За играта и децата

Какво обича да прави най-много всяко дете? Да играе, разбира се. А играта е много важна както за физическото, така и за интелектуалното развитие на мъниците. Играта не е губене на време, а жизненонеобходима за детето – почти толкова, колкото и храната. С психолога Бригита Михайлова разговаряме за особеностите на детската игра – кога малкото човече започва да играе, на какво играе в различните възрасти, има ли момичешки и момчешки игри…

 

Какво представлява играта и защо е толкова важна за децата?

Играта е много важна за интелектуалното развитие и емоционалния баланс на децата. Чрез играта мъниците развиват своето въображение, фантазия, памет, език, самостоятелност, логическо мислене, наблюдателност, сръчност, бързи и адекватни реакции, както и усет за справяне в определени ситуации. Разбира се, чрез играта децата се развиват и физически.

Детската игра е преход към реалния свят на възрастните. Тя възпитава, тя променя поведението на мъника чрез упражняване на неприсъщи до момента форми на поведение, тя социализира.

 

Кога децата започват да играят?

Още от първите месеци след раждането. Първоначално детето започва да се заглежда в образи, после в обекти, движещи се бавно в зрителното му поле, а малко по-късно – да хваща играчки, висящи над креватчето му, и да хвърля на земята различни по тегло, форма и размер предмети, наблюдавайки как падат и какви звуци издават. Използвайки своите сетива за допир, слух и зрение, детето развива важни пътища в мозъка, отговорни за неговото интелектуално развитие.

 

Как играят децата през различните етапи от своето развитие?

Между 12-ти и 18-ти месец. Детето започва да ходи, но в началото е нестабилно. Затова е чудесно да бъде предложена играчка, която стимулира движението – играчка, която е на колела и може да я бута.

Между 18-ти и 24-ти месец. Детето развива своята фина и груба моторика. Играе с въображаеми предмети. Грубата моторика се развива чрез скачане, тичане, катерене. Фината моторика чрез всяка игра, която включва движение на пръстите/ръцете. Например – рисуване с пръсти, с тебешир или молив, игри, включващи заучаване на движения с ръцете, подаване на топка, подреждане на пъзел от две части.

Между 2 и 3 години. Детето започва да се социализира и да общува с другите деца. Все още фината и грубата моторика са нестабилни. Подходящи игри в този период са: каране на колело с три колела за повишаване силата на различните мускулни групи и развиване на чувството за пространство и баланс, катерене, тичане, игра на топка. Разноцветните мъниста за нанизване развиват сръчността и координацията. Също така рисуване с бои, моливи, в пясък. Подходящи са и игрите за сортиране на предмети по големина, цвят, форма, също така конструктори, пъзели, апликации, работа с пластилин, глина. За момиченцата са интересни игрите с кукли за обличане и събличане, детските сервизи за готвене. Измислените игри също са прекрасни – например на чичо доктор, на магазин (парите са примерно листа от дървета) и т.н.

Между 4 и 5 години. Детето разширява и обогатява речника си. Подходящи са всякакви игри, чрез които се учат нови думи. Засилва се интересът към книжките за оцветяване, кукления театър и готвенето с мама. Детето вече може да си играе само с един партньор и възприема приятеля си като себеподобен.

Между 5 и 8 години. Детето започва да играе активно с другите деца и да организира съвместно с тях общи игри. През този период то се учи да взима и да дава. Подходящи са игрите, свързани с четене, писане и смятане, както и настолните игри.

Между 9 и 12 години. Детето започва да търси игрите в група. Това е възрастта, в която се открояват лидерите и се изграждат приятелствата. Емоционалните преживявания стават значими. Изграждат се социални умения.

 

А каква е ролята на мама и тати в игрите?

За малките деца играта е по-ценна и полезна, когато в нея участва и възрастен. По този начин мъниците получават ценна информация кое поведение е приемливо и кое не е, научават се да общуват, да разбират кое е правилно и кое е грешно, учат се на нови думи, проговарят по-бързо. Освен това, малките деца, играейки с мама и татко, имат усещането за спокойствие и сигурност, а родителите пък научават повече за своето дете – дали е активно, комуникативно, доминиращо.

 

Ако по време на игра възникне проблем между децата, редно ли е родителите да се намесват или децата могат да се справят и сами?

При възникване на проблем между децата по време на игра, особено при по-малките, трябва да се намеси възрастен, още повече, ако ситуацията е свързана с агресия. Така децата се учат на правила и ценности.

 

Има ли полезни и вредни игри?

Полезни са всички игри, които развиват креативността. Но, за съжаление, има и вредни детски игри – игрите, които задават негативни модели и насилие.

 

От колко играчки се нуждае детето?

За да се заиграе в истинския смисъл на думата, на детето не са му нужни много играчки. Дори напротив – когато играчките са по-малко, то се научава да бъде изобретателно и да използва въображението си, научава се още на комуникативност, грижа и емоционална свързаност.

 

Когато оставим децата сами, трябва ли да се притесняваме, че те скучаят?

Не, не трябва да се притесняваме, че остават сами в детския кът с играчките. Така детето се научава на самостоятелност и на умението да си създава собствен комфорт. Всеки има нужда от лично време и пространство. Разбира се, все пак е хубаво да наблюдаваме децата, но най-вече с цел безопасност.

 

Има ли момчешки и момичешки игри?

Играчките не бива да се делят на мъжки и женски. На детето трябва да му се даде възможност да играе с различни играчки. По този начин то се учи на уважение и толерантност към избора на другия. Например едно момиче, когато играе с конструктор, развива своето пространствено мислене, а едно момче, което си играе с кукли, може да стане лекар или дизайнер. Родителите трябва да знаят, че играчките не влияят и не разкриват сексуалната ориентация на детето. Нека мъниците да изразяват свободно своите емоции и да имат възможност да играят с каквото им харесва.