„Спомените ми от бременността са само хубави“

Спомените ми от бременността, Слава богу, са само хубави. Карина беше желано и очаквано бебе. В началото, когато видях двете чертички, изпаднах във възторг, защото правехме опити да забременея вече почти година. Е, най-накрая и това се случи. След първоначалната радост обаче, започнаха притесненията ми – дали всичко ще бъде наред с мен и бебето. Имах доста приятели, които вече бяха родили, и от тях се бях наслушала на какви ли не истории – за тежка бременност, за болести, за проблемно раждане… Чудех се дали няма и при мен да е така… За щастие обаче, както вече казах, всичко мина добре – в първия триместър нямах никакво гадене и повръщане, във втория започнах да качвам на килограми, но в рамките на нормалното, в третия – килограмите бяха повечко, но бях пълна с енергия и до последно ходех на работа. Единствените неща, които ме правеха бременна, бяха растящото коремче, ритниците на бебка, това, че често ревях незнайно защо и увеличеният ми апетит към праскови, гювеч и гофрети. Пожелавам на всички такава бременност! От сърце!

Въпреки че аз се чувствах добре и с мен всички беше наред, имаше и малко екшън. По време на първата фетална морфология ме уплашиха до смърт – казаха, че не виждат назалната кост на бебето, което бе сериозен сигнал за увреждане. Наложи се да обиколя няколко специалиста, докато най-накрая попаднах на точния лекар, който ме успокои, че все още е прекалено рано и че ще направим отново преглед след две седмици. Само аз си знам какво изпитвах през тези две най-дълги седмици в живота ми… Когато дойде време за прегледа, оказа се, че всичките ми притеснения са били излишни – бебчето вече си имаше чудесна назална кост.

Историята разказва Велина Костова, майка на 2-годишната Карина