Д-Р ИВАН СТАМЕНОВ

Д-р Иван Стаменов е педиатър в Медицински комплекс  „Д-р Щерев“. Практикува от 1983 година и въпреки трудностите е убеден, че ако трябва отново да избира своята професия, пак би избрал същата. Защото няма по-голяма радост от радостта, когато си успял да победиш болестта, а детската усмивка е най-вълшебното лекарство…

Родителите, които се включиха в нашата кампания „Моят любим педиатър“, номинираха  д-р Стаменов  за техен любим лекар. Срещнахме се с него в кабинета му, за да му връчим грамотата и за да си поговорим за здравето на децата, за българското здравеопазване и за това какво превръща един педиатър в любим за малките пациенти и техните родители.

Колко малки пациента обслужвате?

Нямаме фиксирана бройка пациенти, както е при семейните лекари. Това е консултативен педиатричен кабинет, където може да бъде прегледано всяко дете от раждането до навършване на 18 години. Приемът е регламентиран – с предварително записване.

Дневно по-колко деца минават през кабинета ви?                                     

Една нормална детска консултация изисква поне 20 минути и нашият график е съобразен с това. Дневно преминават по 15 – 20 деца (тук включвам и онези, чието състояние изисква вторичен преглед извън предварително записания график).

Кои са най-често срещаните оплаквания, за които ви търсят?

Най-често пациентите ни са с респираторни  и уринарни инфекции. В детската консултация зачестиха проблемите с храненето и алергиите. Странно е, че се върна и рахитът, който бяхме позабравили.

Имате ли случай, който няма да забравите никога?

Такива случаи има всеки лекар. Като се връщам във времето назад, те са много. Нашето поколение премина през тежки изпитания заради експериментите в българското здравеопазване. Случаите, които няма да забравя, са свързани с болката на моите пациенти, към която няма как да не бъда съпричастен. Свързани са и с унизено лично достойнство в качеството ми на обикновен български лекар. Простил съм, но не мога да забравя. Зная, че хората не са виновни. Те просто бяха излъгани и натоварени с нереални очаквания. Виновните са други, които унищожиха изграденото в здравеопазването ни, а днес се спотайват.

Какви са наблюденията ви относно имунизациите – от какво се страхуват родителите? Кои са най-често срещаните нежелани реакции?

Родителите се страхуват заради разнопосочната информация, която получават за ваксините. Впрочем, тях в повечето случаи дори не ги информират, а ги задължават. Но нима смятате, че и лекарите не се страхуват?

При децата и бременните единствената проверка е времето! Трябва да минат поне 10-15 години, за да твърдиш, че нещо е безвредно.

Ние имахме утвърден и проверен от времето имунизационен календар с български ваксини. Не разбирам кое наложи да се премине от един изключително толерантен вариант към възможно най-обременяващата схема. Имам предвид, че и онова, което е препоръчително в останалите европейски държави, при нас автоматически стана задължително, и то в момент, когато говорим за персонализирана медицина. Значи ли това, че децата не са персони? Значи ли, че при тях не трябва да има индивидуален подход при имунизирането? Ако надникнете в НРД (Национален рамков договор), няма как да не забележите, че единствената дейност в доболничната помощ, която е остойностена и се плаща за свършена работа, са профилактичният преглед и имунизацията.

Относно възможните страничните реакции, те са описани подробно в листовката, приложена към всяка ваксина. Ние ежедневно виждаме непосредствените реакции – оток и възпаление на мястото на апликацията, повишена температура, промяна в общото състояние на детето, отключване на различни алергични реакции, но не можем да знаем за евентуалните далечни последици от подобна намеса в имунната система.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в практиката си?

За мен е радост общуването с детето и почти винаги намирам път към него. Трудно е понякога с родителите. Трудно е и заради липсата на консенсус в доболничното детско здравеопазване. Трудно е заради дезинформацията, с която биват заливани пациентите. Когато липсва протокол за поведение, тогава разни хора намират свои нишички и успешно осребряват страховете на родителите. В крайна сметка, потърпевши са децата.

Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?

Детското ни здравеопазване в момента се крепи на шепа ентусиасти, които упорито отстояват принципите, на които ни учиха хората, създали българската педиатрична школа. Не зная как издържат някои от водещите ни специалисти, които ежедневно поемат огромна отговорност в работата си, но им се възхищавам. От години почти няма нови кадри в нашата специалност и това е лесно обяснимо – педиатрията не е финансово елитна специалност в България. Освен това, в педиатрията работата е много, неблагополучията са много, конфликтите с пациентите са много, особено с пациентите от един определен етнос.

