Първа помощ за течащите нослета
Хремата е едно от най-честите неразположения при децата. Понякога родителите се надяват проблемът с течащото носле да мине от само себе си, друг път веднага прибягват до капки… Как трябва, всъщност, да действаме, когато се появят досадните сополки, попитахме д-р Лилия Георгиева. Тя ни даде ценни съвети как да разберем дали хремата е безобидна или налага консултация със специалист, как да използваме правилно капките за нос и как да облекчим състоянието на детето.
Кои са причините за появата на хрема?
Острата хрема или т. нар. ринит е остра вирусна или бактериална инфекция на носната лигавица. Допълнително влияние върху нейния характер оказват климатичните фактори, средата на отглеждане на детето (наличие на влага, мухъл, тютюнопушене), имунитетът на мъника, наличието на витаминен дефицит и други общи заболявания.
90% от причинителите са вирусни агенти – аденовируси, риновируси, РНК-вируси, следвани от бактериалните и инфекциозни причинители и от много актуалните в последно време разнообразни алергени.
Обикновената хрема трябва да се отдиференцира от специфичната хрема при инфекциозни заболявания (морбили, скарлатина, варицела), от алергичната хрема, от често срещаната вазомоторна хрема и от хремата, провокирана от чужди тела.
В кои случаи можем да приемем хремата за безобидна и в кои консултацията със специалист е задължителна?
При малките деца и особено при кърмачетата хремата е сериозно заболяване поради редица анатомични особености и поради по-слабия имунитет на детския организъм в тази възраст. В резултат на това често се влошава и общото състояние на детето – то бързо повишава температура, настъпват промени в дишането, храненето и съня му. Консултацията със специалист е задължителна, тъй като се налага комплексна терапия със задължително осигуряване на свободно носно дишане. За безобидна се смята хремата, при която общото състояние на детето не е засегнато, то няма температура, храни се добре и оплакванията отзвучават в рамките на 2-3 дни.
Как се лекува хремата? До какъв момент можем да използваме природни средства и кога лекарствата са неизбежни?
Хремата сама по себе си от симптом може да се превърне в сериозно заболяване, особено когато има и предразполагащи фактори. Поради този факт не се изчаква, а веднага се започва лечение първоначално в домашни условия с промивки на носа с физиологичен разтвор, витамини, хомеопатични средства и противовъзпалителни средства. При продължителност на симптомите повече от 7 дни и при влошаване на общото състояние лекарствата са неизбежни!
Има ли значение цветът и видът на носния секрет при определяне на състоянието на детето и лечението? Как да тълкуваме различните видове секрети?
Естествено, характерът на носния секрет насочва към съответно заболяване, като се вземат предвид и други симптоми като общо състояние, температура, кашлица, едностранност и мирис на секрет (при чужди тела). Добре е да се разграничи дали се касае за обикновена хрема, хрема при инфекциозни заболявания или за алергичен ринит.
Кога е необходимо да се вземе назален секрет и кои бактерии най-често се изолират?
В носната лигавица се намира твърде разнообразна микробиологична флора, като най-често се изолират Staphylococcus aureus, Neisserua, Mоraxella, Haemophillus, Streptococcus pneumonie. Когато хремата не минава повече от 7 до 10 дни, не се влияе от промивки с физиологичен разтвор и капки за нос, промени цвета и се появи миризлив секрет, то тогава се касае за бактериална инфекция, налагаща вземане на секрет от носа за изследване.
Какво означава задна хрема?
Понятието задна хрема (ринофарингит) е често срещан проблем при децата и означава стичане на секрет от носа назад към гърлото или т.нар. назофаринкс. Това е възпалителен процес, който обхваща носоглътката, лимфните възли в тази зона, ушите (евстахиевата тръба), сливиците. Стичащият се секрет води до рефлекторна кашлица, затруднява се дишането, променя се гласа, нощем има хъркане.
Често причина за задната хрема при децата е и увеличената трета сливица, т.нар. аденоидна вегетация. В този случай при наличие на хипертрофирала назофарингеална сливица с постоянен секрет от носа в продължение на месеци, чести възпаления на горните дихателни пътища, носов говор, хъркане нощем, промяна във фациеса на детето, поява на зъбни деформации, засягане на ушите, се препоръча оперативното й премахване.
Какво трябва да знаят родителите за използването на капки за нос – трябва ли да бъдат предписани от лекар, кои са основните правила за слагането им, колко време трябва да се слагат?
Слагането на капки на сляпо или на такива, каквито имаме у дома, разбира се, не е редно. Те трябва да са предписани от лекар, който е преценил най-подходящите според състоянието на детето. Правилно е след аспириране или промивка на носа да се слагат капки (в рамките на 3-5 дни), като се спазва дозата за деца по преценка на лекаря. При наличие на комплицирани състояния лечението с капки може да бъде удължено до 10 дни.
Какви опасности крие хремата?
Продължителната и нелекувана хрема може да доведе до някои усложнения. Такива са разпространение на инфекцията по съседство – към средното ухо, синусите, горните и долните дихателни пътища, цервикалните лимфни възли.
При кърмачетата поради ниската имунологична резистенция баналната хрема може да премине в тежко заболяване с висока температура, повръщане, диспепсии и симптоми на менингеално дразнене.
Какви са най-честите грешки на родителите в лечението на детето с хрема?
Често веднага се започва с антибиотични капки, антихистаминови препарати или антибиотици. Прилагането на гореспоменатите капки е особено неподходящо при малки деца, тъй като детската носна лигавица е много чувствителна и нежна и е склонна към алергии.К
Как да облекчим състоянието на детето?
Родителите трябва да започнат веднага промивки на нослето с физиологични разтвори и спрейове с морска вода, да се погрижат секретите да бъдат аспирирани редовно, да правят инхалации, да дават витамини. Ако няма подобрение в рамките на 2-3 дни и хремата се задълбочи (промяна на цвета на секрета, повишаване на температурата), тогава има усложнение и е необходима консултация със специалист.