2 дни на градина, 2 седмици вкъщи
Родителите често се оплакват, че децата им са започнали да боледуват чак след тръгването на ясла/детска градина…
Да, като педиатър доста често чувам това от родителите. Смятам, че причините са комплексни и не е редно да се обвинява детската градина, защото тя е естествен етап от развитието на децата. Не бива да забравяме че, боледувайки,детето изгражда своята имунна система, и че адаптацията на всеки организъм към околната среда се случва през ранното детство, тоест има съвпадение с времето, когато децата започват да посещават детските заведения.
Разбира се, близкият контакт в затворени помещения също допринася за по-интензивната обмяна на вируси и бактерии. Но това има позитивен ефект върху имунната система – по този начин детето изгражда естествения си имунитет и в по-късна възраст (около 6-7 години)честотата му на боледуване рязко ще намалее.
Част от причините за честото боледуване в ранното детство трябва да търсим в хранителните навици на родителите, на бременната жена, на самите деца. Доказано е, че храненето на бъдещата майка се отразява върху развитието на плода и че най-добрата храна за новороденото е майчината кърма, която съдържа ценни съставки, защитаващи кърмачето, докато собствената му имунна система не започне да функционира адекватно. Безразборното хранене на децата с непригодна за тяхната несъвършена храносмилателна система храна също е неприемливо.Тази физиологична незрялост (до около 3-годишна възраст)е причина за високата пропускливост на чревната бариера за вируси, бактерии, алергени и други химични агенти. Това обяснява по-високата честота на чревните заболявания в тази възраст.
Допълнителни фактори, които влияят на по-високата заболеваемост в ранна детска възраст, са комплексът от гени, които наследяваме, климатичните фактори и замърсяването на околната среда(според данни на СЗО 60% от градското население на България е изложенонаопасновисокиконцентрациинафинипраховичастицивъввъздуха), традициите в отглеждането и възпитанието на децата, навлизането на постиженията на химическата промишленост в хранителната индустрия, което води до натоварване на човешкия организъм с множество силни алергени…
Всъщност, колко често е нормално да боледува едно дете в ранна детска възраст?
Няма еднозначен отговор на този въпрос. В САЩ например се приема за нормално детето да боледува 6-8 пъти годишно, докато в България се смятат за допустими около 4-6 боледувания за година.Но също така е важно не само колко пъти, а и от какво боледува детето.
Защо хремата и кашлицата са двете най-често срещани оплаквания при децата, посещаващи ясла и детска градина? Трябва ли да ги приемем като нещо обичайно?
Има различни видове хрема и кашлица и не бива да ги приемаме като нещо обичайно, докато не бъде поставена диагноза, а понякога това може да отнеме време.За да бъде съкратен този период, важно е родителите да знаят за какво да следят, когато детето им е болно, и да споделят с педиатъра дори незначителни (по тяхна преценка) факти.
Главният виновник за хремата и кашлицата е морфологичната и функционална незрялост на детския организъм, в частност на лигавиците на дихателната и на храносмилателната система. Много важна роля има и контактът между голям брой деца, което благоприятства лесното предаване на вируси, бактерии и паразити в процеса на игра.
Допълнителни фактори са:
- аденоидната вегетация, т. нар. „небна тонзила”(типичен за ранното детство проблем), която често предизвиква усложнения от страна на носа, гърлото и ушите – хронично нарушено носно дишане и сънна апнея, които водят до ниско кислородно насищане на кръвта, което рефлектира върху всички органи и системи;
- неспазването на здравословен дневен режим на децата – те играят все по-малко време навън, от първите месеци са „облъчени” от мобилни телефони, телевизори и компютри, заспиват късно, с което се нарушава продължителността и ефективността на нощния сън, чиято основна роля е да възстанови защитните сили на организма;
- ГЕР (гастро-езофагеален рефлукс) – зачестява във връзка с неправилния режим на хранене, затлъстяването, както и поради употребата на храни, богати на консерванти, оцветители и овкусители;
- зачестяването на алергичните заболявания и техния ефект върху протичането на обичайните за ранното детство заболявания. По данни на СЗО към 2020 г. всеки втори човек на планетата ще има изразени алергични прояви, налагащи системно лечение;
- бързото връщане в колектива – веднага след приключване на лечението, въпреки че все още не се е възстановило напълно, детето се води веднага в детското заведение. С това рискът от нова инфекция нараства. Например след боледуване от остър бронхит, бронхиолит или пневмония, белият дроб възстановява своята морфологична цялост в рамките на един месец.
Много често на детето се поставя диагнозата „задна хрема“. Какво точно означава това?
