Ваксините – щит или меч за нашето мъниче?
Страх и обич. Това са основните мотиватори на родителите. Обичта ни кара да правим всичко, за да защитим децата си и те да живеят по-добре. А страхът е „мотиваторът“ ни да не правим неща, които биха им навредили. По въпроса с ваксините е нормално всеки родител да изживява вътрешна борба, защото се сблъскват двата най-силни подбудителя – страхът и обичта. От една страна, сме изплашени, защото мислим, че ваксината може да разболява и да уврежда. От друга страна, ако пропуснем задължителните имунизации, бебчето ни ще се разболее, а ние не можем да допуснем това, защото го обичаме.
Според проучване на Института за стратегии и анализи от тази година, 28% от родителите вярват, че ваксините разболяват, 17% са убедени, че те имат странични ефекти, а 11% са сигурни, че имунизациите водят до трайни увреждания. В крайна сметка обаче 95% избират да ваксинират детето си. Добра новина е, че въпреки факта, че половината от родителите са готови да повярват на всичко прочетено в интернет, то почти 100% от запитаните се доверяват напълно на личния си лекар.
Кои са причините за родителските притеснения и доколко основателни са те, попитахме един от най-добрите експерти по темата – д-р Надежда Владимирова.
Успоредно с бежанската вълна се заговори за опасност от отдавна забравени инфекциозни болести. Как бихте коментирали – доколко основателни са тези опасения?
Повече от 944 000 бежанци са влезли в Европа през 2015 г. по данни на Агенцията за бежанците към ООН. До момента в Европа има съобщения за случаи на респираторни инфекции, възвратен тиф, дифтерия, краста, морбили, менингококов менингит, шигелози, коремен тиф, хепатит А, туберкулоза и малария сред бежанците. Понастоящем тези случаи не представляват сериозна тежест за приемащите страни, но заболяванията са потенциална заплаха, особено за здравето на самите бежанци.
Що се отнася до ваксинопредотвратимите болести, риск съществува. Хората, търсещи убежище, бежанци и др. нелегални имигранти, включително и децата, са с неизвестни истории за минали и настоящи инфекциозни заболявания, контакти със заразно болни в момента и в близко минало, с липсваща документация за имунизации. Ниският обхват на някои ваксини, както и слабият имунитет към някои от известните ваксинопредотвратими болести биха допринесли за заболяване на възприемчивите лица в случай, че са налице условия за заразяване. Съществува реална опасност от внасяне на вируса на детския паралич в България, както и на други ваксинопредотвратими болести като дифтерия, коклюш, морбили и др. Регионалните здравни инспекции извършват необходимия контрол, провеждат изследвания на пристигащите в страната чужденци за рискови заразни болести и осъществяват имунизации на децата, съобразно българския имунизационен календар.
Но дори страхът на родителите не пречи на антиваксиналните настроения…
Не се съмнявам, че сте забелязали нарастващата съпротива срещу ваксините, насаждането на страх от ваксинациите. За да се формира познание, разбиране и съответно положителна нагласа към използването на ваксините като основно предпазно средство спрямо определен брой сериозни заразни болести, очевидно е необходима системна работа с работещите в областта на здравеопазването, с родителите и с обществото в цялост. Информацията за ваксинопредотвратимите болести и последствията от тях, за ваксините, за тяхното въздействие при формирането на имунитет, но и за възможната поява на различни по характер, тежест и честота реакции след прилагането им, трябва да се комуникира колкото се може по-широко и на достъпен за всекиго език. Това обаче изисква организация, изисква пари, изисква „апостоли”. Вярвам, че добре организирана, продължителна и дългосрочна работа в национален мащаб би помогнала на тези, които се колебаят относно ползите от ваксините и имунизациите. Разбира се, ще има и твърди опоненти, но… всеки има право и на личен избор.
Какво съдържат ваксините – в тях наистина ли се откриват алуминий, канцерогенни и токсични вещества?
Ваксините съдържат различни компоненти, всеки от които има собствена задача. Така например, антигените „предизвикват” организма да изработи специфичен имунитет към конкретния причинител. Останалите компоненти пък способстват за стабилността и безопасността на ваксините – тимерозалът е консервант, който предпазва ваксината, алуминиевите соли са адюванти и подпомагат организма в изработването на имунитета, стабилизаторите (какъвто е например желатинът) спомагат за поддържането на качествата на ваксината при транспортирането и съхранението й и т. н. Съставът на всяка ваксина е изписан в кратката характеристика на продукта и в листовката за пациента. Всеки родител може да разговаря с лекаря на детето си и да обсъди има ли риск от ваксината и какъв би бил, респективно от имунизацията по принцип и в конкретния случай, т.е. да се осведоми основно и за възможните очаквани нежелани реакции след ваксинацията.
