Най-честите проблеми с очите при децата

Някъде между поредната хрема, кашлица и висока температура на детето често забравяме, че детските очички също се нуждаят от внимание. Още повече, че мъниците не могат да осъзнаят и да сигнализират, че имат очен проблем. Ето защо, освен че не бива да пропускаме редовно да водим детето на профилактични очни прегледи, трябва да сме с повишено внимание, ако забележим някой от следните симптоми – често мигане, търкане на очите, приближаване до наблюдавания обект, гледане под определен ъгъл, зачервени и сълзящи очи… Разбира се, не всяко търкане на очите е сигнал за зрително нарушение, но ако това се случва прекалено често или в комбинация с някои от споменатите симптоми, задължително трябва да се потърси консултация със специалист.

Кои са най-честите проблеми с очите при децата, как да ги разпознаем и какво лечение е необходимо, попитахме един от най-добрите детски офталмолози у нас – д-р Александър Оскар.

 

Запушен слъзен канал

Запушването на слъзния канал е един от най-честите проблеми в ранна детска възраст.

Сълзите обикновено се образуват около 2-рия месец след раждането, като те изпълняват две много важни функции – овлажняват очните повърхности и чрез съдържащите се в тях имунни компоненти защитават очите от патогенни микроорганизми. През много тесни каналчета сълзите достигат от очите до носа. След раждането, мембраната, която затваря слъзния канал, се перфорира, което позволява безпрепятствено оттичане на сълзите в носа. При около 10% от бебетата обаче тази мембрана остава цяла, което възпрепятства този процес. Така, сълзите се задържат в очите, което благоприятства развитието на инфекции.

Лечението с антибиотични капки има само временен ефект – сълзите се „избистрят”, но тъй като слъзният канал продължава да бъде запушен, след прекратяване на приема на капки симптомите се появяват отново – гноевиден, жълто-зеленикав секрет, зачервяване на окото… Единственото ефективно лечение до навършване на 6-месечна възраст на детето е провеждането на комбинация от масаж на слъзния сак, редовно почистване на окото с физиологичен разтвор или преварена вода, а в случай на необходимост – антибиотични капки за определен период. След 6-месечна възраст и при персистиране на проблема е необходимо да се извърши сондиране на слъзния канал. Това става под пълна анестезия на детето, като операцията се извършва от лекар специалист в специализирано лечебно заведение. След навършване на 6-месечна възраст на детето, колкото повече се отлага провеждането на сондирането, толкова по-голям е рискът проблемът да хронифицира и да се наложи повторно сондиране.

 

Бебешко кривогледство

Кривогледството (страбизъм) представлява разминаване на зрителните оси на двете очи. За разлика от възрастните при децата обикновено това се дължи не на увреда на очедвигателен нерв, а на нарушен мускулен баланс. Съмнението за кривене на очите е един от най-честите поводи поради които още от най-ранна възраст на детето родителите търсят помощ от квалифициран специалист. За щастие, в по-голямата част от случаите, особено при децата до 2-годишна възраст, мъничето изглежда кривогледо, но реално не е. Това състояние се нарича псевдострабизъм (лъжливо кривогледство) и най-често се дължи на изразени епикантални гънки на клепачите. И лекари, и пациенти погрешно го наричат „физиологично“. Кривогледството не е физиологичен процес! Няма как едно заболяване едновременно да бъде физиологично (т. е. нормално) и патологично (т. е. болестно). С израстването на детето лъжливото кривене на очите става все по-незабележимо и родителите спират да се тревожат.

От друга страна, след 5-6-месечна възраст е възможно детето да развие истинско кривогледство, като най-често в тази ранна възраст очите кривят навътре към носа и много по-рядко навън. В тези случаи е необходимо провеждане на обстоен очен преглед, който задължително да включва и определяне на рефракцията (диоптрите на детето) след разширяване на зениците. В някои случаи кривенето може да е резултат от високостепенно далекогледство, като тогава носенето на очила с правилната корекция води до постепенно изправяне на очите. В други случаи очилата могат само частично да намалят кривенето или въобще да не окажат влияние. Тогава е необходимо да се изчака детето да стане на 1 год. и 3 месеца и да се предприеме оперативно лечение. Трябва да се има предвид, че колкото по-рано се извърши оперативното лечение, толкова по-голям е шансът детето да развие двуочно зрение. За съжаление, в ежедневната си клинична практика нерядко консултираме големи деца, които са с диагностицирано кривене на очите от много ранна възраст, но чиито родители поради една или друга причина не са били съгласни детето им да бъде оперирано навреме. При тях възстановяването на нормалното двуочно зрение е почти невъзможно.

