Майчиният инстинкт: вроден ли е?
Това, което обикновено разбираме като майчин инстинкт, е силната емоционална връзка между майката и бебето. Това нещо зададено ли е или се придобива? Защо някои майки твърдят, че при тях такъв усещането за майчинство липсва? По темата за майчиния инстинкт разговаряме с психолога Аглая Рангелова.
Какво представлява майчиният инстинкт?
Силна връзка връзка между майката и бебето, бихме отговорили веднага. Също така наличието на определено поведение от страна на майката – даване на безрезервна любов, силно желание да се държи по определен начин – да закриля бебето, да го успокоява, да го храни, да го гушка.
Ако жената смята, че трябва да роди, защото обществото го изисква, или възрастта настъпва, или за да не е сама, тогава не говорим за майчин инстинкт. Това е по-скоро опит да отговори на изисквания и норми на обществото, а не на собствените нужди.
Нуждата на бебето от защита и грижа е един от компонентите на майчиния инстинкт. Включва желанието тя да помогне, нахрани, защити детето от външни заплахи и негативни влияния. Необходимостта от взаимодействие с бебето и силната обич, възприемане на нуждите и желанията на бебето пред своите собствени – всичко това са други компоненти на майчиния инстинкт.
Важно е да нямаме високи очаквания към себе си за следродилния период, защото това е време на промени – хормонални, семейни (в структурата, състава на семейството), промяна в режима на ежедневието, което води до чести промени в настроението. При някои жени може да се появи чувство на вина за това, че липсва моменталната любов и отдаденост към бебето, но това не е липса на майчин инстинкт.
Вроден ли е майчиният инстинкт? От какво се пробужда?
Не е случайно това, че малките момиченца от най-ранна възраст започват да си играят с кукли. Майчиният инстинкт е дълбоко скрит във всяка жена, предварително програмиран и готов да се развива, когато възникнат условията за това. Още през бременността мозъкът на жената започва да се държи майчински. Хормоните предизвикват промени, които се затвърждават с появата на бебето.
Майчиният инстинкт започва да се развива още по време на бременността, когато майката и бебето са едно цяло, когато жената усеща движенията на мъничето, общува с него, когато се подготвя за предстоящата им среща. Укрепването на майчиния инстинкт настъпва след раждането, когато мама прегърне своето бебе, нахрани го и започне да се грижи за него. И това е свързано както с психологични и социални фактори, така и с биохимични механизми.
В последно време много се говори за влиянието на окситоцина в пробуждането на майчиния инстинкт. Окситоцинът е химично вещество, образувано в неврони на хипоталамуса, което има влияние върху социалното поведение. Изключително важна е ролята му в преживяването на майчинството, тъй като участва в създаването на тази привързаност, отговаря за емпатията или умението да усещаме емоциите, за разбирането на неизречените нужди на бебето, за доверието. Окситоцинът предизвиква свиване на мускулите по време на раждането, което ускорява родилния процес, отговаря за производството и отделянето на мляко. Когато бебето засмуче зърното, мозъкът на майката произвежда окситоцин, който помага на млечните жлези да отделят кърма. Хормонът укрепва и връзката на майката с бебето след раждането. При кърмене чрез въздействието си върху мозъка окситоцинът успокоява майката и я подтиква да общува с детето и да проявява нежност към него. Прегръдката не само повишава неговото ниво в кръвта, но и увеличава производството му в мозъка (затова е известен и като хормонът на гушкането).
Значение за пробуждането на майчиния инстинкт имат и обкръжението, семейната среда и културните традиции на обществото. Например, ако майчинството се ръководи от повелята, че „детето се целува само докато спи“, прегръдките и погалването ще са оскъдни, което ще доведе до едно по-бедно преживяване на тази съкровена връзка.
