Обрязването: какво трябва да знаем
Ако сте родители на малко момченце, може би се замисляте за обрязването. Понякога то се прави по хигиенни причини, друг път – по религиозни подбуди, а също така може да се наложи и по медицински съображения. Какво представлява процедурата, какви рискове и ползи крие, на каква възраст трябва да се извърши? По темата разговаряме с д-р Иван Александър Георгиев.
Какво представлява обрязването и защо се извършва?
Обрязването (циркумизио) е оперативна интервенция, при която се премахва кожата, покриващата главичката на половия член, т. нар. препуциум. Извършва се както по медицински показания, така и по религиозни подбуди. Показани за циркумцизио по медицински причини са най-вече деца и възрастни, диагностицирани с вторична фимоза – състояние, при което препуциумът е твърде тесен и променен като структура и не позволява заголване на главичката на члена с хигиенни цели и при сексуален контакт.
Какви са ползите и рисковете в дългосрочен план?
Обрязването води до доказани медицински ползи: понижен риск от инфекции на пикочните пътища, намален риск от заразяване с вирусите HIV и HPV, както и някои други полово предавани инфекции, подобрена хигиена и понижена вероятност за развитие на рак на половия член. Липсват убедителни научни данни в подкрепа на тезите, че мъжете, претърпяли циркумцизио, страдат от негативни психологически последствия и нарушения в сексуалната функция. Според някои автори ползите надвишават рисковете от интервенцията в съотношение 200:1.
А самата интервенция крие ли някаква опасност? Някои родители я извършват в домашни условия…
Като всяка една оперативна интервенция и тази крие своите рискове. Проучванията показват, че вероятността за развитие на тежко или практически непоправимо следоперативно усложнение зависи от три основни фактора: подготовка и квалифицираност на екипа, стерилност и хигиенни условия, опит. Статистиката поставя обрязването в домашни и в болнични условия в двата края на спектъра. От една страна, е по-вероятно настъпване на усложнение след интервенция в домашни условия. Освен това, веднъж след като се е случило такова, е трудно то да бъде овладяно извън болница. В този ред на мисли извършването на подобни интервенции в неконтролирана страна е игра на хазарт със здравето на детето.
Болезнена ли е процедурата за детето?
Основна опорна точка за хората, които предлагат обрязване в домашни условия, е тезата, че нервната система на кърмачетата е недоразвита и те не изпитват болка при провеждане на интервенцията. На база на замерени обективни показатели (сърдечна честота и кръвно налягане, нива на кортизол в кръвта) се стига до извода, че децата изпитват силна болка, но нямат развити стратегии и умения да реагират като възрастен. „Липсата“ на реакция се интерпретира като дисоциативен шок. Смята се, че отсъствието на обезболяване или неадекватното такова могат до доведат и до трайни поведенчески промени. Нещо повече – общата анестезия превъзхожда значително локалните методи при пренебрежими рискове след навършване на 6-месечна възраст.
На каква възраст е препоръчително да се направи?
Поради повишения риск при анестезия преди навършване на 6-месечна възраст, удачно е обрязването да се извърши след това. Нашето мнение е, че най-подходяща е възрастта между една и две години, когато детето е все още малко, но все още не формира трайни спомени. При възрастните няма ограничения при налични медицински показания.