 

Конюнктивит

Очните повърхности са покрити с прозрачна съединително-тъканна ципа, която се нарича конюнктива. При определени обстоятелства кръвоносните съдове, които нормално са невидими, се изпълват с кръв и очите изглеждат зачервени. Най-общо казано конюнктивит означава възпаление на конюнктивата от различен произход – може да бъде бактериална или вирусна инфекция (бактериален или вирусен конюнктивит), реакция към определени химикали (след плуване в басейн, например) или към ултравиолетовите лъчи на слънцето (алергичен конюнктивит). Преди да се предприеме лечение, от изключителна важност е да бъде изяснен видът на конюнктивита. В практиката си ние, офталмолозите, много често се сблъскваме със стереотипно лечение на конюнктивита, най-често с антибиотични капки. Това е изцяло погрешно – ако детето е с алергичен конюнктивит, антибиотичните капки не само, че няма да помогнат, но напротив, могат да засилят симптомите. Обратното – лекуването на бактериален или вирусен конюнктивит с противоалергични капки, също може да доведе до сериозни усложнения. Ето защо преди да започне лечение е необходимо да бъде направена консултация с очен специалист.

 

Ечемик

Ечемикът (халацион) представлява грануломатозно възпаление на слъзните жлези, които се намират в клепачите. Започва като болезнено зачервяване на клепачите, което след провеждане на съответното лечение преминава в оформяне на топчесто образувание.

Лечението на ечемика винаги започва с локално антибактериално и евентуално кортикостероидно лечение. След ограничаване на възпалението и оформянето на халациона е необходимо да бъде проведено оперативно лечение.

Най-честите причини за появата на ечемик са нелекувани рефракционни нарушения (късогледство, далекогледство, астигматизъм), снижен общ и локален имунитет (поникване на зъбки на детето, инфекция на горните дихателни пътища) или висока концентрация на кръвна захар. В тези случаи лечението на ечемика задължително тряба да бъде съпроводено с лечение на подлежащата причина.

 

Късогледство/Далекогледство/Астигматизъм

Късогледството, далекогледството и астигматизмът не могат да бъдат разглеждани поотделно, защото представляват различни прояви на един и същ проблем – нарушение в рефракцията (пречупвателната среда) на очите.

Човешкото око е уникална оптична система, пречупваща светлината с оптична сила от 60-65 диоптъра. На родителите, които винаги се интересуват дали детето случайно няма диоптър, обикновено отговарям – да, всеки човек има диоптър, така както всеки човек има кръвно налягане. Но не всеки човек носи очила.

В определени случаи оптичната сила на окото е недостатъчна, като тогава фокусът се проектира зад ретината на окото. Клинично това състояние се нарича хиперопия, или далекогледство (обикновено това е и основната причина за развитие на мързеливо око в детска възраст). Когато оптичната сила на окото е много силна, образът се проектира пред ретината. Това състояние се нарича миопия, или късогледство. В тези случаи децата могат да виждат добре наблизо (особено в случаите, когато късогледството е до 3 диоптъра), но не могат да виждат добре надалече. Съществува и трета група нарушения в пречупвателната функция на окото – астигматизъм. Той се дължи на неправилната форма на роговицата на окото, която не е с идеална сферична форма, поради което пречупва светлината по различен начин.

Лечението и на трите вида рефракционни аномалии (както и на комбинацията от тях, например хиперметропичен астигматизъм) става с носене на подходящи очила. За целта е необходимо изследване на рефракцията на детето след релаксиране на акомодацията (циклоплегия), по-познато като „разширяване на зениците“.

 

Мързеливо око

„Мързеливото око” (амблиопия) представлява намаление на зрението, най-често на едното, по-рядко и на двете очи, което не се дължи на увреда на самото око или на зрителните сензорни пътища. Причинява се от неправилна обработка на зрителната информация най-често в резултат на разлика в диоптрите на двете очи или кривогледство. През първите 2 – 3 години от живота си децата са най-чувствителни към развитие на амблиопия, като с годините тази чувствителност постепенно намалява. Много често амблиопията няма външни прояви и родителите не търсят лекарска помощ. Това е основната причина „мързеливото око” да се диагностицира сравнително късно, а оттам – и лечението да не е толкова ефективно.

Лечението започва с възможно най-ранното диагностициране на заболяването, определяне на причината за развитие на амблиопията и отстраняването й – корекция на рефракционната аномалия, закриване на водещото око с цел да се стимулира другото, зрителни упражнения за амблиопичното око.

Важно е родителите да знаят, че контролните прегледи на децата с амблиопия е препоръчително да се извършват през период от седмици, отговарящ на възрастта на детето в години – например, ако детето е на 6 години, контролните прегледи трябва се правят на всеки 6 седмици, ако детето е на 3 години, контролните прегледи са на всеки 3 седмици. Това се прави с превантивна цел – да се избегне евентуална увреда на зрението на здравото око по време на лечението на амблиопичното око.

Правилно проведеното лечение почти винаги води до значително подобрение на зрителните функции.

 

Чужд предмет в окото

Най-често в очите попадат дребни предмети като песъчинки или стружки. Във всеки един случай, чуждите тела предизвикват дразнене и болка в окото, зачервяване. Тъй като по-малките деца (обикновено до 8-10-годишна възраст) не могат да стоят спокойно, отстраняването на чуждото тяло става в операционна зала само след предварително дадена обща анестезия. Металните чужди тела (стружки) по възможност трябва да се отстранят в спешен порядък, тъй като започва процес на отделяне на ръжда, което допълнително може да увреди очните тъкани.