Вирусна или бактериална инфекция?
Началник на Отделение по педиатрия, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ –…
Детето не може да не боледува от остри респираторни инфекции – те са необходим елемент от съзряването на имунната му система. Това, което е важно, е да не са прекалено чести и протичането им да е леко и неусложнено. За разликата между вирусна и бактериална инфекция, за симптомите, лечението и профилактиката, разговаряме с д-р Ирен Цочева.
Каква е приликата и разликата между вирусна и бактериална инфекция?
Вирусите и бактериите са част от многобройния и разнообразен свят на микроорганизмите, наричани още микроби. Бактериите са едноклетъчни организми, които притежават всичко необходимо за синтез на нужните за жизнената им функция вещества и за деление. Само минимална част <1% от известните бактерии причиняват заболявания при човека.
Вирусите са най-примитивната форма на живот, намираща се на границата между живата и неживата природа. Те се състоят само от генетичен материал (ДНК или РНК), опакован в белтъчна обвивка. За разлика от бактериите, вирусите са много по-малки и задължително се нуждаят от чужда клетка за размножаването си. Освен това повечето вируси са патогенни, тоест причиняват заболяване.
Има много общо между бактериалната и вирусната инфекция, тъй като и двата микробни причинителя са изработили механизми за инвазия и размножаване в човешкия организъм. Пътищата на заразяване са еднакви – от болен, от заразени повърхности, течности и храни, при нараняване (ухапване, одраскване и др.). Основната разлика е в начина им на размножаване. Бактериите използват „стопанина” само като продукт за хранене и благодатна среда за живот и размножаване. Те отделят токсини, с които увреждат клетките и тъканите на човека. Вирусите – напротив, могат да се размножават само в клетките на заразения и при освобождаването си разрушават клетката-стопанин.
Какви са симптомите за вирусна и за бактериална инфекция?
Симптомите при бактериална и вирусна инфекция са сходни и до голяма степен се дължат на опита на организма да се справи с инфекцията. Обикновено се наблюдава фебрилитет, отпадналост, при инфекции на дихателната система – кашлица, хрема и болки в гърлото, а при инфекции на храносмилателния тракт – повръщане, диария, болки в корема.
В кои случаи е задължителна консултацията с педиатър?
Родителите няма как сами да разграничат вирусна от бактериална инфекция, това е от компетентността на лекаря. Но те трябва добре да познават белезите на животозастрашаващо състояние и в тези случаи незабавно да потърсят лекар. Родителите трябва да знаят, че температурата не отразява тежестта на заболяването и че по нейните стойности не може да се разграничи бактериална от вирусна инфекция. Лекарска помощ трябва да се потърси, ако става дума за бебе до 6 месеца, ако температурата продължава повече от 5 дни или е съпроводена с втрисане.
Как педиатърът преценя дали инфекцията е вирусна или бактериална?
При снемането на подробна история на заболяването и прегледа на детето педиатърът търси белези и симптоми, специфични за даден причинител, напр. характерен обрив при варицела или скарлатина. При липса на такива, какъвто е преобладаващият брой случаи, лекарят назначава допълнителни изследвания – пълна кръвна картина, С-реактивен протеин, уринен тест. За огромно съжаление на педиатрите до момента не е открит тест, чрез който сигурно да може да се разграничи вирусната от бактериалната инфекция. При поставянето на диагнозата лекарят се опира на клиничната картина, лабораторните показатели и не на последно място на многогодишния си опит. При необходимост спектърът от изследвания се разширява с хемокултура, урокултура, рентгенография на гръден кош, лумбална пункция и т.н.
Кога е необходимо да се вземе назален и гърлен секрет?
