Досадните сополи
Всеки родител на малко дете го знае – сополите са един от най-неприятните и досадни проблеми, с които, за съжаление, доста често ни се налага да се сблъскваме, особено когато мъникът тръгне на ясла или градина. Първо тръгват те, след това обикновено идват кашлицата и температурата. Какво трябва да знаем за т. нар. риносинуити, кога имаме повод за притеснение, кога да заведем детето на лекар, кои са най-честите грешки, които допускаме като родители и как, всъщност, да се справим. Отговорите ни дава д-р Диана Ненчева-Миличевич.
Кой е виновникът за сополите при децата?
От ранна детска възраст до около седмата година основни причинители на инфекции на горните дихателни пътища са вирусите. Боледуванията не протичат изолирано само с хрема, а често включват кашлица и болка в гърлото или ушите, тъй като вирусите не се размножават изолирано само в някоя част на лигавицата. Рядко се налага да доказваме конкретния вирус, защото това не оказва влияние върху приложеното лечение. В училищна възраст броят на вирусните инфекции намалява осезаемо, като при по-големите деца най-честата причина за хрема, кихане и запушен нос е алергичният ринит.
Коя е причината малките деца да са толкова податливи на хремата?
Всички малки деца имат физиологична незрялост на имунната система, която преминава спонтанно към 7-10 година от живота. Повтарящите се риносинуити са най-честата клинична изява на несъвършения им имунитет. В детска възраст броят на настинките варира от 6 до 21 за година, докато при възрастни те са статистически само 2-3 на година.
Какво да направим веднага, още при първите симптоми?
Инфекциите на горните дихателни пътища в детска възраст обичайно преминават спонтанно за около 5-6 дни, без нужда от специфично лечение. Основните симптоми най-често са ринорея (изтичане на мукозна течност от носа), запушване на носа, дишане през устата, кашлица, температура и общо неразположение, болка в ушите. При затруднени основни функции при по-малки деца (носно дишане, влошени хранене или сън), а също и при по-тежко протичащи боледувания, педиатърът обичайно изписва симптоматична терапия – антипиретици за температурата, промивки с физиологичен разтвор и деконгестанти за облекчаване на носното дишане. Локалните или оралните муколитици (лекарства, които увеличават водното съдържание на секретите) са доказано неефективни, както и лекарствата срещу алергия.
Защо солевите разтвори са толкова важни?
Капките за нос, спрейовете, душовете за нос и инхалациите с физиологичен разтвор са много популярни сред педиатрите. Те са предпочитан начин за облекчаване на симптомите на настинка, защото без приложено лекарствено средство елиминираме носната секреция и леко отпушваме носа. Не съществува конкретен протокол за употреба на солеви разтвори, но за хрема се използват изотонични разтвори (концентрацията на сол в човешкото тяло е 0.9% и го наричаме физиологичен разтвор) с температура, близка до телесната.
Какви са най-честите грешки на родителите в лечението на детето с хрема?
Основна грешка на родителите е, че разчитат, че предприемането на крупни мерки като изписване на много витамини, хранителни добавки или лекарства би променило хода на боледуването. Основната част от вирусните инфекции в детска възраст не налагат специфично лечение! Това правило не важи за грипът, който е най-тежката вирусна инфекция в детска възраст. По време на грипния сезон, ако детето изведнъж стане силно отпаднало и с висока температура – тогава след преглед педиатърът би трябвало да направи бърз тест за грип и ако той е положителен – да изпише специфично лечение през първите 48 часа. Моят съвет към родителите е да ваксинират ежегодно децата си с противогрипна ваксина.
Вярно ли е, че промяната в цвета на секретите – от прозрачен към зеленикав или жълтеникав цвят, е сигнал за развитието на бактериална инфекция и за започването на антибиотично лечение?
През първите дни от боледуването обикновено секретът от носа е по-скоро бистър, а впоследствие вирусната инфекция преминава и в носната лигавица, и започват да доминират отново нормалните бактерии от тази част на тялото. Това състояние е временно и се дължи най-вече на незрялата имунна система. Не се изписва антибиотично лечение на малко дете с гноевидна секреция от носа, което изглежда здраво и активно. Честата употреба на антибиотици води до развитие на антибиотична резистентност.
Кога се налага взимането на носен секрет?
Микробиологичното уточняване обичайно не се налага при деца с остри или хронични ринити и риносинуити, които протичат без усложнения. Показания за микробиология са: тежко протичащо боледуване и дете в критично състояние, остро боледуване и дете, което не се повлиява от терапията през първите 48-72 часа, наличието на гнойни усложнения. Това са и показанията за провеждане на венозна антибиотична терапия. В редки случаи, когато децата имат астма, бронхит или отит може да се наложи изписване на антибиотик през устата, но е важно курсът да бъде 10-14 дни или поне 7 дни след отшумяване на симптомите.
Какви опасности крие хремата – как да разберем, че има усложнения и кога се налага консултация с лекар?
В детска възраст хремата се свързва с вирусни инфекции, а усложненията обикновено са бактериални и настъпват към края на първата седмица. Такива усложнения обикновено са гнойни и налагат антибиотично лечение. По литературни данни около 5% от децата имат някакви усложнения. Консултация с лекар се налага в случаите, когато общото състояние на детето се влошава и проведеното до момента лечение не води до оздравяване.