Сладките храни: кога, как и колко?
От каква възраст можем да даваме сладки храни на детето? А в какво количество? И още – защо децата така лесно се пристрастяват към тях, до какви неприятности може да доведе прекомерната им употреба и има ли полезни сладки храни… Отговор на тези въпроси потърсихме от диетолога д-р Цветан Димитров.
Oт каква възраст можем да започнем да даваме на детето сладки храни и под каква форма?
Възрастта за прием на сладки храни у нас е сравнително ниска. Почти няма дете, което около края на първата си годинка вече да не е опитало някакъв предложен от роднините му сладкиш. Българският родител започва да култивира вкуса на детето си към сладките храни именно от тази възраст, която категорично е твърде ранна. Тук е мястото обаче да се отбележи, че няма кой знае какво значение дали детето е започнало да хапва сладкиши на 2 или на 3 години, по-важно е каква точно сладка храна приема.
Българските родители трябва да знят, че в детските заведения предлагането на сладки храни на децата е забранено с два нормативни документа на здравното министерство – Наредба №2 и Наредба №6, съответно за яслените и градинските групи.
Защо децата толкова лесно се пристрастяват към сладкото?
Не само децата, а и възрастните се пристрастяват лесно към сладкото. Храненето е хедонистично удоволствие – колкото по-вредна е една храна, толкова по-вкусна е и съответно – толкова по-любима. А децата са подложени и на ужасяващ медиен натиск. Ако се загледате внимателно, ще откриете реклами, в които дете на около три години твърди, че то самичко (а не майката) взема решения за това какво да си купи в магазина и уверено се насочва към сладките артикули. И да не забравяме ниската хранителна култура на населението… Студентите по медицинските специалности са единствените в България, които изучават професионално здравословното хранене, но само за един семестър. Подобен предмет липсва в и без това претрупаните учебни програми на учениците.
В какви количества трябва да присъстват сладките храни в менюто на децата спрямо възрастта им?
Отговорът на този въпрос се намира в друг нормативен документ на Министерството на здравеопазването – Наредба №23 за физиологичните норми за хранене на населението. Там е указано за всяка възраст колко трябва да са високи децата, колко да тежат, колко килокалории да приемат на денонощие и в колко хранителни приема, колко въглехидрати да присъстват в менюто, колко захар да има в него. Най-общо може да се каже, че въглехидратите са основният макронутриент в менюто на хомосапиенс и осигуряват между две трети до три четвърти от калорийния му прием. Калориите от бяла захар са 10% от общото дневно количество.
Има ли полезни сладки храни?
У нас полезното и вредното някак се размиват на фона на прекаляването със сладки храни. Важно е да се знае, че дори вредните сладки храни, ако се приемат в допустимите количества, може да присъстват в храненето на детето. А иначе, да, има и полезни сладки храни. Подходящи за децата са млечните напитки с натурална плодова съставка над 6%, сладката и конфитюрите с над 60% плодова база, млечните и нишестените кремове, млякото с ориз, крем карамелът, медът, вареното жито, пълнозърнестите хлебни изделия.
А кои сладки храни би трябвало да се избягват?
За съжаление, у нас се прекалява със захарните, сладкарските и шоколадовите изделия – вафли, кроасани, сухи пасти, всякакви десертчета в опаковки, кексчета, бонбони, пасти, торти, баклави, тригуни, еклери… Когато пациентите попаднат в кабинета на диетолога, в над 90% от случаите изброените по-горе храни присъстват в значителни количества в менюто.
Вярно ли е, че захарта разваля детските зъбки? До какви други проблеми може да доведе консумацията на сладко?
Това, че захарта разваля зъбите, не е никаква тайна, но като че ли у нас все още има хора, които не знаят това или го пренебрегват. Увреждането на зъбния емайл улеснява образуването на кариеси, които водят до всякакви проблеми – лош дъх, грозни черни зъби, болки, чести посещения при стоматолога… Високият прием на сладки храни обаче води и до много по-опасни от кариеса заболявания – затлъстяването и придружаващите го заболявания (сърдечносъдови, мозъчносъдови, ракови) се нареждат сред водещите причини за смъртност в страната. Така че сладките храни могат да бъдат наистина много опасни за здравето, когато с тях се прекалява и се консумират без мярка.
По кое време на деня е най-добре да се предлага сладко на децата?
Няма точно определено време от деня за консумация на сладки храни. Предлагането им би трябвало да е съобразено с активността на детето – предвид освобождаването на много енергия при преработката им в организма, въглехидратите на захарна основа са подходящи за консумация непосредствено преди периодите на повишена двигателна активност.
По отношение на шоколада – от каква възраст може да се дава и в какви количества?
Ако съм родител на малко дете и нямам медицинско образование, първо бих попитал личния си лекар. Той познава развитието на детето, наясно е с евентуалната му алергична предиспозиция, преценява ръста и теглото му. Не, че в България някой го прави… Ние просто плуваме в шоколадово море… Това изделие изисква придобиване на задължителна култура за консумацията му още от най-ранна възраст. В противен случай любителите ги очаква посещение при диетолога. Иначе, колкото по-късно започне консумацията на шоколад, толкова по-малък е рискът от развитие на алергия.
Ако детето все пак прекалява със сладкото, какво биха могли да направят родителите? С какво може да се замести желанието за сладко?
Ако детето прекалява със сладкото, родителите имат проблем, и то сериозен. Ако не настъпи промяна в хранителния режим на детето, най-вероятно за в бъдеще го очакват доста неприятни изживявания – психически тормоз, липса на приятели в ранната детска възраст, ниска самооценка, изпадане в депресивни състояния около пубертета, риск от ранно развитие на хипертонична болест и захарен диабет (особено при наличие на наследствена обремененост), по-лоша професионална реализация, по-трудно създаване на семейство, евентуален престой пред кабинетите по инвитро за някои от младите дами…
Желанието за сладко не може да бъде заменено с нещо друго. То е уникално, за него има определена група рецептори по езика, които реагират само на този вкус и изискват да бъдат „употребявани”. Единственият начин за борба е цялото семейство задружно да приеме модел на поведение, при който никой не консумира тази храна, тя не присъства в дома, обръща се внимание на роднините, приятелите и учителите за проблема, провеждат се консултации с диетолог и психолог. Намира се нещо друго, което да ангажира вниманието на детето и да му доставя удоволствие – спорт, туризъм и т. н. Тази битка е изключително трудна, а сладките храни са съсипали повече човешки животи от Втората световна война.