В сезона на алергиите
Пролетта е сезонът на красивите цветове и аромати, но и на почти незабележимото отделяне на цветен прашец от дърветата, храстите, тревите. Атмосферата е наситена с поленови зърна от различни растителни видове. Когато времето е сухо и слънчево, те полепват по лигавицата на горните и долните дихателни пътища, конюнктивите и кожата, като могат да причинят бурни симптоми на алергия – риноконюнктивит, поленова астма, атопичен дерматит, контактен дерматит… Как да различим поленовата алергия от обикновената хрема, кога да потърсим специалист и има ли начин да предпазим детето, попитахме д-р Мандажиева.
Кои са най-честите алергени през пролетта?
Най-честите алергени през пролетта са полените на дървесните видове от сем. Брезови, Букови, Маслинови, Върбови, Кипарисови и тревните видове от сем. Живовлекови, Лападови, Сложноцветни с различен период на цъфтеж. Житните растения – фуражни треви и зърнени култури, започват да цъфтят през късната пролет и началото на лятото. Пролетният сезон съвпада и с повишено размножаване на някои видове плесенни спори като алтернария и кладоспориум. Те също се приемат за алергени на пролетта.
Кои неразположения всъщност спадат към пролетните алергии и какво представляват те?
Обикновено сезонната алергична хрема, която започва с първите цъфнали дървесни видове – леска, елша, бук и бреза, се отъждествява с пролетните алергии. Типичните симптоми са водниста или слузна хрема, запушен нос, пристъпно кихане, стичане на секрет от носоглътката, зачервени очи, сълзотечение, дразнене и болка в гърлото – неразположения, които лесно могат да се отдадат на вирусна инфекция или да бъдат сбъркани с „градинските хреми“, особено при децата в предучилищна възраст. Напрежението и тежестта в областта на синусите (в резултат на алергичния оток на лигавицата на околоносните кухини) може да бъде причина и за погрешно поставена диагноза „синузит“ и за необосновано лечение с антибиотици. Отпадналост, замайване и персистираща умора при по-големите деца, липса на апетит, оток на клепачите и сенки под очите – при по-малките, често съпътстват симптомите от страна на гърлото и очите.
В коя възраст децата са най-уязвими и вярно ли е, че водеща е наследствената обремененост?
Пролетните алергии засягат в най-голям процент децата в начална училищна възраст. Ако първият епизод на изява е преди 5-годишна възраст, диагнозата пролетна алергия често се пропуска.
Доскоро се смяташе, че наследствеността от майката е по-висок рисков фактор за изява на алергична хрема у детето. По-нови данни обаче показват, че наличието на сенна хрема у бащата е доминиращ наследствен рисков фактор за алергична хрема у детето. Наличието на алергични заболявания – астма, атопична екзема, пролетна и поленова хрема, и у двамата родители води до по-висок риск от развитие на алергичен ринит, което показва как общите генетични фактори повлияват появата и тежестта на протичане на пролетните алергии.
Какви са симптомите?
Основните симптоми при пролетните алергии са от страна на очите и носа: сълзотечение, сърбеж и дразнене на очите, зачервяване на конюнктивите, дискретен или по-изразен оток на клепачите, сини кръгове под очите, обилна водниста или слузна хрема, пристъпно кихане, сърбеж в носа, гърлото и ушите и силно затруднено носово дишане. Може да има и нетолкова характерни симптоми – отпадналост, умора, дразнене на очите от силна светлина и слънце, непоносимост към силни миризми, болки в гърлото, тежест в главата и областта на синусите, за които съобщават по-големите деца. Сухата кашлица и липсата на апетит също могат да бъдат заблуждаващи симптоми, които да бъдат причина за късно поставяне на диагнозата пролетна алергия. От друга страна, непълноценният сън поради затрудненото носово дишане, намаленият слух в резултат на отока на Евстахиевите тръби и нарушената концентрация водят до намалена успеваемост в училище.
Има ли признаци, по които родителите могат да различат алергичната реакция от обикновената хрема?
Липсата на температура, сравнително доброто общо състояние, желанието за игра, появата на типични симптоми за първи път през пролетта или повтарящи се всяка пролет, продължителното протичане на хремата повече от 7 до 10 дни (характерното време за остра вирусна инфекция) насочват към диагнозата сезонен алергичен ринит или пролетна алергия. Влошаване на симптомите при игра и пребиваване на открито, както и наличието на наследствена обремененост – родители, братя и сестри с алергични заболявания, могат да подсетят родителите, че се касае за пролетна алергия.
Как става диагностицирането?
