Сезонът на настинките
Всички родители искат детето им да е здраво, но е факт – през зимата болестите зачестяват. Всъщност колко често е нормално да боледуват децата, има ли начин да ги предпазим от болести и настинки и как да закалим имунната им система? Компетентни отговори на тези въпроси, които вълнуват всички родители в студените месеци, получихме от доц. Върбанова.
Колко често е нормално да боледуват децата?
Както повечето органи и системи, така и имунната система претърпява количествени и качествени промени в годините на порастването и съзряването на детския организъм. Поради тази причина децата боледуват по-често от инфекции в сравнение с възрастните. Също така рискът от инфекции и тежестта на протичането им са обратнопропорционални на възрастта на детето. Най-чести са инфекциите на горните дихателни пътища. За разлика от възрастните, които обичайно прекарват 1-2 дихателни инфекции годишно, при децата нормалната заболяемост е от 2 до 5 инфекции годишно, ако не посещават детско заведение. Ако посещават детска ясла или градина, за нормални се смятат до 7 боледувания годишно.
Родителите трябва да знаят, че времето за пълно оздравяване от една банална „настинка”, лекувана със симптоматични средства, е средно 6 дни, а за децата, посещаващи детско заведение, е близо 9 дни. (Данните са от Американската педиатрична асоциация и Центъра за контрол на заболяванията.) Тези факти са важни, защото показват, че незрелостта на имунната система не е единствена причина за по-честите заболявания. Значение има контактът с други болни деца, както и спазването на т.нар. „оздравителен” период след прекарана инфекция, за да се предотвратят рецидиви или усложнения.
Децата имат несъвършена имунна система, което ги прави по-податливи на различни заболявания. Откога трябва да започне грижата за имунитета им?
Имунната система на детския организъм е такава, каквато природата я е създала. Тази биологична целесъобразност е неслучайна. Децата боледуват по-често от инфекции, защото определени клетки (наречени Th1 лимфоцити) и възпалителни молекули в имунната им система са „по-слаби”. Но от друга страна, именно това „несъвършенство” ги предпазва от други, много по-тежки болести като автоимунни и някои злокачествени заболявания. Ако детето се отглежда правилно, в естествена среда, с нормално хранене и добри грижи за него, изобщо не е нужно да притежава „войнстващ” имунитет. Ще дам такъв пример: едно кърмаче е с много по-незряла имунна система от дете на 3 години, но много по-рядко боледува от инфекции, защото се отглежда в домашна среда, контактува основно с близките си и е много по-малко изложено на действието на инфекциозни причинители. Грижата за имунитета трябва да започне още от раждането с кърмене, правилно отглеждане и закаляване. При здраво, добре развиващо се дете други мерки не са нужни.
Трябва ли да се стимулира имунната система на хлапетата и това не крие ли рискове?
Имунната система на децата не трябва да се стимулира без нужда. В нормални условия имунитетът на детския организъм няма нужда от изкуствена стимулация, а от баланс. Ето защо профилактичната употреба на имуностимулатори не трябва да се окуражава без ясни медицински индикации. Рисковете са свързани с дебалансиране на нормалния имунен отговор и възникване на имунни заболявания.
Над 40 на сто от децата между 6 и 12 месеца в България са застрашени от анемия и имат нисък хемоглобин според наскоро проведено изследване от УНИЦЕФ. Коя е причината за това и как може да се избегне този проблем?
Не съм запозната с детайлите на това проучване, а само с крайния му резултат. Лично аз не съм шокирана, тъй като физиологичната желязонедоимъчна анемия при кърмачетата е най-често алиментарна и възникването й представлява по-скоро социален проблем, отколкото медицински. В последните десетилетия нашата страна влиза в картата на СЗО в зоната на средната честота между 20-39% при деца до 6 години. Тоест това е тенденция, която се задълбочава.
Всички кърмачета след 6 месеца, а някои и по-рано (напр. недоносените) могат да развият такава анемия, ако не получават достатъчно желязо като диетарен компонент. Млякото, в т.ч. и кърмата, са бедни на желязо. Профилактиката на тази анемия е навременно и правилно захранване – с включване на месо и жълтък, използване на обогатени с желязо адаптирани млека и детски храни, подходящи за съответната възраст. САЩ е една от страните с най-малка честота на желязодефицитна анемия в кърмаческа възраст – под 10%. Причината е широката профилактика с перорални железни препарати след 4- и 6-месечна възраст.
В нашата страна са предвидени мерки за навременното й диагностициране чрез изследване на кръвна картина на 6- и 12-месечна възраст. При констатиране на дефицит се провежда лечение с железни препарати, с което са запознати всички педиатри.
Разкажете ни повече за дефицитните анемии и по-специално за най-често срещаната сред тях – желязодефицитната анемия. Какви са симптомите и как се лекува?
Дефицитните анемии са свързани с недоимък на вещества, необходими за изграждането на хемоглобина и еритроцитите. Такива са главно: желязо, витамини В12, фолиева киселина, В6, В2, протеини и др. Най-често срещан е железният дефицит. Той може да се дължи на недостатъчен внос с храната, недостатъчна резорбция през храносмилателния тракт, загуба или блокиране на наличното желязо (напр. при инфекция или възпаление). В детската възраст най-чест е първият вариант. Симптомите са бледост на кожата и лигавиците, уморяемост, изоставане в растежа и развитието, често боледуване от инфекции и др. Лечението е с железни препарати.
Всички родители искат детето им да е здраво, но е факт – през зимата болестите зачестяват. Какво бихте препоръчали – как може да подсилим имунната система?
На първо място, по възможност да се избягват или минимизират контактите с болни с респираторни проблеми – много болни деца в детското заведение, болни в семейството, детски партита в периоди с увеличен епидемичен риск. Също така трябва да се избягва и рискът от охлаждане (настинка), което понижава локалния имунитет. Може да се прилагат мултивитамини, както и противовъзпалителни и стимулиращи хранителни добавки като омега-3, алкилглицероли, бетаглюкани.
В последните години ехинацеята, черният бъз и коластрата се наложиха като лидери в продуктите, поддържащи имунитета. Имате ли наблюдения за тяхната ефикасност?
Много билки и натурални продукти имат широка популярност като имуностимулатори. Ехинацеята се използва от столетия в Северна Америка още от индианците. За съжаление, от една страна, тя е силен алерген, а от друга – препаратите, в чийто състав влиза, не са стандартизирани. Това се отнася и за много други растения като зелен чай, чесън, черен бъз, котешки нокът и др., за които има данни, че имат имуностимулиращо действие, но не е доказано в сериозни проучвания в какво количество, в каква преработка и фармакологичен вид трябва да достигнат потребителя със сигурен ефект и безопасност. Това по принцип е проблем на повечето хранителни добавки, които не преминават през всички фази на проучвания, като това се случва с лекарствените препарати. Не ги отричам, но се въздържам от препоръчването им.