Когато мъничето го заболи ухо…

Според статистиката отитът е най-често проявяващата се бактериална инфекция в детска възраст. Той е с най-голям интензитет във възрастта 6-12 месеца, като до 3-ата година засяга 80% от децата. За съжаление, при 40% от тях до навършването на 7-ата година се повтаря до 5 пъти.

Какво точно представлява заболяването, как се лекува и какви рискове крие, попитахме един от експертите в областта – д-р Меджидиев. Освен полезна информация той споделя и няколко ценни съвета как да облекчим болката на мъничето.

Силната болка в ухото на какво е признак?

Най-често причина за силната болка в ушите е острият среден отит – възпалителен процес на средното ухо, който е доста характерен за ранната детска възраст. Причинител на заболяването основно са бактерии и вируси, в много редки случаи – попадане на външен агент в ухото. При малките деца отитът обикновено е следствие от възпалителни процеси в носоглътката, било то хрема или атрофирала трета сливица. Високата заболяемост в тази възраст (до 5 години) се обяснява с една важна анатомична особеност – при децата Евстахиевата тръба (тръбичката, която свързва средното ухо със средната част на фаринкса и която служи за изравняване на налягането от двете страни на тъпанчевата мембрана) е по-къса и по-хоризонтално разположена. Когато секретът от горния етаж на гърлото започне да се стича към Евстахиевата тръба и да се задържа там, зоната се инфектира и възпалителният процес преминава в средното ухо. Честа причина за възпалителния процес е и третата сливица, която се развива в същата кухина и запушва отворите на Евстахиевата тръба. Обикновено при тези деца се наблюдават и преди това затруднено носно дишане, спане с отворена уста, хъркане нощем, намаляване на слуха поради хлътване на тъпанчето. Съвсем естествено като последващо усложнение идва средният отит.

Как да познаят родителите, че става дума за отит?

Ако детето не може да съобщи, че става дума за болка в ухото, трябва да се следят общите симптоми – раздразнение, плач, температура, безапетитие, повръщане… Много характерно е също така, че то започва да пипа с ръчичка болното ухо и лежи на болната страна. Причините за тази болка могат да бъдат различни – от възпаление на външния слухов проход, раздразнения, причинени от почистване с клечка за уши, попадане на вода в ухото при къпане или пък на чужд предмет до възпаление на тъпанчето на средното ухо, което се оказва най-често срещаното. Затова съветът ми към всички родители е при болка в ухото, неповлияваща се в продължение на половин час и особено ако е съпроводена с висока температура, да не се прилага самолечение със стандартни капки, а задължително да се потърси мнението на УНГ специалист, който да направи първичен преглед и да прецени дали се налага отоскопия – изследване, при което се вижда тъпанчевата мембрана и може да се прецени има ли инфекция и излив в средното ухо. Родителите трябва да имат предвид, че усложненията при един такъв среден отит могат да настъпят доста бързо и в порядъка от 24 до 48 часа може да се случи най-неприятното – спонтанна перфорация на мембраната.

Отитът е доста болезнен. Има ли начин болката да се облекчи?

Да. Силно успокояващ ефект има поставянето на затоплени капки в ухото. Симптомичните средства – температуропонижаващи и болкоуспокояващи, също облекчават състоянието, но не трябва да се прекалява с тях, за да не се замаскира картината.

Как се лекува заболяването? Приемът на антибиотици задължителен ли е?

Първо се изяснява причината за възникване на средния отит. Ако проблемът идва от сливиците – трябва да се извадят. Ако става дума за катарален отит, причинен от бактериална или вирусна инфекция, се предприема антибиотична терапия. При силно зачервено и бомбирано тъпанче се налага да се направи парацентеза (изкуствен пробив на тъпанчето), за да може да се евакуира секретът от средното ухо, защото при децата рискът от последващ менингит е много по-голям, отколкото при възрастните. В повечето случаи лечението е комплексно – температуропонижаващи и болкоуспокояващи медикаменти, антибиотик, капки в нослето и ухото, за да се тушира локалното възпаление.

Всеизвестно е, че децата не обичат да им се слагат капки. Какъв съвет бихте дали – как да ги поставим бързо и ефикасно?

Някои капки са по-редки, други са по-гъсти и по-трудно влизат, защото ушните канали на децата са по-тесни. Затова за предпочитане е капките да са специално съобразени с малкия пациент. При поставянето им, за да може да проникнат навътре в ухото, детето трябва да бъде легнало и наклонено на другата страна, като е желателно да остане в тази поза за около минутка – две.

Какъв е рискът от влошаване или загуба на слуха при изкаран отит?

Виж още

Как да се грижим правилно за детските зъбки

Риск съществува в случаите, когато възпалителните процеси в Евстахиевата тръба са с голяма давност и не са лекувани, което често води до сраствания на дисковите отвърстия – това налага доста продължително лечение впоследствие. При спонтанно протекло ухо или пък при дълго време течащо ухо с гноен секрет съществува опасност от трайна перфорация на мембраната, което впоследствие налага тимпанопластика (възстановяване на мембраната).

Разкажете ни за т.нар. вентилационни тръбички, които майките често наричат „макарички“ и от поставянето на които много се притесняват!

Аз съм привърженик на това тези тръбички да се поставят само в краен случай – например, когато Евстахиевата тръба дълго време е била задръстена, в резултат на което секретът в нея е изключително гъст и няма как да се оттече по естествен път. В тези случаи поставянето на макаричката е единственият начин за хубаво изчистване на ухото. Това се случва за около месец и след това тя се отстранява. Донякъде майките имат основание да се притесняват, защото при поставянето на вентилационни тръбички има доста висок риск от вторична инфекция в ухото.

И за финал един въпрос извън темата. Децата обичат да завират различни неща в ушетата и нослетата си – като завеждащ отделение УНГ в „Пирогов“ вие го знаете най-добре. Кое е най-странното нещо, което сте намирали и какво бихте посъветвали родителите?

Да, доста подобни случаи минават през кабинета ни. Вадил съм буболечки, батерии, камъчета, части от играчки, от памуци, от клечки за уши, какво ли не, трудно ми е да изброя…

Съветът ми, не, по-скоро молбата ми към родителите е да не правят опити сами да ги вадят, защото при отстраняването им не могат да прецизират достъпа на клечката за ухо или пинцетата и много често се получава перфорация на мембраната с трайни увреждания, с луксация на слуховите костици и т.н. Попадне ли чужд предмет в ухото на детето им, задължително да потърсят помощта на специалист.