А за да има промени в някаква насока в детското ни здравеопазване, трябва да има реален поглед върху състоянието му и воля на управляващите за промяна. Не виждам как ще стане това при заложените капани с клиничните пътеки и системното недофинансиране. Погледнете поправките в закона и министерските наредби за последните десетина години и ще си дадете сметка, че промяна скоро няма да се случи.

Какво е вашето мнение относно кърменето, захранването, проходилки, залъгалки, хомепатия?

Относно кърменето – категорично ЗА. Предимствата са много, а и благоприятните последици за развитието на детето по-нататък също са много.

Относно захранването си има протокол, който би трябвало да важи за всички. Странно е, но болшинството от семейните лекари са на различно мнение… Здравото кърмаче трябва да бъде захранено в периода от навършване на 4-месечна възраст до края на 6-тия месец.

Залъгалката е необходима при повечето от кърмачетата.

Проходилката е излишна – тя пречи на детето да развие координацията си и защитните си рефлекси.

Хомеопатията няма нищо общо с лекарствената терапия. Има плацебо ефект. Тя помага в известен смисъл, защото ограничава използването на антибиотици при банални инфекция и успокоява родителите. Проблемът е, че много колеги изписват хомеопатия със съзнанието, че изписват лекарство…

Кои са основните фактори, за да бъде едно дете здраво?

Здравето на детето се определя от много фактори, но определящи са наследствеността и условията, при които израства. Първите 1000 дни (броенето започва още от зачеването) на детето са решаващи за целия му живот. Затова е изключително важно проследяването на бременността. По възможност детето не трябва да посещава детско заведение поне до навършване на 2-годишна възраст – време, в което се изгражда основата на имунитета му.

Какво бихте посъветвали родителите?

Никога да не забравят, че са единствените, които са изцяло на страната на детето си… Единствените, които имат изгода то да израсне здрав и независим човек.

Разкажете ни чисто човешки за вас – как се справяте със стреса, с напрегнатото ежедневие, как си почивате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?

Аз съм средностатистически българин, който като всички останали си носи кръста в днешното безвремие за България. Много от колегите не издържаха на експериментите и предпочетоха да емигрират. Други просто преминаха една граница, отвъд която се живее по-добре, но едва ли със спокойна съвест.

Стресът при лекарите е постоянен, особено когато си на място, където трябва да се вземат бързи решения. Отнасяш мислите за пациентите и вкъщи. Просто няма как да затвориш вратата на кабинета и да забравиш проблемите им. Имам голямото предимство да работя с най-благодарните пациенти – децата. А детската усмивка е вълшебно лекарство.

Почивам си, когато успея да избягам в планината. Там си връщам равновесието и радостта от живота. Опитвам се да запечатвам красотата на природата в снимки и понякога успявам.

Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си?

Научих, че медицината е необятна, а знанията в нея девалвират твърде бързо.

Научих, че двама лекари виждат по-добре от един и затова винаги трябва да използвам възможността да се консултирам с колега.

Научих, че няма по-голяма радост от радостта, когато си успял да победиш болестта, както и че няма по-голяма болка от неуспеха в борбата с нея.

Ако имахте възможността да започнете професионалния си път отново,

бихте ли избрали същата професия?

Да, без колебание бих избрал отново лекарската професия.

Нашите читатели ви посочиха като един от любимите им педиатри, ето защо ви връчваме и отличителния знак на нашата кампания „Моят любим педиатър“. Какво означава за вас това признание?

Това ме изненада , защото аз съм обикновен педиатър и не бих могъл да се сравнявам с висококвалифицираните си колеги. Но това е и знак, че пациентите все повече търсят нормално отношение, ангажираност и съпричастност към проблемите им. За мен това признание е най-ценната награда. Благодаря от сърце на пациентите и на екипа на вашето списание!

В заключение…

„Когато отиваш при пациента, успокой своите мисли и чувства и не търси в труда си изгода. Обладавайки симпатия към болния, изпитвай радост от неговото оздравяване и се стреми да лекуваш дори враговете си. Нека хуманността стане твоя религия” – из древен индийски трактат по медицина, написан много преди Хипократ…