Това понятие не е диагноза, а симптом, често съобщаван от родителите и типичен за ранната детска възраст. Той означава възпалителен процес, засягащ задната част на носа. Педиатърът трябва не само да провежда лечение на симптомите, а да потърси първопричината, която ги е предизвикала. Изследването на носен и гърлен секрет са в помощ на диагнозата. От носа и гърлото на всеки човек, по всяко време могат да бъдат изолирани бактерии, но зависи кои са те, дали са единични колонии или масово са населили носната лигавица, какви симптоми причиняват. Най-честите причини за „задна хрема” са хроничен аденоидит, алергичен ринит, риносинуити, гастроезофагеален и екстраезофагеален рефлукс. Лечението е съобразно причината и общото състояние на малкия пациент. Важно е горните дихателни пътища да се поддържат нормално проходими.
В кои случаи се налага взимане на гърлен или назален секрет? Имате ли наблюдения кои бактерии се изолират най-често и какви заболявания провокират?
Лабораторните и микробиологични изследвания са само в помощ на диагностично-лечебния процес. Получените резултати носят различна информация, която се разчита от педиатъра и по негова преценка се назначава лечение. Все пак не лекуваме лабораторни резултати, а пациент. Точно поради повишена честота в ранна детска възрастна заболяванията, причинени от Стрептококус пневмоние и Хемофилус инфлуенце, срещу тях има създадени ваксини, приложението на които предпазва децата от тежко протичащи инфекции на ушите, белия дроб, мозъчните обвивки и мозъчното вещество.
Разкажете ни повече за другите често срещани в т. нар. градинска възраст заболявания!
Най-чести са заболяванията на дихателната и храносмилателната система.Обичайните причинители са най-често вируси и бактерии, по-рядко – гъбички и паразити.
Ларингитът е възпалителен процес на гласните връзки, причинен от вируси, бактерии или алергени. Според степента на изява понякога може да бъде животозаплашващо състояние.
Ангината е възпалителен процес на небните тонзили. Тя може да е самостоятелно заболяване или да е симптом на друго заболяване – напр. инфекциозна мононуклеоза, скарлатина. Налепи по тонзилите може да се наблюдават и при гъбична инфекция, която често последва продължителното антибиотично или локално стероидно аерозолно лечение. Има значение каква площ покриват налепите, с какъв цвят са, как изглеждат, както и други придружаващи симптоми.
Инфекциозната момонуклеоза (нарича се още „болест на целувката”) се причинява от вируси от групата на херпесвирусите. Тя е заболяване на целия организъм, но основните прояви са отстрана на лимфните тъкани и органи. Диагнозата невинаги може да бъде поставена при първия преглед, необходими са по-разширени кръвни изследвания, а лечението се определя от тежестта на проявените симптоми – може да има силно затруднено дишане поради оток на горните дихателни пътища, силна отпадналост, двустранно увеличени шийни лимфни възли, коремни болки, увеличени слезка и черен дроб, жълтеница.
Детската градина върви в комплект и с шарките…
Детските шарки са няколко. Вариолата, благодарение на ваксината, е изкоренена като заболяване. Морбили и рубеола са други две ваксинопредотвратими шарки, за които има ефективни ваксини, включени в нашия имунизационен календар. Най-често срещаниса варицелата и скарлатината. Варицелата е вирусно заболяване с изключително висок контагиозен индекс (силно заразно заболяване), водещо до спад в имунитета през първите 3 месеца след преболедуването. Дали ще протече с оскъден или обилен мехурчест обрив с бистро или гнойно съдържимо, дали ще провокира усложнения (пневмония и/или отит) – зависи от защитните сили на организма.
Скарлатината не е с висок контагиозен индекс. Започва с висока температура, гноен тонзилит, последван от обрив с характерна локализация и последващо „трицевидно лющене на кожата” и т. нар. „малинов език”. Ако не се проведе адекватно лечение, може да причини заболявания предимно на сърдечно-съдовата и отделителната системи.
Как детето, посещаващо детска градина, да е по-здраво?
Най-важно е родителите да осигурят здравословен хигиенно-диетичен режим на децата си, посредством който организмът да може сам да изгражда и възстановява имунитета си.Изключително важна е и средата, в която отглеждаме децата – когато те имат обич и сигурност, по-рядко ще преживяват психически стрес, съответно и по-рядко ще боледуват. И за финал, един съвет към родителите – изберете педиатър, на когото имате доверие и с когото спокойно и адекватно може да споделяте притесненията си относно здравословното състояние на децата ви.