Първоначално се провежда обстоен разговор с детето и родителите му, в който лекарят цели да събере информация за общото състояние на детето, за хода на протичане на алергията, за това има ли в семейството други членове със същите симптоми или с вече диагностицирани алергии. След това обикновено се назначават кожни и/или кръвни тестове. Най-популярните кръвни тестове представляват изследване на имуноглобулини от клас IgЕ (изследват се общите IgЕ антитела, които са ориентир дали се касае за алергично заболяване; специфичните IgЕ антитела към тревни и дървесни полени, плевели и плесени за идентифициране на най-честите причинители на пролетната алергия) и на ЕСР (еозинофилен катионен протеин) за определяне на тежестта на алергичното възпаление и необходимост от промяна в лечението. Предимство на кръвните тестове за алергия е възможността да се извършват в пика на поленовия сезон, да се провеждат при малки деца и при съпътстващ атопичен дерматит. При тяхното провеждане не се налага спиране на лечението с антихистамини (ако е назначено такова).
С по-голяма специфичност и достоверност обаче са кожните тестове. Те се планират извън сезона на цъфтежа – в есенните и зимните месеци. Провеждат се както с фабрично изготвени и стандартизирани тестове, така и с екстракт от свежи или замразени плодове и зеленчуци (при съмнение за алергия към плодове и зеленчуци). Серологичното изследването на IgE-aнтитела към алергенни компоненти е с висока цена, ниска сензитивност и няма предимство пред кожно-алергичните тестове.
Какво е лечението?
При лечение на пролетните алергии в детска възраст трябва да се подхожда симптоматично, тоест, да се атакуват преобладаващите симптоми и да се избягва ненужното, необосновано и продължително медикаментозно лечение. Намаляване на количеството алергени в контакт с лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите е първата стъпка от лечението на сезонния алергичен риноконюнктивит. Това се постига чрез съобразяване с часовете за разходка и игра на открито – желателно е да бъде в ранните и късните часове на деня, когато концентрацията на полени във въздуха е по-малка. Същото се отнася и за проветряването на жилищата. Когато е възможно, добро решение е и смяната на местоживеенето за периода на най-интензивно отделяне на полени – море, чужбина или високо в планината. По този начин се избягва цъфтежът на растителния вид, който причинява алергичните симптоми.
Задължителна част от лечението на пролетната алергия са и ежедневното неколкократно приложение на средства за промивка на носа и синусите (със стерилна морска вода), капането на изкуствени сълзи в очите, ежедневното измиване на косата, честото изплакване на лицето с вода. Тези простички средства намаляват тежестта на протичане на алергичните риноконюнктивити и намаляват необходимостта от медикаментозно лечение.
Фармакологичното лечение включва антихистамини, които повлияват повечето симптоми на пролетната алергия – пристъпното кихане, сърбежа в носа, очите и гърлото, хремата и сълзотечението. Антихистамините се разделят на два основни класа: локални (спрейове за приложение в носа и капки за очи) и перорални (сиропи, разтвори или таблетки за приложене в зависимост от възрастта и теглото). Когато ефектът на антихистамините върху запушения нос не е достатъчен, на помощ идват локалните назални кортикостероиди. Те са с голям възрастов диапазон на приложение, като някои препарати са подходящи и от 2-годишна възраст.
Макар и рядко, може да се наблюдава изключително тежко протичане на пролетната алергия с астматична симптоматика. В тези случаи навременното инхалаторно кортикостероидно лечение би помогнало да се предотврати необходимостта от инжекционно или перорално приложение на кортикостероиди. Кортикостероидните таблетки и инжекции във високи дози и за по-дълъг период имат странични ефекти, които не се наблюдават при употреба на спрейове за нос и инхалатори.
Пролетните алергии могат ли да се излекуват напълно?
Лечението на сенната хрема с екстракт от тревен полен е с повече от 100-годишна история. Сред многото термини (десенсибилизация, хипосенсибилизация, специфична имунотерапия и т.н.), с които се назовава, най-точен е „алерген специфична имунотерапия“. В основата на този метод на лечение са постепенно повишаващите се дози на специфичен алерген, отговорен за симптомите на алергичното заболяването, до достигане на поддържащи дози и липса на симптоми. Алерген специфичната имунотерапия за лечение на сезонен алергичен риноконюнктивит с тревен и дървесен полен се прилага при деца над 5-годишна възраст, спестява много средства и най-важното – спира прогресията на пролетната алергия и прекъсва преминаването на сезонната алергична хрема в бронхиална астма.
Храненето влияе ли по някакъв начин на въпросните алергии?
Някои пациенти със сезонен алергичен ринит имат симптоми след консумация на различни храни от растителен произход в резултат на кръстосана реактивност между сходни алергенни участъци в поленовите зърна и белтъците на съответните храни от растителен произход. Този феномен е известен като орален алергичен синдром. Протича със силно дразнене в гърлото, сърбеж в устата и оток на гърлото и езика след консумация на ябълки, ягоди, моркови, домати чери, киви, сурови бадеми и лешници, череши, праскови, пъпеш.