Защо децата винаги казват първо „Не!“

Изведнъж детето ви има мнение по всички въпроси. Разберете защо всъщност това е нещо хубаво, а не лошо.

Казването на „не“ е нормално. Тригодишният Макс Колби не иска да носи бельо и тениски. Майка му, Андрея, се мъчи да разбере защо. Но Макс не може да и обясни своите възражения по въпроса като възрастен. „Всичко, което той прави е да си дърпа тениската, да я захвърля някъде и да вика „не, не, не“. Нямам идея какво да го правя“, разказва майката.

Ако си мислите, че вие и вашето дете постоянно сте спаринг партньори, то… напълно сте познали. Скорошно проучване относно детското поведение показа, че 2 и 3-годишните деца спорят със своите родители 20 до 25 пъти на час. Може да се изморите само като гледате резултатите от проучването. Но за всичко си има логично обяснение. Според проф. Джон Сърджънт, детски психолог от Колежа по медицина в Бейлор, Хюстън, децата точно в тази възраст започват да отстояват себе си и да спорят с родителите си е начинът да набират увереност. Запомнете – светът все още е огромно мистериозно място за вашето дете и то се чувства доста безпомощно. Казването на „не“ е нормален и здравословен начин детето да почувства, че все пак упражнява някакъв контрол. И все пак… Постоянните конфликти не са забавни. Понякога са много трудни за разрешаване. Просто да се предадете създава лош прецедент, който няма да ви помогне занапред. Да сте твърде сурови или да принудите детето да прави каквото вие пожелаете ще го накара да се почувства безпомощно, изплашено, гладно и след време дори още по-непокорно. Опитайте ето тези стратегии, за да превърнете своя малък „бунтовник“ в свой най-добър „съюзник“:

Фокусирайте се върху позитивното

Вашето дете не обича да чува „не“ за отговор точно толкова, колкото всеки друг човек. Помислете колко пъти дневно използвате тази дума – „Не, не дърпай опашката на кучето“, „Не, не стъпвай върху стола“. Това е достатъчно, за да раздразните всеки. Казвайте на детето какво бихте искали да направи, а не да не прави! Ето примери: „Не се търкаляй по пода с новата рокля“ трябва да стане „Седни на дивана с новата си рокля“. Шансовете с това за започне караница рязко спадат. Тонът също е важен. Естествено, че ще се развикате, ако детето тръгне право срещу движеща се кола, но е в пъти по-вероятно да ви послуша, когато тонът е мек.

Кажете причината да поискате нещо

Децата е по-малко вероятно да се нацупят, ако знаят защо не могат да направят нещо. Тригодишният син на Вивиан Малауй, Джордан, обича да се катери по катерушките в задния двор, но често стига до половината на стълбата и спира. Отказва да продължи нагоре, но и не слиза. Майка му е отново бременна в седмия месец и няма друг избор освен да преговаря с него да слезе. „Когато му обясня, че не мога да се кача и да го сваля, защото имам бебе в коремчето, той повечето пъти се отказва да спори“ обяснява тя. Повечето малки деца могат да разберат простите обяснения според д-р Дебора Лейбъл, преподавател по психология в Университета в Пенсилвания. Не е необходимо да задълбавате, да давате детайли. Ако го направите, детето ви просто ще превключи на „глух режим“ и нищо няма да чуе.

Не взимайте винаги решенията вие

Експертите съветват да давате на децата правото на избор. Малките решения им носят задоволство и успокоение. Ако дъщеря ви не иска да си остави играчката и да седне да вечеря, питайте я дали иска сок или мляко с вечерята. Това ще и отвлече вниманието. Ако обличането сутрин е редовна драма, нека тя сама да си подбере дрехите дори ако подборът и е смехотворен. Когато давате на дете правото да избира, то започва да изпитва гордост и е много вероятно, когато го помолите за нещо да ви отговори с „да“.

Окуражете имитациите

Знаете, че мъникът обича да ви имитира. И да си играе на „голям“. Е, използвайте това като свое преимущество следващия път, когато ви се противи. Например, ако не иска да си обуе чорапите, кажете „На моите крака им е студено, затова ще си обуя по-топли чорапи. Сигурно и на теб ти е студено. Искаш ли да си обуем чорапи заедно?“.

Нека е забавно

Има си определени моменти, в които детето просто не знае друго освен „не“. Ако се опитате да развалите чаеното парти на дъщеря си, защото искате да я изкъпете, шансовете да доближи ваната са почни… никакви. Но ако превърнете молбата си в игра, може накрая всичко да приключи със смях вместо с викане. Правете се на мечета, отиващи да се къпят. Понесете и куклите. Направете чаеното парти в банята. Пуснете музика.

Възнаградете доброто поведение

Има възможност да сте се чувствали гузни, когато сте дали на детето шоколад, за да мълчи в супермаркета. Макар да е проработило, тази стратегия не е дълготрайна. Детето може да възприеме, че шоколадът е награда за това, че е викало, държало се е лошо и се е наложило с нещо да го залъжете. Следващия път за повече шоколад ще се държи и по-зле. Правилният начин е, когато детето направи нещо, което ви радва – благодарете му! Гушкайте го, целувайте го! Покажете му, че се радвате. Това е дългосрочна стратегия.

Разбира се, никой не забранява почерпките напълно. В световен план храната и парите винаги са мотиватори. Психолозите препоръчват да подкупвате със стикери, книжки с приказки, пастели. Само гледайте да ги обещавате веднага след добрата потъпка, защото иначе децата се дезориентират за какво са тези стикери/пастели/книжки.

Подгответе се за следните тотални „Не“ ситуации

Има няколко ситуации, в които каквото и да правите, отговорът на детето ще си е „не“, „няма пък“, „не искам“. Ето ги и тях:

следобеден сън (шансовете за борба са огромни, защото децата стават по-раздразнителни, когато им се спи).
време за хранене (защото най-често времето за обяд или вечеря прекъсва игра или нещо друго забавно).
запознанство с друго дете или започване на забавачка (всичко ново и непознато може да паникьоса или издразни детето ни).
Разходка в мола (децата рядко са в настроение, когато наоколо е бутаница, шумотевица).
Посещение при лекар (децата не забравят лесно инжекциите или отвратителните на вкус лекарства).

Източник: http://www.parents.com/toddlers-preschoolers/development/behavioral/toddler-no-no-no/