Гърленият и назалният секрет са микробиологични изследвания, при които в пробите се търсят патогенни микроорганизми – бактерии или гъбички. Чрез тях при стандартните методи на изследване не могат да се открият вируси, които са причина за над 90% от острите инфекции на дихателните пътища при децата. Интерпретацията на резултатите е много затруднена и от големия процент асимптомно (здраво) носителство през зимните месеци, особено сред децата, посещаващо детски заведения. Така например до 40% от децата могат да са носители на пневмокок, който е най-честият причинител на пневмония, но да не са болни. Изследване на тези секрети може да се назначи при нетипично протичане на инфекцията.
Как се тълкуват стойностите на CRP?
С-реактивният протеин е широко използван и много чувствителен маркер на възпаление. Стойностите му се повишават още на 6-ия час от инфекцията и не се повлияват от храненето и времето на изследване. Големият недостатък на този биомаркер е много ниската му специфичност – той се повишава както при бактериални, така и при вирусни инфекции, при ревматоидни заболявания, изгаряния, тъканен разпад, травма и т.н. Няма единно мнение за разграничителните нива на показателя при различни заболявания. Най-общо повишени стойности до 30 mg/l говорят по-скоро за вирусно заболяване, докато тези над 60 mg/l – за бактериална инфекция. При антибиотично лечение стойностите на CRP бързо спадат.
Кога вирусната инфекция може да премине в бактериална?
Вирусната инфекция не преминава в бактериална, а вирусите отварят вратата за последстваща бактериална инвазия. За по-голяма яснота ще използвам един пример. Редица респираторни вируси се размножават в клетките на респираторния ресничест епител, покриващ стената на трахеята и бронхите. A клетките на този епител се възстановяват много бавно, необходими са им поне 3-4 седмици. Освен това вирусите потискат имунния отговор. Това означава, че след всяка вирусна инфекция има период (до 1 месец) на повишена чувствителност и на по-голям риск от развитие на бактериална инфекция. През този период детето може да се разболее от пневмония дори от бактерии, с които е колонизирано (налични са в горните дихателни пътища) в здраво състояние. Много важно за родителите е да знаят, че колкото по-малко е детето, толкова по-голям е рискът. След всяка една инфекция малчуганите трябва да прекарат достатъчно време в бедна на микроби среда (далеч от детското заведение и моловете!), за да може имунната им система да се възстанови.
Как да различим грипа от вирусната инфекция?
Грипът всъщност представлява вирусна инфекция, причиняваща се от грипен вирус А или В. Разграничаването му от останалите респираторни вируси е от значение, защото той протича по-тежко, а рискът от усложнения е по-висок. Характерни за него са внезапното начало с втрисане, високата температура, общата слабост, мускулните болки, главоболието, ларинго-трахео-бронхитът със суха дразнеща кашлица и оскъдни жилави храчки. В тези случаи, както и при налична епидемиологична обстановка, е препоръчително да се направи бърз тест за грип. При положителен резултат може да се приложи специфично лечение с противогрипен медикамент. То обаче е ефективно само ако бъде започнато в първите 24 до 48 ч. от началото на заболяването.
Какво е лечението при вирусна и при бактериална инфекция?
Инфекциите, причинени от вируси, се лекуват само симптоматично. Лекарствата не спират вируса в организма, но облекчават например сърбежа при варицела. Организмът е този, който трябва да се справи с причинителя и заболяването, изграждайки имунитет срещу него.
Бактериалните инфекции се лекуват с антибиотици, които разрушават клетъчната стена или нарушават синтеза на жизненоважни белтъци за бактериите. Тъй като преобладаващият процент от острите инфекции в детска възраст (според повечето проучвания >90%) са вирусни, антибиотичното лечение трябва да се избягва.
Кога са нужни пробиотици и какво е тяхното предназначение?
Освен от патогенни бактерии, човешкото тяло е обитавано и от огромно количество „добри“ бактерии, които са част от човешката микрофлора. Сред тях попадат и пробиотиците, които повлияват благоприятно равновесието в стомашно-чревната флора. Те са способни да поправят много от вредите, нанесени върху чревната микрофлора при употребата на антибиотици, и действат като естествени противовъзпалителни средства.