Друг важен фактор за пробуждането на майчиния инстинкт е психологичният. Значение има опитът на жената в отношенията й със собствената й майка. Много по-лесно и пълно се пробужда инстинктът, когато жената има добър майчин модел, получавала е внимание, подкрепа, любов и адекватна грижа от родната си майка. Ако няма такъв, добре би било да го получи от друга жена с по-богат опит или специалист. Личностната зрялост също има значение – усещането й за жена, умението й да взема решения и да поема отговорност, способността й да формира нормални взаимоотношения.
Веднага ли с бебето се появява и майчиният инстинкт?
Обикновено всяка жена, както и обкръжението й очакват, че още от първия момент с бебето се появява и силната, неизмерима любов и знанието кога и какво да прави, кое е най-доброто във всеки един момент за детето… Всъщност, този процес е индивидуален. При някои жени майчиният инстинкт се появява в най-ранните етапи на бременността, при други – с раждането,при трети – по-късно.
Понякога заради високите очаквания, които сме си изградили, когато обкръжаващите твърдят за подсъзнателната връзка, която се появява с раждането, е възможно жената да усети разочарование защо при нея не се получава така. Всъщност, причините могат да бъдат различни. Например следродилна депресия, продължително отсъствие на пряк контакт с детето след раждането, физическа умора, напрежение в отношението между съпрузите, съмнение в това колко компетентен родител е, ограничения в личния живот.
Обикновено майката очаква едно мило, усмихнато и спокойно бебе, но често реалността се разминава с тази представа. С появата на детето семейният живот се променя завинаги. Нерядко майката изпитва трудности с новите изисквания, свързани с грижа за бебето, както и с възможността да балансира с другите отговорности. Променя се и социалният й живот. При някои независими жени е възможно да се появи страх от това какво ще се случи с кариерата им и неразбиране как ролята на грижовна и любяща майка ще се впише в модела на работещата жена. А нервността, страхът, апатията и неувереността в себе си пречат на младата майка да се подаде на положителните емоции. Несигурната привързаност у майката (изградена в нейното семейство) също затруднява приспособяването към родителстване.
Какво да правят жените, които нямат усещания за майчинство?
Първите месеци след раждането се считат за най-трудни, тъй като на жената й се налага да забрави за собствените си интереси и да отговори на нуждите на бебето. През този период тя има нужда от максимална подкрепа от мъжа, тъй като нивото на психологически и физически стрес у нея е много голямо. Двамата могат предварително да изговорят очакванията си за ролите, задълженията и хората, които ще им помагат. В случаите, когато мъжът липсва, е добре да потърси помощ (без жената да се притеснява и обвинява) от други подкрепящи фигури, например родителите. Важно е младата майка да не се опитва да поема по-голяма отговорност от тази, с която може да се справи, и да се съсредоточи в общуването с детето. Обикновено най-силните чувства към бебето възникват по време на контакт с него. Кърменето и гушкането са добри помощници в развитието на майчиния инстинкт.
Ако жената изпитва чувство за вина и понякога се улавя, че има мисли за несправяне, добре е да не забравя, че знанията за грижата не възникват като по чудо, а се учат всеки ден. Дори и в момента да не усеща майчиния инстинкт, е важно да откликва на нуждите и потребностите на бебето. Според педиатъра-психоаналитик д-р Доналд Уиникът „достатъчно добрата майка“ е тази, която през първите месеци на детето отговаря винаги, когато то я „повика“.
Добре е майката да отделя време и за партньора си – добрата и удовлетворяваща връзка с бащата на детето, силната емоционална близост и интимност с него също се свързват с по-ранното пробуждане на майчиния инстинкт.
Ако жената изпитва трудности да се справи сама, може да потърси помощ от специалист, защото разрешаването на личните проблеми и трудности и правилното отношение към нейната история и преживявания, може да й помогне да постигне хармония и да ‚позволи“ на майчиния инстинкт да се прояви.
Всичко е индивидуално
Времето, в което се пробужда майчиният инстинкт, е индивидуално за всяка жена. Защото за всеки е различен и периодът, в който да свикне с новите отговорности, да намери баланс между грижите за бебето и за себе си, време за партньора и работата си.