Захранването. Стъпка по стъпка, Част 2
Има различни мнения по въпросите за захранването на бебето… До каква степен една майка може да се довери на различните становища и до колко може да разчита на интуицията си и това, което й „подсказва“ самото дете? Кои са основните принципи, които трябва да се спазват при захранването, каква да бъде първата храна и в какво количество? Все въпроси, които вълнуват родителите. Отговорите потърсихме от д-р Русинова.
Какви проблеми можем да очакваме при въвеждането на нови храни?
При захранване детето трябва да е напълно здраво и да е направена консултация с неговия педиатър. Първата захранваща храна трябва да е фино смляно пюре от един вид зеленчук, плод или зърнена безглутенова каша, с мека, гладка консистенция. За предпочитане е да се започне с промишлено произведени детски пюрета за съответната възраст и с подходящ състав. Храната се дава на детето с лъжичка, съобразена с особеностите на дъвкателния му апарат. Препоръката е захранването да стане преди обедното или на обедното хранене, така че през останалата част от деня детето да може да се наблюдава за нежелани реакции – алергични прояви, обриви, колики, диария и др.
Домашно приготвени храни или готови?
По-добре е да се започне с готови зеленчукови и месни пюрета. Те са подложени на строг контрол на качеството, на съдържанието на нитрати, консерванти, оцветители и други добавки. Готовите пюрета са с подходяща консистенция, няма нужда допълнително да се пасират. Освен това в тях е съобразено точното количеството на всички основни хранителни вещества – белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали. Готовите пюрета се предлагат на пазара в голямо разнообразие – има комбинации от няколко вида месо, от месо с картофи, с ориз, както и с тиква, цвекло, зелен грах, фасул. Все пак е добре да се четат етикетите за съдържание на съставки, които бебето все още не е готово да приема. Когато едно или две хранения са изцяло заместени, вече може да се дават и домашно приготвени пюрета.
Какви правила е редно да спазват майките, ако те приготвят храната за своите деца?
При консумацията на някои недобре съхранени и/или обработени храни съществува риск от възникване на хранително отравяне – салмонелоза, листериоза, дизентерия и др. Необходимо е хранителните продукти да се измиват добре преди употреба – плодовете и зеленчуците, месото – обилно под течаща вода, яйцата – с топла вода и сапун. Необходима е и достатъчна термична обработка на месото, яйцата (варене минимум 13 минути!). Да не се използват промишлено произведени заготовки (кайма, кюфтета, колбаси и др.), а смляно месо без видими тлъстини, сухожилия, кожа. И не на последно място – хранителните продукти, изискващи съхранение при хладилни условия, да се съхраняват правилно.
Какво да правим, ако детето отказва да приеме нова храна?
Проявете търпение и постоянство. Опитайте да добавите отказаната храна в малки количества към добре познати и приемани храни, а след период от две седмици я предложете отново, може и под различна форма. Винаги предлагайте новата храна в началото на храненето, когато детето е гладно. Опитайте да дадете храна, подходяща за хващане с пръсти, което ще даде възможност на детето да я пипне и усети, да се опита само да я доближи до устата. Хубаво би било бебето да се храни заедно с останалите членове на семейството, да подражава, да му се дава да пипа храната с ръце.
Как влияе храната на детското здраве?
Пълноценното хранене има решаваща роля за нормалния растеж и развитие на детския организъм. Храненето през първите 1000 дни от живота на човека, считано от зачеването на плода, оказва огромно влияние върху растежа и здравето на детето, неговото физическо и интелектуално развитие и върху риска в по-късна възраст от хронични заболявания.
Поради относително големите хранителни и енергийни потребности, свързани с изграждането на нови тъкани, а също така голямата интензивност на обменните процеси на детския организъм, в ранна детска възраст могат да се наблюдават хранителни недоимъчни състояния – хипотрофии, хиповитаминози, анемии. Недостатъчният внос на енергия и пластични вещества (белтъчини, калций) води до изоставане във физическото развитие, влошена минерализация на костите и намален имунитет. От друга страна, системното прехранване също има неблагоприятни последици в дългосрочен план. Затлъстяването в детската възраст е от хиперпластичен тип – характеризира се с увеличаване на броя на мастните клетки, което остава трайно за цял живот и увеличава риска от развитие на диабет, високо кръвно налягане, атеросклероза, инфаркт и други социално значими заболявания.
Първа част от интервюто с д-р Русинова може да прочетете ТУК.