Играта – храна за детския мозък
Неслучайно мнозина специалисти по ранно детско развитие определят играта като храна за детския мозък. Тя е толкова важна за мъниците, колкото са важни и храната, грижите, любовта. Какви са ползите от нея за развитието на детето, какви видове игри са подходящи в различните възрастови групи и как като родители можем да стимулираме детето да играе? Отговор на тези въпроси потърсихме от Росица Богалинска-Петрова, която ни въведе в света на безспирните детски игри.
Какво представлява играта?
Играта е универсалният език на детството! В нашата организация дълбоко вярваме, че тя е най-важното занимание за всяко дете, защото чрез нея малчуганите учат и се развиват, изграждат връзки с родителите и връстниците си, разбират другите и проумяват заобикалящия ги свят. За хлапетата играта е това, което за нас, възрастните, е работата.
Играчките, които използваме в програмите си за ранно детско развитие, са ярко обагрени, дървени, образователни, но често казваме на родителите, че за едно дете най-важното е да бъде насърчавано да дава воля на въображението си и да му бъде осигурено пространство, в което да го развихря. Затова и ролята на родителите е именно такава – да разбират значението на играта за развитието на тяхното дете и да го подкрепят в тези му занимания. Още Платон е казал „избягвайте принуждението и оставете децата да играят“…
Кое прави играта толкова важна за физическото, психическото и емоционалното здраве на децата?
Играта е толкова важна за правилното детско развитие, че в чл. 31 от Конвенцията на ООН за правата на детето е провъзгласена като „право на всяко дете“. И причината за това е, че тя има ключова роля за усъвършенстването на петте области на развитие – фина моторика, обща моторика, когнитивна, комуникативна и социално-емоционална област. Затова на мъниците трябва да им бъде дадена възможност за игра още от раждането… Любопитно е, че през първите три години от живота мозъкът създава толкова невронни връзки, колкото през целия останал живот.
Играта не просто допринася за развитието на детето, но му помага да придобие и безценни социални умения – споделяне, търпение, самодисциплина и толерантност. Спонтанната игра помага на децата да се научат да работят в група, да споделят, да преговарят, да разрешават конфликти и да развиват умения за отстояване на мнението си. Когато играта е направлявана от детето, то се учи да взема решения, да напредва със свой собствен ритъм, да открива и опознава интересите си и в крайна сметка, да участва пълноценно в постигането на целите си.
В нашата работа ние използваме играта и играчките на различни места с различна цел. Имаме оборудвана стая за игра в детското отделение на МБАЛ – Търговище и виждаме безспорните ползи за децата – те понасят по-леко болничния престой, манипулациите, общуват помежду си, родителите им се чувстват по-спокойни. В детската яслена група на ОДЗ програмата ни “Библиотека на играчките” улеснява прехода на децата към детската градина чрез използването на познати играчки и подходи.
Какви видове игри има?
Най-важно е играта да бъде свободна. Прекаленото планиране и програмиране на игровите дейности може да попречи на ползите от тях. Тъй като играта е вродена у всяко дете, няма „правилен“ или „неправилен“ начин да се играе. Децата могат да използват въображението си, за да си измислят игри и да общуват помежду си, без това непременно да включва намесата на възрастен. Те могат да играят сами или с други деца. Детската игра може да включва или да не включва играчки, както и да има или да няма краен продукт. Тя може да бъде повърхностна или задълбочена, динамична и енергична или тиха и съзерцателна… Както казва един познат татко в разговорите ни за децата и техните игрови предпочитания: „Единият ми син обича буйните игри, а другият може с часове да върти между пръстите си листо и да съзерцава нишките му“.
От каква възраст децата започват да играят?
Детето започва да играе още от раждането си, това е неговият начин да учи и да се развива. Разбира се, в началото то прекарва по-голямата част от денонощието в сън и хранене, но постепенно започва да се заглежда в заобикалящите го предмети и най-вече – в човешките лица. Това е ключов момент в неговото развитие. Малкото бебе използва лицето на мама като огледало – майката инстинктивно имитира изражението и звуците на мъничето, което за него е вид игра, в която се учи да общува и да надгражда уменията си. Забележително е колко умни са бебетата и как с всеки изминал месец подобряват своята координация и увереност!
Как играят децата през различните етапи от своето развитие?
Истинската игра в нейния по-буквален вид започва към петия месец от живота на детето. Тогава то започва да хваща предмети, когато бъдат поставени в ръчичката му или когато само ги докосне с ръка.
Към края на първата година детето става все по-сръчно и координирано. То вече може да пълзи или да ходи. Започва да изучава света, като обикаля, докосва и разглежда предметите. Предпочита да се заиграва само, да драска спонтанно с молив, да тегли играчки след себе си. Характерни за този период са бързите промени във вниманието му.
Към втората година детето започва да играе с топка и това става една от любимите му игри – отначало то я търкаля по пода, а след това се научава да я хваща и да я подава. По това време детето вече има около 30-40 думи в речника си и започва да разговаря с куклите и плюшеното мече, да разглежда с особен интерес книжките с картинки. За този период е характерна т. нар. паралелна игра – детето играе близо до другите, но не с тях. Говори си само, докато играе, не търси помощ, предпочита да играе с пластилин, да нанизва мъниста. Промените във вниманието му спират да бъдат така резки и бързи.
Между втората и третата година се наблюдава преход от предметната игра към сюжетно-ролевата – детето прави къща за куклата и играе на „семейство” или на „чичо доктор”. Подрежда обзавеждането на къщичката в смислени групи и използва фигурки, за да отиграва прости сюжети от ежедневието, които често заимства от живота на възрастните. И в този период все още преобладава паралелната игра.
През четвъртата година сюжетно-ролевата игра продължава да бъде най-важна за детето, като то я надгражда и драматизира. Сюжетите се усложняват, правят се първите опити за куклен театър, като се пресъздават преживелици – рождени дни, правене на сладки и др. Речникът на детето значително се е обогатил и то започва да води подробен диалог с партньора в играта – истински или въображаем. Наблюдават се наченки на споделянето и кооперативната игра, като предпочитанията клонят към деца от същия пол. През този период детето започва да се справя все по-добре с пъзелите, кубчетата с картинки, конструкторите и мозайките.
През петата и шестата година сюжетите и ролите се усложняват. През този период на дневен ред идват игрите с правила. Правилата отначало са включени в сюжета, а по-късно стават специални и се установяват предварително. На тази възраст децата обичат да изрязват и залепят, да са ангажирани с „проекти“, които да пренасят на следващия ден. Играта вече включва от две до пет деца, приятелствата се заздравяват, появяват се съперничеството и съревнованието. Привлекателни стават игрите на открито, чрез които детето опознава природата.
Какво бихте посъветвали родителите, каква трябва да бъде тяхната роля в играта – на странични наблюдатели или на активни участници?
Ролята на родителите в ранното детство е основна и незаменима. Мама и тати са не само най-важните хора в живота на детето и негови ролеви модели, но и източник на стимули, които му помагат да развие въображението и речта си. Времето, прекарано в игра с децата, изгражда връзка, която продължава през целия живот. Това дава на детето усещането, че е специално, ценено и обичано и в същото време помага на родителя да опознае уникалността на своя наследник. Ето защо родителите никога не бива да забравят, че играта е изключително достъпен и лесен инструмент, с който могат да си служат навсякъде и в различни ситуации. Тя е ключът към детския свят, в който са валидни правилата на детето. Затова, родители, оставете детето да ви води, задавайте въпроси, бъдете непредубедени, не преигравайте и се забавлявайте заедно!