Помощ – детето ми има температура!
Какво трябва да знаете за високата температура, защо не бива да се плашите от нея, как да я мерите правилно и как да я свалите най-бързо? Повишаването на температурата при децата често се случва неочаквано или много бързо. Дошла сякаш от изневиделица, тя буди безброй страхове у родителите. Експертите обаче са категорични – повод за паника няма! Повишената температура е признак за надеждна имунна система, сигнал, че организмът на детето се бори с инфекцията. Затова най-добрият съвет е да не се избързва с температуропонижаващите средства, а трезво и спокойно да се прецени реалната ситуация.
Д-р Беличева, обясните ни какво точно представлява температурата, която създава толкова притеснения на родителите?
Високата температура е най-често срещаният симптом при детските заболявания, като появата й обикновено е свързана с протичането на вирусни инфекции. Често фебрилитетът се смята за синоним на болест и предизвиква разбираемо безпокойство у родителите. Той обаче трябва да се разглежда като проява на реактивност на организма към инфекцията, а не да се приема сам по себе си като болест. Именно поради това невинаги е необходимо да се въздейства с физикални или медикаментозни средства. Мерки за сваляне на температурата се налагат, когато тя е над 39ºС, защото бързо изтощава детския организъм. Над 41ºС тя вече става опасна и за мозъчните клетки. Високата температура е свързана с повишена загуба на вода поради ускореното дишане и потене. Ето защо, особено при малките деца, е необходимо да се засили приемът на течности, предимно вода и хладен чай. Желателно е също така да се ограничи приемът на протеини, калорийният внос става предимно за сметка на дълговерижните въглехидрати.
Кои са най-честите причини за температура?
В детска възраст най-честата причина са инфекциите, като до 3-годишна възраст в над 90% от случаите това са вирусни инфекции. При по големите деца зачестяват и случаите на бактериални инфекции, проявяващи се с остър тонзилит, пневмония, пиелонефрит и др., като нерядко са предшествани също от епизод на остра вирусна инфекция, отслабила защитните сили на детето. Много по-рядко фебрилитетът е изява на системни, ендокринологични или злокачествени заболявания.
Как да се отчита правилно температурата, кои са основните правила?
Меренето на температурата ректално се практикува главно до едногодишна възраст, а при по-големите деца се мери аксиларната температура (под мишницата). Оралната и ректалната температура се приравняват към аксиларната, като се изважда половин градус от измерената стойност, тъй като в телесните кухини е по-топло от повърхността на тялото. При поставяне на термометъра в аксиларната ямка трябва да се внимава кожата да не е потна, както и да не се защипва дреха, защото това би довело до фалшиво занижени стойности.
Съдейки по вашата практика, какъв термометър или метод на мерене бихте препоръчали като най-точен?
Напоследък дигиталните термометри ни улесняват, като според наблюденията ми най-точни са ушните. За да бъде меренето успешно, е необходимо ушната мида да се придърпа назад, за да се изправи ушният канал. Родителите често сравняват резултатите от различните методи или уреди, а постоянното мерене изморява и изнервя детето. Точност до една или две десети от градуса не е определяща за избора на лечебно средство. Препоръчвам с целувка по челцето да се прецени дали детето е необичайно топло и чак тогава да се използва термометър. Друг ориентир е изстиването на крайниците – при покачване на температурата капилярите се свиват, а централната температура на тялото нараства и се получава разлика между топлината на челото и тази на крачетата и ръчичките.
Преди да се даде температуропонижаващо средство, е редно да се изчака крайниците да се затоплят, защото това е знак, че фебрилният пик е достигнал окончателната си стойност и така изборът на антипиретик би бил най-точен. Прибързването често налага за един фебрилен епизод да се дадат два медикамента през час, което не е желателно. Минималният интервал за повторение на лекарствения прием е 4 часа!
Коя температура е „висока“ при бебетата и малките деца?
Обикновено се приема, че 37ºС е нормалната телесна температура, но понятието „нормална“ невинаги е еднакво при отделните индивиди. Също така трябва да се има предвид, че средната стойност на базалната температура при малките деца е по-висока от тази при по-големите деца и възрастните. При 50% от 18-месечните деца дневната пемпература достига до 37,8ºС без заболяване. След 2-годишна възраст се наблюдава тенденция към понижаване на температурата, като постепенно тя се „нормализира“ до границите, характерни за възрастните.
Стойностите на температурата определят и поведението ни. Ако не надминават 38,5ºС, не се изисква даването на антипиретик – достатъчно е само детето да се съблече по бельо и да се поощрява приемът на течности. За висока се счита температурата над 39ºС, при която се изисква да се вземат физикални мерки – обтриване на тялото с влажна кърпа, поставяне на торбички със студена вода по хода на големите кръвоносни съдове (шията, под мишниците, ингвиналните гънки) или обливане на тялото с хладка вода (температурата на водата трябва да е с два градуса по-ниска от тази на детето) за около 4-5 минути. Медикаментите, които се прилагат, са от групата на антипиретиците – парацетамол, ибупрофен, аналгин. Те трябва да се използват умерено и за недълъг период от време, защото продължителната им употреба потиска костномозъчната функция и крие риск от усложнения.
Кога се налага спешна консултация с лекар?
При наличие на температура със стойности над 40ºС или с продължителност над 3 дни, при повтарящи се гърчове, обща отпадналост извън фебрилните епизоди, обрив, промени в съзнанието, повръщане, непрекъснат плач…
Кое е първото, което трябва да се направи при температура над 40ºС и фебрилен гърч?
При установяване на висока температура се избира антипиретик като ибупрофен и метамизолал. Ако тя се задържа или продължава да се повишава, трябва да се предприеме физикално охлаждане – обвийте голото дете в чаршаф, намокрен в студена вода, така че да няма контакт между кожата на крайниците и на тялото и топлината да се задържа в гънките. При затоплянето на чаршафа веднага го заменете с нов.
Практиката доказва, че за 2-3 смени температурата се повлиява. Ако се забавите поради страх от простуда, детето може да получи фебрилен гърч вследствие на дразненето на нервните клетки от високата температура. Ако решите да тръгнете към лекарския кабинет, в никакъв случай не отрупвайте детето с дрехи и не го завивайте с одеяла! Така ще допринесете за ново повишение на температурата.
Между 2 и 5% от малките деца (най-често между 3-месечна и 3-годишна възраст) реагират на фебрилитета с гърч. Обикновено това са краткотрайни и доброкачествени гърчове, които спират спонтанно и не оставят трайни последици. При започнал гърч е задължително да поставите детето в странично положение с отметната назад глава, да осигурите достатъчен приток на свеж въздух в помещението, да отбележите продължителността на гърча и наличието на прояви като асиметрия на движенията.