Защо са необходими ваксините?
Напоследък все по-често се спори за положителните и отрицателните страни на ваксините за деца. Необходими ли са те или не, носят ли риск от странични реакции и доколко възпрепятстват появата на даденото заболяване – все въпроси, върху които се дискутира и спори у нас, а и в световен мащаб. Какво представляват ваксините и как участват в изграждането на имунитета, попитахме председателя на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ.
Какво представляват ваксините и как участват в изграждането на имунитета?
Ваксината е средство за повишаване на имунитета на организма към специфичен патогенен микроорганизъм. Тя действа, като „научава“ имунната система да разпознава и запомня бактериалните и вирусните агенти.
Имунитетът на всеки здрав човек се развива, като тялото му произвежда антитела срещу различни чужди агенти (вируси, бактерии, паразити). След като веднъж се е сблъскала с чужд агент, имунната система го запомня („имунна памет“) и когато отново го локализира, го разпознава по-бързо и веднага започва да произвежда специфичните антитела. За да стане това по естествен път, е необходимо човек да преболедува съответното заболяване. Мисията на ваксините е да симулира, че болестта е попаднала в организма дотолкова, че да не го зарази, но да предизвика имунен отговор. Затова след ваксинация срещу определен патоген, при следваща среща с него или изобщо не се развива болест, или тя протича много леко.
Какви са видовете ваксини?
Ваксината обикновено съдържа агент, който прилича по структура на болестотворния микроорганизъм. Някои от най-често прилаганите ваксини са:
- Живи (отслабени) ваксини
При живите ваксини се извършват редица процеси, при които се отслабват заразните способности на микроба, причинител на заболяването, слещу което се използва ваксината. Прилагането на тези ваксини много наподобява процеса на инфектиране и затова имунитетът, който се създава, е силен и дълготраен.
- Инактивирани ваксини
При тях болестотворният агент е отслабен, обикновено с помощта на топлина или химически субстанции. По този начин не се позволява на микроорганизма да се размножава. Недостатъкът на интактивираните ваксини е, че осигуряват по-краткотрайна защита от живите ваксини и в повечето случаи се налага да бъде извършена повторна ваксинация след определен период от време. Примери за инактивирани ваксини са ваксините срещу грип, холера, полиомиелит, хепатит, бяс.
- Субединични ваксини
В този вид ваксини се съдържа само част от болестотворния причинител.
- Смесени (конюгирани) ваксини
Някои бактерии съдържат полизахаридна обвивка, която ги „скрива” за имунната система и човешкият организъм трудно си създава имунитет срещу тях. Смесените ваксини са създадени именно с такава цел – да се избегне този проблем. При тях учените комбинират познат на имунната система антиген с полизахарида от обвивквата на бактерия, за да може имунната система да го разпознае и да отговори. Такива са ваксините срещу хемофилус инфлуенце, пневмококи и менингококи.
Претоварват ли ваксините имунната система на детето?
Многото ваксини, които се поставят на бебето още през първите месеци от живота му, плашат родителите и те често изпитват притеснение, че ваксините „претоварват“ имунната система на детето и то може да се разболее. В действителност повод за притеснение няма – имунната система на бебето може да се справи едновременно с огромно количество микроорганизми, а ваксините са нищожно предизвикателство в сравнение с това, с което имунната система на децата се сблъсква ежедневно. Борбата с безбройните микроби започва още по време на раждането и продължава цял живот. Детският организъм, чийто имунитет тепърва се изгражда, ежеминутно се сблъсква с микроорганизмите върху кожата, носа, гърлото и червата, тези във водата, храната и въздуха…
Повечето ваксините се налага да се поставят по два или повече пъти, защото имунитетът на децата се изгражда на етапи, като всяка следваща доза засилва имунния отговор до създаването на трайна защитна реакция.
Какво е „колективен имунитет“, защо е толкова важен и как пази всеки един от нас?
Имунизирането на голям процент от населението създава т. нар. „колективен имунитет“, при който ваксинираните индивиди осигуряват своеобразна индиректна защита на възприемчивите за болестта индивиди – тези, които не са ваксинирани, или имат отслабена имунна система (възрастни хора, хора със заболявания, увреждащи имунната система, и т.н.).
Високият дял на ваксинираните сред населението пречи на епидемиите, но не е гаранция срещу индивидуално разболяване. Разбира се, ако кръгът от ваксинирани около едно неваксинирано дете е плътен, рискът от заразяване е минимален. Не трябва да се забравя обаче, че детето расте, започва да общува с хора извън най-близкото си обкръжение, играе с други деца на детската площадка, посещава училище и няма как да го предпазим постоянно от контакт с вирусоносители. За да се зарази от морбили например, са достатъчни само няколко секунди в контакт с болен.
Ако повечето родители обаче разчитат колективният имунитет да опази децата им и не ги имунизират, той постепенно ще се наруши и отслабне, докато защитата изчезне напълно и пламнат нови епидемични огнища.
Много родители се притесняват, че някои от ваксините за деца са означени с черен триъгълник. Какво всъщност означава този знак?
Знакът, изобразяващ черен триъгълник, обърнат с върха надолу, се използва за означаване не само на ваксини, но и на всички медикаменти, подлежащи на допълнителен контрол.
От есента на 2013 година Европейският съюз (ЕС) въведе нов начин за обозначаване на лекарствените продукти, които се проследяват изключително стриктно от регулаторните органи. Те се наричат „лекарства под допълнително наблюдение”.
Когато се произвежда един лекарствен продукт (в това число и ваксините), той преминава всевъзможни изследвания за ефективност и безопасност, преди да бъде пусната в употреба. Ако дадена ваксина е означена с черен триъгълник, това означава, че тя се проследява дори още по-стриктно от останалите лекарства – не защото крие риск за здравето, а защото е нова на пазара. Допълнителното проследяване на ваксините стандартно продължава от 24 до 36 месеца, след като са одобрени за прилагане.
Най-големите успехи на ваксините са тези, които не можем да видим – всички хора, които не са страдали или починали от ваксино-предотвратими заболявания.
Всяка държава в зависимост от специфичните за нея заболявания има т. нар. имунизационен календар. В него са посочени задължителните имунизации, времето и начинът на приложение на ваксините и интервалите между отделните имунизации.
Нашите препоръки:
Oбърнете се към лекар в случай, че:
- на мястото на поставяне на ваксината се появи необичайна реакция;
- детето вдигне висока температура и състоянието му се влоши;
- се появи обрив.
Желателно е да направите на детето си задължителните имунизации – те не вредят на неговото здраве, а го предпазват от такива заболявания, които трудно се лекуват и биха се отразили неблагоприятно върху здравето и развитието му. Ползите за детето са много по-големи, отколкото евентуалните странични действия на ваксините.