Ваксините отключват различни заболявания като например аутизъм – истина или мит?
Темата за аутизма и ваксините се дискутира поне две десетилетия и продължава да е актуална. Някои хора търсят връзка между болестта и прилагането на ваксини, но целевите проучвания, публикувани в научната литература, показват, че няма връзка между ваксините и развитието на аутизъм. За България не мога да кажа нищо, тъй като не ми е известно да са правени подобни проучвания.
Кои са най-честите нежелани реакции след поставяне на ваксина и как да се справят с тях родителите?
Сигурна съм, че на родителите е известно, че в България има създадена организация за съобщаване, регистриране и проучване на нежелани реакции след ваксинации. Има списък на задължително съобщаваните и подлежащи на проучване събития, свързани с нарушаване на здравето и възникнали в 30-дневен период след извършването на ваксинация. Обикновено честите, обичайни и очаквани реакции не се съобщават, те са известни на лекарите и следва да се обсъждат с родителите още при извършване на ваксинацията. Най-честите реакции са на мястото на инжектиране на ваксината – болезненост, зачервяване, подуване (с различен размер), които обикновено преминават и без лечение. Повишена температура, неспокойствие, раздразнителност, плач, загуба на апетит също са едни от често съобщаваните реакции, появяващи се след ваксинация. Педиатрите съветват родителите за конкретно поведение в подобни случаи – даване на противотемпературни средства, подходящ режим или пък компреси за третиране на локалните реакции. Моят съвет към родителите е да бъдат внимателни, да наблюдават децата си в първите часове и дни след ваксинацията и при всяко съмнение и тревога да потърсят личния лекар на детето за консултация, или педиатър, а когато ситуацията налага – да търсят и спешна помощ.
Интернет изобилства от всякаква информация, свързана с ваксините. Какво бихте посъветвали родителите?
Родителите, особено младите, търсят основно в интернет, където информацията, която може да се намери, е почти изключително срещу ваксините – мрежата изобилства от заглавия за геноцид, конспирация и страшни странични ефекти. Но има и професионални сайтове, които съдържат основна и актуална информация по темата. Трудно е да прецениш, защото и в двата случая се доверяваш на изложеното и приемеш съответната гледна точка. Аз самата, когато чета историите за увредени или починали след ваксинация, се питам – ами, ако е вярно? Иска ми се да вярвам, че няма „световна конспирация” срещу човечеството с участието на ваксини. Вярвам, че заразните болести, които вече не срещаме, са се „оттеглили” именно благодарение на ваксинациите. И все пак, трябва да отбележим, че в ерата на масовата употреба на ваксини и работещи системи за надзор на медицински събития след ваксинация е логично да се натрупват данни, които достоверно представят има ли или няма реакции след ваксинация, какви са, каква е честотата им, какъв е изходът и т.н. Данните обаче трябва да се обработват правилно и да се интерпретират честно, така че да не се губи доверието нито в средството, нито в изпълнителите.
В крайна сметка, бих посъветвала родителите да се интересуват повече, да не вярват на слухове, да не губят вярата си в превантивната медицина, да не допуснат с поведението си „забравените” заразни болести да се появят отново и да предпазват децата си от тях.
Акценти:
Съществува реална опасност от внасяне на вируса на детския паралич в България, както и на други ваксинопредотвратими болести като дифтерия, коклюш, морбили и др.
Най-честите, обичайни и очаквани реакции след ваксинация са болезненост, зачервяване и подуване на мястото на инжектиране, повишена температура, неспокойствие, раздразнителност, плач, загуба на апетит.
Препоръките на „Големите и малките“:
Oбърнете се към лекар в случай, че:
- на мястото на поставяне на ваксината се появи необичайна реакция;
- детето вдигне висока температура и състоянието му се влоши;
- се появи обрив.
Желателно е да направите на детето си задължителните имунизации – те не вредят на неговото здраве, а го предпазват от такива заболявания, които трудно се лекуват и биха се отразили неблагоприятно върху здравето и развитието му. Ползите за детето са много по-големи, отколкото евентуалните странични действия на ваксините.