет след неколкократни срещи с причинителя през годините. При възможност здравите деца в семейството се изолират от болното. Може да се направи изследване на гърлен секрет за стрептококи и при необходимост да се проведе лечение.

Кога може да се смята, че детето е здраво?

След 10-дневното лечение причинителят на болестта е унищожен в организма на детето, но пълното възстановяване приключва след още около 2 седмици. В този период се провеждат прегледи, изследва се урина – всичко необходимо, за да се установят навреме евентуални усложнения.