Не искам детето ми да бъде жертва
Много родители се вълнуват от това има ли начин да предпазят децата си от проявите на насилие в училище или в детската градина и ако това се случи – как да ги защитят… Какво да направят, когато детето за пореден път се оплаче, че е станало жертва на нечие лошо настроение, но поради миролюбивите си ценности не е отреагирало?
За да отговоря на тези въпроси, ще ви разкажа една история от моя професионален опит:
Дара е нежна, свита и кротка. Дара е от тези деца, за които казват, че „на мравката път прави”. Идва при мен с оплакването, че съучениците й често я тормозят. В такива случаи тя спира да говори със съответното дете и се отдръпва. Най-много да се оплаче на учителката.
От казаното разбирам, че Дара не умее да се справя с агресията и да обозначава и защитава своите психологични граници. Тя винаги отстъпва. Затова й се налага да прекратява контактите си с все нови и нови деца, които са я засегнали, което намалява кръга й на общуване. Дара трябва да се научи да усеща кое не й е приятно и ясно да го заявява пред другия. Как да й помогна?
Опитваме да стигнем до проблема й чрез игра.
Дара предлага да играем на ресторант и за себе си избира ролята на готвача. Подрежда пред себе си тенджерките, чиниите, продуктите и е готова да посрещне клиентите.
Ролята на клиентите играя аз. И да знаете, много странни персонажи идват в този ресторант… Пръв идва едър плюшен тигър, който на всяка втора дума ръмжи. Но говори любезно, изчаква търпеливо да получи кафето си и накрая благодари. Вторият клиент също е любезен. Третият обаче е нещо друго и неслучайно името му е Трънчо. Трънчо е груб, не се съобразява с Дара, изисква, бърза, грабва храната си и почва да яде, без да благодари. Докато обслужва Трънчо, на лицето на Дара има объркана усмивка, сякаш сама не знае какво става и какво да направи. Отнася се към него точно толкова любезно, колкото и към другите клиенти.
Последният клиент за деня също е едър и груб, едно ядосано плюшено Пиле. Той дори си позволява да бута Дара, да й крещи да побърза, а тя отново се усмихва объркано и стои.
Питам я харесва ли й така. Не, не ми харесва, отговаря тя. А какво ти се иска да му кажеш, питам отново аз. Че не е хубаво така да се бутат хората, казва Дара.
Казва му го, но това не прави впечатление на грубияна, той продължава да я натиска. Накрая с общи усилия стигаме до думите и Дара ги казва в първо лице: “Не ме бутай! Ако искаш да ти дам храна, дръж се прилично!” Думите са придружени с движение – Дара избутва ядосаното Пиле назад.
Лошият клиент изведнъж омеква, измърморва нещо под нос и застава на мястото си. След малко получава храната си. Дара изглежда доволна и спокойна. Време е ресторантът да затваря.
Питам я кой клиент й е харесал най-много. Това е тигърът. Макар че е издавал ръмжащи звуци, той е бил любезен и е благодарил. Питам я кого ще обслужва пак – разбира се, двамата мили клиенти, и неочаквано – ядосаното червено Пиле. А Трънчо? Не, него не иска да го вижда повече.
Разказвам цялата история, защото според мен е чудесна илюстрация какво се случва, когато не защитим границите си.
Първият лош клиент, Трънчо, не получи никакъв отпор от Дара и отношението й към него се превърна в тотално отхвърляне – тя се почувства толкова наранена от него и безсилна да се защити, че не иска повече да го види. Тя не допуска, че той може да се съобрази с нея и да се държи по-добре, ако чуе и разбере, че е прекалил.
По същия начин тези, пред които не очертаваме границите си, се превръщат за нас в символ на тоталното зло – това са хората, които са ни прегазили и ние нищо не сме могли да направим. Повече не искаме да имаме нищо общо с тях.
Вторият лош клиент всъщност се държа по-зле от Трънчо, но усещането на Дара е, че може да се справи с него, защото му даде отпор. Въпреки конфликта, тя има желание да продължи контакта с него! Той получи ясна инструкция какво да направи, ако иска да получи това, за което е дошъл при нея.
Във втората ситуация, въпреки конфликта, отношенията продължават, а участниците научиха нещо повече един за друг – че на Дара не й е приятно да я бутат и да й крещят и че за ядосаното Пиле е важно да получи храната си. А това опознаване стъпка по стъпка е в основата на всяко по-дълготрайно близко отношение – приятелства, колегиални отношения, любовни връзки.
Разбира се, има грубияни, които не желаят да признаят чуждите граници, дори когато ясно са им били посочени. Тогава е съвсем уместно човек да се отдръпне от тях. Но има и хора, които не успяват да се поставят на мястото на другия и да разберат кога са прекалили. Знак на вяра в тяхната добра същност е да им покажем, че това, което правят, не ни харесва и да им дадем шанс да се променят.
А когато се научим уверено да показваме и защитаваме границите си, по естествен път ще започнем да се държим миролюбиво с околните. Вече няма да се чувстваме като беззащитни жертви, няма да виждаме другите като агресори и топлите ни чувства към тях ще са много повече.
Елена Енева, психолог